О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 24.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2599/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 14716/29.08.2017 г., подадена от : С. Р. П. и Й. И. П., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 1717 от 14.07.2017 г. по в.гр.д. № 1773/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 7 състав, с което е потвърдено решение № 248 от 13.01.2017 г. по гр.д. № 17810/2014 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените срещу ЗК [фирма] искове по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на по 120 000 лева за всяка от тях – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. Л. П., настъпила при ПТП на 16.11.2011 г. и за отхвърляне на предявените евентуални искове по чл.45 ЗЗД срещу М. Л. Г. за заплащане на обезщетение в размер на по 26 000 лева.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, с искане за неговото касиране. Изразява се несъгласие със становището на съда, че водачката на лекия автомобил се е движила със съобразена скорост и не е имала вменено от закона задължение да предвиди, че в участъка, където е настъпило произшествието, пешеходец може внезапно да излезе на пътното платно. Според касаторите, движещ се по банкета пешеходец, във видимо за водача нетрезво състояние, представлява непосредствена опасност за движението, с която водачът на лекия автомобил е следвало да съобрази своето поведение. Твърди се, че въззивният съд не е направил разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на ПТП, като правно значим факт, обуславящ прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата.
Искането за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, по следните въпроси: 1. В тежест на ищеца ли е чрез пълно и главно доказване да изключва последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вреди по начин, различен от твърдения; 2. Всяко поведение, което е инкриминирано като отношение към публично значими ценности, ли е противоправно. П., като характеристика на удара, към кой елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане се отнася – към противоправност или вина и 3. За да се освободи от отговорност ответника, твърдейки, че макар и причинен от него, вредоносния резултат не е настъпил по негова вина, следва ли да докаже това свое възражение или тежестта е за ищеца.
По първия въпрос касаторите се позовават на решение по гр.д. № 582/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; по втория въпрос – на решение по гр.д. № 6774/2014 г., ІІІ г.о., а по третия въпрос – на решение по гр.д. № 2785/1961 г. на ВС.
Ответникът по касация Застрахователна компания [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане до касация, а по същество твърди неоснователност на жалбата.
От ответницата по евентуалните искове също е постъпил писмен отговор, в който са изложени подробни правни съображения за липса на основния и на допълнителните селективни критерии по поставените въпроси. Изразено е и становище за правилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства за механизма на настъпилото на 16.11.2011 г. ПТП, е приел за безспорно установено, че движещият се по пътя пешеходец Р. Л. П., в участъка непосредствено преди [населено място] проход, в посока [населено място], е бил в състояние на тежка степен на алкохолно опиянение с 2.6 промила алкохолно съдържание в кръвта, а М. Г. е управлявала лекия си автомобил с около 70 км/ч, с включени къси светлини; Произшествието, при което автомобилът на ответницата е блъснал пешеходеца П. и той е починал, е настъпило около 18.57 ч., като мястото на удара по широчината на пътното платно е на около 1.30 м. навътре по платното от десния край на асфалтовата настилка, по посока на движение на автомобила. Поради липсата на данни за поведението на пешеходеца и местоположението му преди удара – дали се е движил успоредно на пътното платно – на банкета или върху пътя, или е навлязъл внезапно на платното, автотехническата експертиза е дала заключение в различни варианти за предотвратимост/или непредотвратимост на удара, съответно обсъдени от решаващия състав. Именно с оглед неустановеността движението на пешеходеца преди удара и невъзможността да се установи по категоричен начин предотвратимостта на удара от страна на водачката на лекия автомобил, САС е изразил становище, че не може да се направи категорично заключение за неправомерно поведение на водачката и за възможността да предотврати удара и настъпилата смърт на пешеходеца, но да не го е направила. Счетено е, че доколкото движението на автомобила е било със съобразена с пътните условия и разрешена от закона скорост, на равен път, извън населено място, при добра нощна видимост, не са налице нарушения на правилата за движение от страна на Г.. Констатирано е, че с оглед липсата на данни за начина, по който Р. П. се е оказал пред управлявания от Г. лек автомобил, не би могъл да се изведе извод за наличие на пряка причинна връзка между действията на Г. и настъпилото ПТП, респ. за противоправност на нейното поведение.
Решаващият състав е изложил подробни правни съображения относно елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ/отм./ и чл.45 ЗЗД, като е отчел, че противоправността на действията на водача, като елемент от деликтния фактически състав, подлежи на установяване от ищците, в каквато насока са и дадените от първата инстанция указания в доклада по делото. Съдът е ползвал и предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност за препращане към мотивите на първата инстанция.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от касаторите въпроси са фактологично обусловени и съответно са относими към правилността на атакуваното въззивно решение, вкл. и в частта, с която въззивният съд, въз основа на комплексната експертиза, е обсъдил възможните варианти за движение на пострадалия пешеходец преди ПТП, с изводи за предотвратимост или непредотвратимост на произшествието от страна на водачката на лекия автомобил. Това е сторено не с оглед хипотетичните възможности на настъпване на вредите, а с оглед липсата на конкретни, ангажирани от ищците доказателства за причинно-следствена връзка между поведението на водачката на лекия автомобил и настъпилите вреди, респ. за противоправността на това поведение. С. на поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси към законосъобразността и обосноваността на изводите на въззивния съд, се извежда и от начина, по който са изведени – въз основа на доводи на ищците, невъзприети от решаващия състав на САС при произнасяне по същество по предявените искове. Съобразявайки задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията по чл.281, т.3 ГПК, следва да се приеме, че отговорът на поставените въпроси предпоставя извършването на проверка за правилност на атакувания съдебен акт, което е недопустимо в стадия по селекция на жалбите.
Предвид неустановеността на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав не дължи произнасяне по поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1717 от 14.07.2017 г. по в.гр.д. № 1773/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 7 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: