О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
Гр. София, 22.08. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ Х.
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
търговско дело № 233/2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. – БГ Г. Е., ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му представител – адв. Ц., срещу решение № 194/15.06.2016 г. по в.т.д. № 610/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 222 от 22.04.2015 г. по т.д.№ 407/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ХVІІІ състав; и делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по предявените осъдителни искове от друг състав на ОС – Пловдив, както и касаторът е осъден да заплати на М. – Д. Е., ЕИК[ЕИК], [населено място] съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 9 026.19 лв.
В жалбата се сочат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, подробно обосновани, въз основа на които се претендира отмяната му като неправилно, ведно с присъждане на разноските за всички инстанции.
Допускане на касационна проверка се претендира в хипотезите на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, по изрично формулирани в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК процесуалноправни въпроси.
Ответникът по касация – М. – Д. Е. не е депозирал писмен отговор против жалбата. Отговор е постъпил от С. СНАБ О. [населено място], в качеството му на трето лице – помагач на ищеца – настоящ касатор, чрез процесуален представител – адв. Ц., повтарящ най-общо изложеното в касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е изложил следните мотиви:
С първоинстанционното решение М. – Д. Е. е осъдено да заплати на М. БГ Г. Е. сумата 130 772.12 лв., представляваща стойността на платена стока по фактури №№ 17866/08.09.2010 г., 17899/09.09.2010 г. и 18306/12.10.2010 г., която се е оказала дефектна /изцяло негодна за употреба по предназначението й/. Присъдена е и сумата 18 971.98 лв. – обезщетение за вреди от заплатени суми за транспортни разходи на некачествената стока по фактури №№ 297/06.09.2010 г., 424/09.09.2010 г., 676/09.09.2010 г. и 144/30.03.2011 г. За да постанови решението си, Пловдивският окръжен съд е приел, че е налице несъответствие между закупените материали и предварително обявените им показатели, което ги прави напълно негодни за екстериорното им предназначение, доколкото същите не позволяват излагането на външни атмосферни условия, а при ползването по предназначение за сравнително кратък период, търпят изменения – поемат влага, променя се цветът им и пр. Недостатъците били от такъв характер, че било невъзможно установяването им при обикновен преглед, т.е. – скрити, поради което и с оглед чл.9.2. от сключения с ответника договор за доставка от 16.12.2010 г., съгласно който продавачът се задължава при несъответствие с качеството да замени стоките или да възстанови платената цена, искът е намерен за основателен. Първостепенният съд се е позовал изцяло на влязлото в сила решение по гр.д.№ 390/2012 г. на същия съд, с което било признато за установено между страните, че стоките, доставени на С. СНАБ О. от М. БГ Г. О., при участието на трето лице – помагач на страната на М. БГ Г. О. – М. – Д. Е., са некачествени.
След оставяне на исковата молба без движение по инициатива на въззивния съд, ищецът М. БГ Г. О. е заявил, че при обсъждане на фактологията по спора следва да се приеме, че се касае за облигационни отношения, основани на договор за покупко-продажба на профили от дървенонапълнени композити от 11.05.2010 г. и доставките са реализирани именно на това основание.
От правна страна съдът е посочил, че спорното право се определя от ищеца с основанието и петитума на иска, а то се индивидуализира чрез посочване от ищеца на правопораждащия факт, съдържанието на правото и страните по правоотношението, част от което е правото. Несъответствието между заявеното с исковата молба и правото, на което е дадена защита с решението, представлява произнасяне по непредявен иск, каквото е налице в случая. При продажба на вещ с недостатъци разпоредбата на чл.195 ал.1 ЗЗД дава право на купувача да избере между няколко алтернативи. Според съда, ищецът е избрал да упражни правото си на купувач, който иска обратно цената на закупената вещ с недостатъци, ведно с обезщетение за вредите. Първоинстанционният съд обаче е приел, че ищецът претендира не законова, а договорна отговорност за недостатъци на дървесните плоскости DARVOLEX, предмет на договора за продажба и е постановил акта си в тази насока. Изводът е с оглед мотивите на обжалваното решение за ангажиране на гаранционната отговорност на продавача и от липсата на мотиви, касаещи приложното поле на чл.195 ал.1 пр.1 вр. чл.193 е чл.82 ЗЗД, като ПОС не е обсъждал изобщо договора от 11.05.2010 г., уреждащ процесните правоотношения, а се е позовал на този, сключен на 16.12.2010 г., регламентиращ гаранционната отговорност за недостатъци на продавача. Не са коментирани: наличието на недостатъци на вещите, предмет на сделката, съобразно чл.193 ЗЗД, допустимо ли е разваляне на договора и връщането на вещта с недостатъци в процесния случай, валидно ли е уведомяването на продавача за констатираните недостатъци и какво е конкретното поведение на последния. Липсва квалификация и на предявените в обективно съединение искове за обезщетение на вредите, обхващащи претърпяни загуби от заплатени транспортни разходи, съобразно чл.195 ал.2 вр. чл.82 ЗЗД, като е прието безмотивно, че същите се дължат. Въззивният съд е заключил /без да обсъди твърденията, изложени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба/, че е налице несъответствие между търсената и дадената защита на накърненото материално право с обжалваното решение, поради което същото подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне на същия съд за произнасяне по предявените искове.
С оглед изложените от въззивния съд съображения за обезсилване на решението на първата инстанция, от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК се преценяват въпросите по п.ІІ от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, и по-конкретно въпросът за задължението на съда да определи правната квалификация на иска съобразно фактите по делото и твърденията, на които ищецът основава своето право, както и за задължението му да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба. Спрямо този въпрос се доказва и допълнителната селективна предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на която касаторът се позовава, а именно противоречие с решение № 45/20.04.2010 г. по т.д.№ 516/2009 г. на ВКС, ІІ-ро търговско отделение и др., поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
За разглеждането на касационната жалба по същество, касаторът следва предварително да внесе държавна такса, в размер на 2 994.90 лв.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194/15.06.2016 г. по в.т.д. № 610/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 2 994.90 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
При надлежно изпълнение на указанията, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на ТК при ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: