О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
Гр. София, 09.02.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 969/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, депозирана от А. И. Т., чрез процесуалния му пълномощник адв. А. – Т., в качеството му на трето лице – помагач на ответника срещу решение № 2004/14.11.14 г. по в.гр.д. № 3527/12 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, Х-ти състав в неговите осъдителни части /с която е отменено решение № 2637/29.03.2012 г. на СГС, ГО, І-5 състав по гр.д.№ 1962/2007 г. в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.88 т.1 б.Б ЗЗ /отм./, вр. чл.288 ал.1 т.2 б.А КЗ на Д. Б. Д. против Гаранционен фонд е отхвърлен за разликата над 22 500 лв. до 31 500 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, състояло се на 01.09.2007 г. и по същество искът за тази разлика е уважен, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 17.05.2007 г.; и с която първоинстанционното решение е потвърдено в неговата осъдителна част за сумата от 22 500 лв. В касационната жалба се съдържат и оплаквания, че въззивният съд не е взел отношение в мотивите си по обжалваната пред него осъдителна част от решението на СГС за сумата 1 046.25 лв. – обезщетение за имуществени вреди, присъдено в полза на Д. Д. и С. Д., като тук следва да се посочи, че в тази част въззивното решение не подлежи на касационна проверка, с оглед ограничението на чл.280 ал.2 ГПК/.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните части, както и за постановяването му при съществени процесуални нарушения. Моли се за неговата отмяна като неправилно и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Допускане на касационно разглеждане се претендира в хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, съобразно приложеното към жалбата изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Процесуалният представител на ответниците по касационната жалба – адв. Т. в срока и по реда на чл.287 ГПК сочи подробни доводи, че основанията за допускане на касационно обжалване не са налице, а по същество – че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията за редовност.
Софийският апелативен съд е достигнал до обжалвания резултат след съвкупна преценка и анализ на доказателствения материал по делото и при обсъждане на предявените от третото лице помагач възражения против иска. Формирал e извод, че вина за настъпване на претендираните неимуществени вреди имат както третото лице – помагач /касаторът Т./, така и ищецът Д.. Въз основа на установения от двете кореспондиращи си автотехнически експертизи механизъм на ПТП съдът е приел, че отговорността следва да бъде разпределена между тях в съотношение 70 : 30, а не по равно, както е счел първоинстанционният съд. Безспорно е установил, че автомобилът, управляван от третото лице, не е имал задължителна застраховка „ГО”, поради което искът правилно е насочен против Гаранционен фонд. За установяване на претърпените от ищеца увреждания, съдът се е позовал на заключението по назначената съдебномедицинска експертиза. От него се видно, че счупването на тазобедрената ямка и изкълчването на лявата тазобедрена става, представляващи част от нараняванията, са довели до трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за период, по-голям от две години. То е било съпътствано от болки и страдания, с оглед и на предприетите няколко оперативни интервенции за отстраняване на последиците от травмите и настъпилите в тази връзка усложнения. Пълното възстановяване на ищеца е невъзможно, а моментното му състояние е идентично на 50 % загуба на трудоспособност. При тези обстоятелства и с оглед нормата на чл.52 ЗЗД, приложена съобразно изискванията на ППВС № 4/1968 г., съдът е преценил, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди възлиза на 45 000 лв., а при спадане на установения по-горе принос, в негова полза следва да бъде присъдена сумата 31 500 лв.
Съставът на Върховния касационен съд, второ търговско отделение намира, че решението на САС в обжалваните осъдителни части не следва да бъде допускано до касационен контрол, по следните съображения:
В изложението си за допускане на касационно обжалване касаторът не е формулирал никакви материалноправни или процесуалноправни въпроси, от значение за изхода на спора по конкретното дело, с които касационната инстанция може да се счита за надлежно сезирана, съобразно указанията по приложението на чл.280 ал.1 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, т.1. Приповтарянето на оплакванията по чл.281 т.3 ГПК от касационната жалба не съставлява изпълнение на задължението на касатора да посочи въпросите по чл.280 ал.1 ГПК, които съдът не може служебно да извежда, при наличието в закона на ясно дефинирана разлика между касационните основания по чл.281 ГПК и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК. Същевременно напълно необосновани са и допълнителните критерии на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, като нито се сочи противоречива на обжалваното решение практика на съдилищата, нито се мотивира как допускането на решението до касационно обжалване ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Д. Б. Д. е направил своевременно искане за присъждане на разноските, сторени за защита пред касационната инстанция. Предвид представените доказателства и с оглед изхода от спора, касаторът следва да бъде осъден да му заплати сумата 1 100 лв. – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2004/14.11.14 г. по в.гр.д. № 3527/12 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, Х-ти състав в частта, касаеща присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. И. Т. против същото решение в частта, касаеща присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 046.25 лв.
ОСЪЖДА А. И. Т. от [населено място], общ. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Б. Д. от [населено място], общ. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 100 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщението до касатора само в частта, с която жалбата му е оставена без разглеждане, пред друг състав на ВКС, ТК.
Председател: Членове: 1. 2.