О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
Гр. С., 16.01.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 562/2016 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. Е. [населено място], подадена от процесуалния му пълномощник адв. Х., срещу решение № 276/15.07.2015 г. по т.д.№ 1385/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решението по т.д.№ 15/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд и е признато за установено по исковете с правно основание чл.694 ТЗ, предявени от МИНЕРАЛИ И. О. – Н., Италия, против Б. МИНЕРАЛИ – С. АД /в несъстоятелност/ – [населено място] и В. Т. Е. – [населено място], несъществуването на вземанията на касатора против длъжника в несъстоятелност, включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност по т.д.№ 66/2010 г. с определение № 534/28.12.2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, както следва: 746 852 лв. – неустойка по договор от 28.05.2008 г. за продажба на суровина – пегматит, 31 929.60 лв. – цена за продажбата на стока по фактура № 1981/30.12.2009 г. и 4 033.94 лв. – обезщетение за забава върху предходната главница за периода от 31.12.2009 г. до 21.03.2011 г., като касаторът е осъден да заплати дължимите за исковото производство такси за две съдебни инстанции.
В касационната жалба се излагат доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение относно решаващия извод на съда, че вземанията на В. Т. Е. са били погасени чрез действително прихващане, извършено в периода след началната дата на неплатежоспособността и в рамките на 1 година преди подаването на молбата за О., а именно на 31.12.2010 г. Твърди се, че съдът е пренебрегнал материалноправната норма на чл.645 ал.4 ТЗ, съгласно която недействителността на подобно прихващане възниква по силата на закона. Съдът не е съобразил и факта, че протоколът за прихващане е бил надлежно анулиран от страните, считано от 05.01.2011 г. и е извършено двустранно сторниране на съответните счетоводни сметки. Извършил е съществено процесуално нарушение, чрез неосигуряване на право на защита на Б. МИНЕРАЛИ – С. АД /в несъстоятелност/ във въззивното производство. По подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с оглед на длъжника в несъстоятелност да се осигури надлежно участие в процеса, евентуално – да бъде постановено решение по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани единствено следните въпроси, разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно: „1. Когато между търговци, единият от които е длъжник в открито производство по несъстоятелност, а другият – кредитор в същото производство, е извършено прихващане след началната дата на неплатежоспособността, но не по-рано от една година преди предявяването на молбата за О., счита ли се това прихващане за недействително екс леге по отношение на кредиторите на несъстоятелността, съгласно императивната материалноправна разпоредба на чл.645 ал.4 ТЗ?; 2. Действителен ли е договорът /съглашението/ на страни по споразумение за прихващане на насрещни задължения, с който /което/ същите страни впоследствие са постигнали съгласие да отменят /анулират/ погасителния ефект на прихващането?”. В останалата си част изложението съдържа оплаквания за неправилност на решението, при липса на изрично поставени въпроси, по които да се допусне разглеждане на жалбата по същество.
Ответникът по касационната жалба МИНЕРАЛИ И. О. [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адв. К., с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Ответникът Б. МИНЕРАЛИ – С. АД /н/ [населено място], представляван от изпълнителния директор Г. С., намира касационната жалба за основателна, по подробно изложени съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Пловдивския апелативен съд е приел, че е сезиран с обективно съединени отрицателни установителни искове за оспорване на правата на ответника В. Т. Е. – [населено място] като кредитор на Б. МИНЕРАЛИ – С. АД /н/ [населено място] по приети и включени в съответния списък по чл.686 ТЗ вземания за 746 852 лв. – неустойка по договор от 28.05.2008 г. за продажба на суровина – пегматит, 31 929.60 лв. – цена за продажбата на стока по фактура № 1981/30.12.2009 г. и 4 033.94 лв. – обезщетение за забава върху предходната главница за периода от 31.12.2009 г. до 21.03.2011 г., поради тяхната нищожност /противоречие с добрите нрави, липса на основание, злоупотреба с права, заобикаляне на закона, липса на съгласие и пр./, както и с оглед договаряне във вреда на представлявания – чл.26 и чл.40 ЗЗД, а евентуално – поради погасяване чрез прихващане.
Въззивният съд е счел, че сключените между страните сделки, както и клаузата за неустойка, са действителни и са породили правни последици, но същевременно процесните вземания в полза на В. Т. Е. са били надлежно погасени в резултат на извършено прихващане. По иска за неустойка съдът е съобразил, че страните по договора от 28.05.2008 г. с двустранно съставен протокол от 31.12.2010 г. са погасили същото вземане, като този факт е намерил отражение в счетоводните им регистри преди образуването на производството по несъстоятелност на Б. МИНЕРАЛИ – С. АД и съответно – преди постановяване на решението за откриване на производството от 21.03.2011 г. по т.д.№ 66/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Извършените последващи действия от страните по споразумението за прихващане /след м.ІV.2011 г./, свързани с осчетоводяване на неговото анулиране със задна дата, са осъществени в хода на производството по несъстоятелност, както и са без правно значение, т.к. веднъж настъпил, погасителният ефект на прихващането по чл.103 и чл.104 ЗЗД не може да бъде отменен. Подобни изводи са направени и относно вземанията, произтичащи от фактура № 1981/30.12.2009 г. Те са приети от съда за несъществуващи, с оглед прихващането, извършено с протокол от 31.12.2009 г., надлежно осчетоводен в счетоводните регистри на двете дружества. Във връзка с доводите във въззивната жалба, въззивният съд е счел за неправилни изложените от първоинстанционния съд мотиви, че горните прихващания са недействителни, на основание чл.645 ал.4 ТЗ, като извършени през така наречения „подозрителен период” между началната дата на неплатежоспособността – 14.03.2010 г. и подаването на молбата по чл.625 ТЗ. Изложил е съображения, че нищожността и недействителността на действия и сделки по ТЗ се ограничава само по отношение на кредиторите по несъстоятелността като израз на засилена защита на техните права. Тя се проявява по право, но при спор се реализира чрез установителен иск и не съществува за страните по сделката, до влизане в сила на решението по този иск. В производството по делото иск по чл.645 ал.4 ТЗ не е предявен, нито дори е направено такова възражение от страна на ответното дружество В. Т. Е., което все още не е кредитор с признати права по процесните вземания. Ето защо първоинстанционният съд не е бил надлежно сезиран и неправилно се е произнесъл по въпроса относно недействителността на извършените прихващания с подписаните двустранни протоколи от представителите на ответниците от 31.12.2009 г. и от 31.12.2010 г.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване по формулираните от касатора правни въпроси, по следните съображения:
Първият правен въпрос, касаещ приложението на чл.645 ал.4 ТЗ в исково производство по чл.694 ТЗ, е част от формираната от съда решаваща воля в мотивите на обжалваното решение. По отношение на него обаче липсва допълнителното селективно основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на което касаторът се позовава, а именно въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърди се, че по този въпрос липсва задължителна практика на ВКС, поради което се налага извършване на тълкуване на непълните и неясни правни норми с цел усъвършенстване на правоприлагането. Съдът на първо място намира, че в изложението липсва аргументация относно твърдяната непълнота или неяснота на нормата на чл.645 ал.4 ТЗ, а на следващо – че такава всъщност липсва. Разпоредбата подлежи на тълкуване и прилагане в неразривна връзка с нормата на чл.649 ТЗ, според която иск по чл.645 ТЗ може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки един кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството /обявяване на решението по чл.632 ал.2 ТЗ/, а ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, срокът тече от извършване на прихващането. Следователно – правата във връзка с извършени прихващания по чл.645 ТЗ се реализират по исков път, в определени срокове и от определени в закона лица и съдът не може да се произнася по тези въпроси инцидентно и без да е сезиран по предвидения процесуален ред, както и е прието в обжалваното въззивно решение. Освен това, ясно и недвусмислено в чл.645 ал.4 ТЗ е посочено, че недействителността на прихващане, извършено след началната дата на неплатежоспособността и в рамките на 1 година преди подаването на молбата по чл.625 ТЗ е относителна /спрямо кредиторите на несъстоятелността и доколкото надвишава частта, която би била получена при разпределението на имуществото от масата на несъстоятелността/, т.е. – не се касае за т. нар. абсолютна нищожност, която съдът може служебно да съобразява.
По отношение на втория формулиран материалноправен въпрос, касаещ възможността за анулиране на извършено прихващане по съгласие между страните, важат съображенията за недоказване на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /липса на аргументация за непълна или неясна приложима правна норма/, като следва да се посочи, че съдът е съобразил в допълнение и факта, че отмяната на прихващането е станала в хода на висящото производство по несъстоятелност. Не съществува и спор по въпроса, че след редовното погасяване на вземането, независимо по какъв способ, страните не могат по взаимно съгласие да изменят съдържанието на прекратената поради изпълнение облигационна връзка.
С оглед гореизложеното, искането за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд се преценява като неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 276/15.07.2015 г. по т.д.№ 1385/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: