О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
Гр. София, 29.03.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 27.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ Х.
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 478/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на УМБАЛ ПРОФ. Д-Р С. К. АД гр. Стара Загора, приподписана от процесуален пълномощник, против определение № 513/30.11.2018 г. по ч.т.д.№ 705/2018 г. на АС – Пловдив. С него е потвърдено разпореждане № 1483 от 17.09.2018 г. по т.д.№ 384/2017 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК е върната въззивна жалба с вх.№ 9792/02.08.2018 г. против постановеното по делото решение № 344 от 09.07.2018 г., поради неотстраняване на нередовностите й в срок.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на определението и се моли същото да бъде отменено, като неправилно. За допускане на обжалваното определение до касация жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за тълкуването и прилагането на чл.50 ал.3 ГПК, както и на основанията по чл.281 т.3 ГПК.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от ЕКОС МЕДИКА ООД гр. София, чрез процесуален пълномощник. В него се развиват доводи за липса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, евентуално за неоснователност на частната жалба.
За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да потвърди обжалваното разпореждане за връщане на въззивна жалба, съставът на въззивния съд е изложил мотиви по спора, дали указанията за отстраняване нередовностите на подадената въззивна жалба са били надлежно връчени, с оглед обстоятелството, че като получател на съобщението, връчено на адреса на управление на жалбоподателя, е посочено лицето Р. П., на длъжност „деловодител – куриер”. Съдът се е позовал на практика на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. № 1529/2017 г. по идентичен спор със същата страна, като е посочил, че в случая са спазени изискванията на чл.50 ал.1 и ал.3 ГПК, както относно мястото на връчване, така и относно кръга от лица – работници и служители на търговеца, които могат да получат съдебните книжа /според цитираното определение, лице, заемащо длъжност в деловодството на юридическото лице, като осъществяващо административни функции, се явява част от канцеларията на юридическото лице/. В подкрепа на горния извод са изброени и множество други решения и определения на ВКС. Поради това и като е взел предвид, че жалбоподателят не е отстранил нередовностите на въззивната си жалба относно внасяне на дължимата държавна такса в предоставения за това срок, съдът е потвърдил обжалваното разпореждане по чл.262 ал.2 т.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационна проверка, по следните съображения:
Частният жалбоподател не е формулирал конкретен правен въпрос от значение за изхода по настоящото дело, по който да бъде допуснато касационно обжалване на определението, съобразно изискването на чл.280 ал.1 ГПК вр. чл.274 ал.3 ГПК, както и с оглед дадените с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. задължителни указания в тази връзка. Касационният съд няма правомощия да извежда правни въпроси, които следва да са изрично и ясно поставени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Не е налице и допълнителното основание по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация – относно приложението на чл.50 ал.3 ГПК е налице трайна практика на ВКС, с която обжалваното определение е съобразено. Липсва изменение на нормативната уредба или на обществените отношения, налагащи утвърдената практика да бъде изоставена. На следващо място, основанията по чл.281 т.3 ГПК не са такива за допускане на касационното обжалване, а могат да обусловят касиране на въззивното решение /определение/, ако и след като жалбата бъде селектирана за разглеждане по същество. Не се твърди очевидна неправилност на акта по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, а и такава не следва от неговото съдържание.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на № 513/30.11.2018 г. по ч.т.д.№ 705/2018 г. на АС – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: