О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№496
гр. София,18.07. 2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 29.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 3134/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. И. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1670 от 02.07.2018 г. по в.гр.д. № 1248/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 8551 от 18.12.2017 г. по гр.д. № 16325/2015 г. по описа на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над присъдените 60 000 лв. до претендираните 150 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.10.2014 г., в което е загинал неговият син – М. П. М..
Касаторът релевира оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до занижаване размера на присъденото обезщетение. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковата претенция в пълния й предявен размер, както и присъждане разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на следните правни въпроси: I. 1. При определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД (за претърпени болки и страдания от родител в резултат от загубата на дете) следва ли съдът да съобрази като съществен критерий възрастта на загиналото дете?; 2. Фактът на разделно живеене на родителя и починалото му дете представлява ли критерий за интензитета на претърпените от родителя болки и страдания при определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД? Отговаря ли на принципа за справедливост присъждане на обезщетение за претърпени болки и страдания в трикратно по-малък размер в полза на бащата в сравнение с майката на едно и също дете единствено поради живеене в общо или различни домакинства?; II. 1. Следва ли въззивният съд да допусне при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 266, ал. 3 ГПК своевременно поискани от страната свидетелски показания за установяване на релевантни за спора факти и обстоятелства?; 2. Налице ли са предпоставките за допускане на доказателства пред въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, в случай, че пред първата инстанция страната е поискала изслушване на трима свидетели за установяване на комплекс от фактори (претърпени неимуществени вреди – видове, интензитет, продължителност), а първоинстанционният съд е допуснал само един свидетел, позовавайки се неправилно на чл. 159, ал. 2 ГПК, без да е налице хипотезата на чл. 159, ал. 2, изр. първо ГПК?
Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като сочи и представя практика на ВС и ВКС, в противоречие с която въззивният съд се е произнесъл. В условията на евентуалност, твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Допълнително обосновава приложното поле на касационното обжалване и с основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради допуснати конкретни нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни разпоредби и необоснованост, които обаче съставляват основания по чл.281 т.3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – ЗАД „Алианц България“ АД, не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд, като е съобразил предмета на обжалване с оглед на оплакванията и възраженията на страните, в рамките на които е ограничен въззивният контрол съгласно чл. 269 ГПК, е приел, че спорните по делото въпроси се свеждат до размера на обезщетението с оглед правилното приложение на чл. 52 ЗЗД във връзка с разясненията в ППВС № 4/68 г. и формираната съдебна практика, според които понятието „справедливост“ не е абстрактно и определянето на паричен еквивалент изисква преценка на всички понесени от конкретното лице емоционални, физически и психически сътресения.
Решаващият състав е приел за неоснователни оплакванията на ищеца за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на делото от фактическа страна и необоснованост на решението, доколкото първоинстанционният съд не е нарушил задължението си по чл. 146 ГПК, като ясно и точно е очертал спора по предмет и правно основание и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните за спорните факти, както и правилно се е ползвал от възможността по чл. 159, ал. 2 ГПК да откаже събирането на повече доказателства за идентични факти и обстоятелства. Поради това, въззивният съд е формирал извод, че пропускът на ищеца да реализира защитата си по делото, като поиска допълнителни доказателства за останалите неизяснени от свидетелите факти или да оспори в срок събрани по делото доказателства, не следва да се преценява като процесуално нарушение на съда и да обоснове приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
По спора относно размера на дължимото обезщетение въззивният съд е приел за основателно оплакването, че при определянето му не са съобразени всички установени по делото факти от значение за обема и интензитета на вредите и не е приложен правилно принципът по чл. 52 ЗЗД, защото първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен всички относими обстоятелства относно интензитета на душевните страдания на ищеца от загубата на дете, установени посредством свидетелски показания. При съобразяване на всички обстоятелства, имащи значение за обема и силата на търпените неимуществени вреди, въззивният съдебен състав е приел за справедлив паричен еквивалент сумата от 60 000 лв. Доводите на ищеца за по-силни по интензитет вреди, обосновани с обичайните топли и близки взаимоотношения между родител и дете, са приети от въззивния съд за неоснователни, доколкото съставът е формирал извод, че посоченото се намира в противоречие с данните по делото за разделно съжителство, редки през годините контакти и въобще общуване, което не може да се вмести в обичайните представи за силна емоционална връзка между баща и син, изградена от детска и поддържана до юношеска възраст. За неоснователен е намерил и доводът за съпоставка с размера на обезщетението, присъдено на другия родител, доколкото преценката за обема на вредите е винаги конкретна за всеки един случай и не може да се обобщава, заради идентичността на родствените отношения.
Предвид мотивите на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да се допусне до касационна проверка на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обобщения, съобразно правомощията на ВКС, обуславящ изхода от спора материалноправен въпрос, относно критериите за определяне на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД, както и дали фактът на разделно живеене на родителя и починалото му дете е самостоятелен критерий за преценка интензитета на търпените болки и страдания. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на решението с ППВС № 4/1968 г. и създадената въз основа на него съдебна практика по чл.290 ГПК, сочена от касатора и служебно известна на съда, вкл. решенията по т.д.№ 299/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и по т.д.№ 1599/2015 г. на І т.о., с оглед данните, че даденото от въззивния съд разрешение се различава от приетото в тях.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1670 от 02.07.2018 г. по в.гр.д. № 1248/2018 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната от П. М. И. част.
Делото да се докладва на Председателя на II-ро отделение при ТК на ВКС за насрочването му в публично съдебно заседание /касаторът не дължи предварително внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: