О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 28.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3078/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. И., чрез пълномощника му, срещу решение № 2225 от 20.08.2018 г. по гр.д. № 4998/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, десети състав, в частта, с която е постановена частична отмяна на осъдителното решение № 41209 от 13.06.2017 г. по гр.д. № 16486/2015 г. на Софийски градски съд, І-21 състав и отхвърляне на предявения срещу „Олимпик Лимитид” – дружество, регистрирано със седалище и адрес на управление в Република Кипър, гр. Никозия, упражняващо търговска дейност на територията на Република България чрез регистриран клон „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ, ЕИК[ЕИК], и отхвърляне на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 35 000 лв. до 45 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 14.07.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва от 14.07.2015 г. до окончателното изплащане, и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част – за разликата до 72 000 лв., при отчитане на 10% съпричиняване.
Касационният жалбоподател поддържа доводи за несъответствие на определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди с определения в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост и за неправилно завишаване на процента съпричиняване. Счита, че въззивният съд не е извършил действителна преценка на комплексното негативно отражение, което уврежданията са му оказали, конкретните негативни изживявания през продължителния период на лечение и възстановяване от множеството травми, както и липсата на пълно възстановяване. По съображения в жалбата, се иска касиране на въззивното решение в обжалваните части.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси относно приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, произнасяйки се въпроса за справедливия размер на претендираното от ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 14.07.2015 г., е приел, че за репарирането им е необходима сумата от 50 000 лв., така както е определена от първата инстанция. Тази сума е редуцирана с определения от въззивния съд по-висок процент на съпричиняване, а именно с 30 % . В резултат на частично уважаване на въззивната жалба на застрахователя и приемайки, че определеният от СГС процент на съпричиняване – 10 % е занижен, САС е отхвърлил предявения пряк иск за разликата над 35 000 лв. до 45 000 лв.
При определяне на общия размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е посочил конкретните увреди, получени от ищеца в резултат на произшествието: разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка, контузия на шията, изразяваща се в счупване на дъгата на пети шиен прешлен, счупване на бодлестия израстък и дъгите на шести шиен прешлен, счупване с разместване на дъгите на бодлестия израстък на седми шиен прешлен, контузия на гръдния кош – компресионно счупване на първи гръден прешлен, контузии на белите дробове в основите, контузия на левия долен крайник – счупване на четвърта ходилна кост. Съобразена е КМСАТЕ, според която, ищецът е получил травматичните увреди от удари на тялото в твърди предмети, от които е изградено купето на лекия автомобил, в който е пътувал, като ищецът се е възстановил от получените увреждания, но с видима деформация в предната част на 1-ви прешлен и ограничен обем с 10 градуса на ротаторните движения на шията в двете посоки. Съобразена е възрастта на пострадалия ищец към момента на ПТП – 39-годишен, продължителността на лечението, търпени болки и страдания, икономическите и стопански условия в страната.
За да определи по-висок процент на съпричиняване на вредоносния резултат в сравнения с този, определен от СГС, въззивният състав на САС е приел, че ищецът, пътувайки без предпазен колан не е изпълнил задължението си по чл.137, ал.1 ЗДвП и е допринесъл за настъпване на част от травматичните увреди, а видно от характера и интензитета на последните, голяма част от тях не биха били получени от ищеца, или биха били в по-лека форма, ако е бил поставен предпазен колан.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото по материалноправния въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и релевантните критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Този въпрос следва да се прецени за обуславящ за изхода на делото, като обжалването се допусне за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с всички предвидени в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за претърпени болки и страдания от увреденото лице.
Вторият материалноправен въпрос е пряко съотносим към правилността на изводите на въззивната инстанция във връзка с приетото съпричиняване на вредоносния резултат, поради което по него се дължи произнасяне по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2225 от 20.08.2018 г. по гр.д. № 4998/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, десети състав.
След обявяване на определението, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: