О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 12.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т. дело № 3214/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от: „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, представлявано от Ангел Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик, чрез процесуалния му пълномощник; „Нафтекс Петрол“ ЕООД – в несъстоятелност, чрез процесуалния му представител и „Елит Петрол“ АД, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 122 от 18.06.2018 г. по в.т.д. № 76/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
Касаторът „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 8 от 16.01.2018 г. по т.д. № 77/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) против „Елит Петрол“ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) искове с правна квалификация чл. 694, ал. 3 ТЗ за установяване несъществуването на следните вземания на „Елит Петрол“ АД срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.), включени в одобрения от съда списък на приетите вземания по т.д. № 17/2015 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, а именно: 1. регресно вземане в размер на 88 432.67 лв., произтичащо от погасено задължение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) към Й. Й. Й. по договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014 г., ведно със законната лихва в размер на 738.41 лв. за периода от 07.07.2016 г. до 05.08.2016 г. и 2. регресно вземане в общ размер на 28 019.70 лв., произтичащо от погасено задължение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) към М. Ц. Р. по договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014 г., ведно със законната лихва в размер на 233.96 лв. за периода от 07.07.2016 г. до 05.08.2016 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост, евентуално – за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост.
Касаторът твърди недопустимост на въззивното решение, обоснована с обусловеността на спора от решението по друго дело – т.д. № 1580/2017 г. по описа на Софийски градски съд, до приключването на спора по което и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК въззивният съд е следвало да спре настоящото производство. Счита за неправилен и необоснован извода на въззивния съд, че не се е сбъднало прекратителното условие на чл. 11, ал. 1 от договорите за цесия, тъй като е извършено прихващане, осчетоводено от несъстоятелната банка. Твърди, че доказателства за осчетоводяване на прихващането от банката не са представяни и събирани по делото, поради което се е сбъднало прекратително условие и договорите за цесия са прекратени с обратно действие, което е довело до отпадане на основанието за вземането за цена в полза на цедентите, а „Елит Петрол“ АД е встъпило в и платило несъществуващи задължения. Последното обстоятелство водело до извода, че в полза на дружеството не е възникнало регресно вземане. По изложени съображения в жалбата се иска обезсилване на атакуваното въззивно решение, евентуално – неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да се уважат предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) срещу „Елит Петрол“ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) отрицателни установителни искове. Претендира разноски.
С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния поставен правен въпрос: Каква е доказателствената сила на частен свидетелстващ документ и при оспорване на отразеното в него може ли съдът да приеме за установен факта, удостоверен с този документ, при липса на други доказателства за съществуването му?; както и на самостоятелните основания по чл. 280, ал. 2, предложения 2-ро и 3-то ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „Елит Петрол“ АД, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи, че въззивното решение в обжалваната от несъстоятелната банка част е допустимо и правилно, а депозираната касационна жалба – неоснователна. Съображения в подкрепа на становището са подробно развити в постъпил по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор.
Касаторите „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) и „Елит Петрол“ АД атакуват въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 8 от 16.01.2018 г., постановено по т.д. № 77/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) против „Елит Петрол“ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) иск с правна квалификация чл. 694, ал. 3 от ТЗ за установяване несъществуването на вземания на „Елит Петрол“ АД срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.), включени в одобрения от съда списък на приетите вземания по т.д. № 17/2015 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, а именно: регресно вземане в размер на 9 000 000 лв., произтичащо от частично погасяване на задълженията на „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) към „Петрол“ АД по договор за заем на приходи от облигации от 26.10.2006 г., ведно със законната лихва в размер на 75 150 лв. за периода от 07.07.2016 г. до 05.08.2016 г., искът е уважен и е прието за установено, че тези вземания не съществуват.
В касационната жалба на „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) се поддържат касационни доводи за недопустимост, както и за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че за предявяването на исковете синдиците на банката не са поискали и не са получили предварително разрешение от председателя на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките съгласно чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН, поради което предявените исковете са недопустими, а такова е и решението, с което те са уважени. По подробно изложените в касационната жалба съображения счита за неправилен извода на съда за нищожност на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД на договора за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г., сключен между „Петрол“ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД, както и на договора за встъпване в дълг от 02.03.2015 г., протокол за прихващане от 31.08.2015 г. и споразумение от 11.12.2015 г., с които последователно възниква вземане на „Елит Петрол“ АД спрямо несъстоятелния длъжник „Нафтекс Петрол“ ЕООД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.) по следните въпроси: 1. Липсата на предварително разрешение на председателя на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките по чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН води ли до недопустимост на предявен пред съд иск от синдика на обявена в несъстоятелност банка, чиято цена надхвърля стойността 10 000 лв. и ако не води – представлява ли липсата на подобно предварително разрешение нередовност на исковата молба?; 2. Следва ли страната в производството по чл. 694 ТЗ, която се позовава на сключена извънсъдебна спогодба, установяваща съществуването и размера на вземането, предмет на делото, да установява отделно релевантните за възникването му факти, респ. – да установява съществуването на вземането, предмет на спогодбата и неговия размер?; 3. Следва ли съдът да приложи санкцията по чл. 183 ГПК, когато страната, поискала представяне на оригинала, сама е представила препис от документа със заверка по чл. 32 ЗАдв и не е оспорвала съществуването му и когато впоследствие друга насрещна за нея страна е представила препис от документа със заверка по чл. 32 ЗАдв не е заявила ново искане по чл. 183 ГПК по отношение на него и не е инициирала производство по оспорването му, поради което същият е бил приобщен към доказателствения материал по делото? и 4. Прилагането на последиците на чл. 183 ГПК при непредставяне оригинала на договор, за който законът не предвижда писмена форма за действителност, изключва ли възможността съществуването на договора да се установи с други доказателства по делото?. Касаторът въвежда и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт.
В касационната жалба на „Елит Петрол“ АД се поддържат касационни доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Твърдят се и основанията за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за обезсилване на атакуваното въззивно решение, евентуално – за неговата отмяна в обжалваната част. Излагат се съображения за действителността и надлежното осчетоводяване на договора за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г., сключен между „Петрол“ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД, както и на договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г., протокол за прихващане от 31.08.2015 г. и споразумение от 11.12.2015 г., с които последователно възниква вземане на „Елит Петрол“ АД спрямо несъстоятелния длъжник „Нафтекс Петрол“ ЕООД. Претендира се присъждане на сторени в производството разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.) по следните въпроси: 1. Отсъствието на предварително разрешение на председателя на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките по чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН води ли до недопустимост на предявения пред съд иск от синдика на обявена в несъстоятелност банка, когато цената на иска е по-голяма от 10 000 лв. и ако не води до недопустимост – представлява ли непредставянето на подобно предварително разрешение нередовност на исковата молба?; 2. Може ли съдът да приложи правилото на чл. 183 ГПК, в случай че по делото е представено от страната доказателство в заверен от нея или по реда на чл. 32 ЗАдв препис и същата страна е поискала насрещната страна да представи оригинала? и 3. Прилагането на последиците на чл. 183 ГПК при непредставяне оригинала на договор, за който законът не предвижда писмена форма за действителност, изключва ли възможността съществуването на договора да се установи с други доказателства по делото и дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да обсъди становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност?. Касаторът въвежда и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт.
По подадената от „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) касационна жалба са постъпили отговори от „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), както и от „Елит Петрол“ АД, чрез пълномощниците им. В първия отговор се оспорват изцяло исканията за допускане на касационно обжалване, а по същество се поддържат доводи за допустимост и правилност на атакувания съдебен акт в обжалваната от този касатор част. Във втория отговор се излагат доводи за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване и за основателност на касационната жалба.
По подадената от „Елит Петрол“ АД касационна жалба е постъпил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор от „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), в който изцяло се оспорва наличието на релевираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, а по същество се поддържат доводи за допустимост и правилност на атакувания съдебен акт в обжалваната от този касатор част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При постановяване на въззивното решение съдебният състав на Апелативен съд – Велико Търново след самостоятелна преценка на всички събрани доказателства по спора и на възраженията и доводите на страните е приел следното от правна страна:
По отношение на регресното вземане в размер на 9 000 000 лв., ведно със законната лихва в размер на 75 150 лв., произтичащо от частично погасяване на задълженията на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към „Петрол“ АД по договор за заем на приходи от облигации от 26.10.2006 г., предявено от „Елит Петрол“ АД, включено в списъка на приетите вземания, одобрен с определение на Окръжен съд – Ловеч, по отношение на което възражението на „КТБ“АД (н.) е оставено без уважение, е изведен извод за основателност на предявения от банката отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ. Този извод е основан на съображения за реалния характер на договора за заем, при констатирана липса на доказателства за реализиране на уговореното безкасово плащане и заверяване на сметката на кредитора съгл. чл. 305 ТЗ. Счетено е за недоказано по категоричен начин осчетоводяването на процесния договор за заем общо за 55 000 000 лв. в счетоводствата на заемодателя – „Петрол“ АД и на заемателя – „Нафтекс Петрол“ ЕООД. Независимо от констатациите на счетоводната експертиза, сочещи на извършено осчетоводяване на договора за заем, съобразявайки разликите в посочените суми, а и несъответствието между сумата по договора и сумите, отразени в представените по делото два броя партидни листове, удостоверяващи, че по нареждане на „Петрол“ АД на ответното дружество „Нафтекс Петрол“ ЕООД са преведени 73 032 000 лв. и 43 016 000 лв., съдът е счел, че тези доказателства не удостоверяват извършено плащане в съответствие с чл. 305 ТЗ със заверяване сметката на кредитора със сумата по договора. За недоказано е прието реалното предаване на сумата по заемния договор. Последващите: договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г., протокол за прихващане от 31.08.2015 г. и споразумение от 11.12.2015 г., с които последователно възниква претендираното от „Елит Петрол“ АД вземане, са счетени от съда за нищожни поради липса на предмет и липса на основание.
Въззивният съд е изложил и допълнителни съображения във връзка с приложението на чл. 183, изр. второ ГПК, предвид непредставяне на оригинала на договора за заем за приходи от облигации. Посочено е, че в случая липсват и категорични доказателства, че този договор съдържа подписи на лицата, които са го сключили, с оглед на заключението на СГЕ, изготвено въз основа на копие от договора и без необходимата степен на категоричност по поставената задача.
По отношение на регресно вземане в размер на 88 432.67 лв., произтичащо от погасено задължение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към Й. Й. Й. по договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014 г. и регресно вземане в общ размер на 28 807.38 лв., произтичащо от погасено задължение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към М. Ц. Р. по договор за цесия от същата дата, решаващият съд е изразил разбирането, че няма данни тези договори да са прекратени. Предвиденото в договорите за цесия отлагателно условие – цесионерът „Нафтекс Петрол“ ЕООД да е отправил изявление за прихващане, отразено в съответните банкови операции на вземанията, които цесионерът придобива с този договор към „КТБ“ АД (н.) и неговите задължения към банката, е счетено за настъпило, с оглед представените по делото заявления с вх. № 11359 и 11329 от 06.11.2014 г. до квесторите на банката. С оглед заключението на СИЕ възраженията за недействителност на договорите за прехвърляне на вземания са отхвърлени като недоказани. Съдът е преценил представените по делото платежни нареждания, както и заключението на СИЕ, от които се установява, че „Елит Петрол“ АД е погасило част от задълженията на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към Й. и Р. по сключените цесионни договори и регресните му вземания са счетоводно отразени.
Въззивният съдебен състав, преценявайки клаузата на чл. 12, ал. 3 от договорите за цесия, според която, при уважаване на предявени искове за недействителност на прехвърлянето на вземания, договорите за прехвърляне на вземания се прекратяват с обратно действие, е установил липсата на доказателства за прекратяване на договорите за цесия. Според съда, наличието на висящо производство пред Софийски градски съд за прогласяване на нищожността, евентуално – за обявяване на относителната недействителност на извършеното прихващане от „Нафтекс Петрол“ ЕООД на вземания към „КТБ“ АД (н.) със задължения към банката, не е основание за извод за прекратяване на договорите за цесия. От друга страна е констатирана липсата на наведени от банката доводи за недействителност на прихващането.
При така формираната правна воля на въззивната инстанция, настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване в атакуваната от касатора „КТБ“ АД (н.) част. Налице е вероятност въззивното решение да е недопустимо поради наличието на висящо обуславящо дело, съставляващо абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск и за развитието на процеса, с оглед на приетото и вече обявено Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г., на ОСГТК на ВКС.
Искането за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната от „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) и от „Елит Петрол“ АД част е неоснователно.
Не са налице данни за недопустимост на предявения от синдиците на „КТБ“ АД (н.) отрицателен установителен иск поради липса на предварително разрешение на председателя на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките по чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН. Съображенията на първата инстанция за неприложимост на посочената разпоредба при предявяване на иск по чл. 694 ТЗ са възприети изцяло от Апелативен съд – Велико Търново. От цитираната разпоредба на ЗБН не би могъл да се изведе извод за необходимост от разрешение от ФГВБ, като необходима предпоставка за предявяване на иск от лицата, упражняващи заедно правомощията на синдик на „КТБ“ АД (н.), тъй като не се касае за извършване на сделки или действия с имущество от масата на несъстоятелността, а съдържащата се в чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН норма е ясна и не може да се тълкува и прилага разширително.
В атакуваното въззивно решение липсва произнасяне по въпроса доколко наличието на предварително разрешение от председателя на УС на ФГВБ за водене на иска по чл. 694 ТЗ е относимо към редовността на исковата молба.
Вторият правен въпрос, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата на „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) е изцяло съотносим към правилността на изводите на въззивната инстанция за недоказаност съществуването на вземане на „Елит Петрол“ АД в размер на 9 000 000 лв., а дали последващите договори: договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г., сключен между „Петрол“ АД, „Нафтекс Петрол“ ЕООД и „Елит Петрол“ АД, по силата на който последното дружество е встъпило в задълженията на заемателя по договора за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г.; протокол за прихващане от 31.08.2015 г. между „Елит Петрол“ АД и „Петрол“ АД и споразумение между трите дружества от 11.12.2015 г., имат характер на извънсъдебна спогодба, както се поддържа в депозираната от „Нафтекс Петрол“ ЕООД жалба и в изложението към нея, то такава правна квалификация не е дадена от въззивния съд и липсват правни изводи в този аспект. Затова и въпросът, основан на твърдения за наличие на извънсъдебна спогодба, не би могъл да се счете и за обуславящ по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на поставените от касаторите „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) и „Елит Петрол“ АД съвпадащи въпроси по приложението на чл. 183 ГПК, основната предпоставка за достъп до касация не е налице. Прилагането от въззивния съд на последиците по чл. 183, изр. второ ГПК при непредставяне на оригинала на договора за заем, касае само допълнителните мотиви за възприетата от въззивния съд основателност на предявения от банката отрицателен установителен иск за несъществуване на прието вземане на „Елит Петрол“ АД в размер на 9 000 000 лв., произтичащо от частично погасяване на задълженията на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към „Петрол“ АД по договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г., ведно със законната лихва. Поради това, въпросите не биха могли да се преценят като обуславящи за изхода на делото по отношение на това претендирано вземане, в какъвто смисъл са и указанията по приложение на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадени в посочения акт на нормативно тълкуване.
Поддържаното от дружествата – ответници по иска самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е основано на доводи за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на въззивната инстанция за нищожност на процесния договор за заем и на доводи за противоречие с практиката на ВКС. Според формираната практика по приложение на посоченото основание очевидна неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, би била налице при прилагане на несъществуващ закон, при приложение на закон в неговия противоположен смисъл, както и когато въззивният съдебен акт е явно необоснован поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивното решение е процесуално и материално незаконосъобразно, или е налице противоречие с практиката на ВКС, с решения на Конституционния съд или с актове на СЕС, както и когато необосноваността произтича от необсъждане на всички доказателства по спора. В последните случаи допускането на касационно обжалване е предпоставено от наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и някоя от допълнителните предпоставки по т. 1 или т. 2 на чл. 280, ал.1 ГПК. В случая липсват данни за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение в посочения по-горе смисъл.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 122 от 18.06.2018 г. по т.д. № 76/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 8 от 16.01.2018 г. по т.д. № 77/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч за отхвърляне на предявения от „КТБ“ АД (н.) против „Елит Петрол“ АД и против „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ за установяване несъществуването на вземания на „Елит Петрол“ АД срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.), включени в одобрения от съда списък на приетите вземания по т.д. № 17/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч: регресно вземане в размер на 88 432.67 лв., произтичащо от погасено задължение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към Й. Й. Й. по договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014 г. и законна лихва в размер на 738.41 лв.; регресно вземане в общ размер на 28 019.70 лв., произтичащо от погасено задължение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към М. Ц. Р. по договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014 г., ведно със законна лихва в размер на 233.96 лева.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение в останалата, обжалвана от „Нафтекс Петрол“ ЕООД (н.) и от „Елит Петрол“ АД, част.
След обявяване на определението, делото да се докладва на председателя на II т.о. за насрочване в публично съдебно заседание, тъй като съгласно чл. 694, ал. 7 ТЗ не се внася предварително държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: