О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 03.04. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 11.03 през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
Членове: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдията Боян Балевски т.д. № 746 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 221/10.01.2020 г. по вх. рег. на ВКС, подадена от З. Ж. Т., чрез процесуалния му пълномощник, с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 718 от 16.12.2019 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 174 от 28.12.2018 г. по в.гр.д. № 453/2018 г. по описа на Варненски апелативен съд. Навеждат се твърдения, че съдът не се е произнесъл по всички заявени основания за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Развити са и съображения, че в процесуалния закон не се съдържа изискване за мотивиране на посоченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и съдът служебно следва да се произнесе по него дори при липса на формулиран от касатора правен въпрос. Искането е за постановяване на допълнително определение по реда на чл. 250 ГПК, с което съдът да се произнесе по така посочените основания.
Отговор на молбата по чл. 250 ГПК е депозиран от „Феста Холдинг“ АД, [населено място], чрез процесулен пълномощник. Поддържат се доводи за недопустимост на молбата, а по същество – за липса на предпоставките за допълване на определението и оставяне на молбата без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че молбата по чл. 250 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна по следните съображения:
По реда на чл. 250, ал. 1 ГПК съдебен акт може да бъде допълнен само ако съдът не се е произнесъл по цялото заявено от страната искане. В случая подобна непълнота не е налице.
По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав се е произнесъл с определение № 718/16.12.2019 г. С определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, ВКС извършва селекция на касационните жалби, като се произнася по допускането на касационното обжалване на въззивното решение, извършвайки преценката си по критериите, установени в чл. 280, ал. 1 ГПК, представляващи общи основания за това – посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ правните изводи в обжалваното въззивно решение и изхода на спора по делото, както и допълнителни основания, визирани в чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК. С оглед това, предметът на произнасяне от ВКС по реда на чл. 288 ГПК се очертава на първо място от касационната жалба – дали с нея се обжалва цялото въззивно решение или част от него, и на второ място – от изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което следва да са изведени и формулирани общите основания, както и да са аргументирани допълнителните основания за допускането на касационното обжалване.
Според задължителните указания, обективирани в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като израз на диспозитивното начало в процеса касаторът е длъжен да посочи обуславящия изхода на делото въпрос или въпроси, като по този начин определя рамките, в които касационната инстанция се произнася по искането за допускане на касационното обжалване. ВКС не е длъжен и няма право да извежда този въпрос от твърденията и оплакванията на касатора във връзка с порочността на обжалваното въззивно решение, като в изпълнение на общото си служебно задължение да квалифицира доводите и твърденията на страните може само да конкретизира, уточни и квалифицира поставения от касационния жалбоподател правен въпрос. В случая, както вече е посочено в определението по чл. 288 ГПК, пространното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на практика не съдържа формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са обусловили решаващата воля на въззивния съд и по които да се извърши преценка по критериите по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, сочени от касатора, което е достатъчно основание да се приеме, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора.
На следващо място, противно на твърденията на настоящия молител, съставът на ВКС е обсъдил и аргументираното от касатора самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като в мотивите на определението си е изложил съображения в подкрепа на извода си за липса на очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
В заключение, с определението на настоящия състав от 16.12.2019 г., чието допълване се иска, съставът на ВКС е изразил пълно и ясно формираната в мотивите воля за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, като се е произнасъл по всички заявени от касатора основания за допускане на касационно обжалване, очертани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В този смисъл не е налице непълнота на съдебния акт като основание за неговото допълване по реда на чл. 250 ГПК. Съдържащото се в молбата по чл. 250 ГПК искане сочи, че с нея се цели преразглеждане на делото и постановяване на нов съдебен акт с противоположен на настоящия резултат, което е недопустимо.
С оглед горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. Ж. Т. с вх. № 221/10.01.2020 г. за допълване по реда на чл. 250 ГПК на определение № 718 от 16.12.2019 г. по т.д. № 746/2019 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.