6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София.19.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1808/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя С. Пицути, чрез процесуалния си пълномощник адвокат И. Й., срещу решение № 323 от 17.12.2014 г. по т.д. № 199/2014 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 7 от 17.03.2014 г. по т.д. № 24/2012 г. на Окръжен съд – Ловеч в обжалваната осъдителна част: за сумата 28 774.76 лв., съставляваща остатък от незаплатена цена за извършени от [фирма] строително-монтажни работи по договор за проектиране и строителство от 06.04.2011 г., ведно със законната лихва от 31.05.2012 г. и за сумата 6 546.40 лв. – неустойка по т.2.2 от договора, ведно със законната лихва от 31.05.2012 г., дължима след направено прихващане със сумата 530 лв., представляваща стойността на необходимите поправки на изработеното.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, с което са уважени исковите претенции на ищеца и са отхвърлени като неоснователни възраженията за прихващане със стойността на дефектите по извършените от ищеца СМР; стойността на платените, но недоставени врати и със стойността на дължими от ищеца неустойки за забава. Твърди, че последното възражение за прихващане е уточнено по размер с молба от 19.06.2013 г., но независимо от това въззивният съд е приел, че няма надлежно заявено възражение за прихващане, а от друга страна възражението е отхвърлено и като неоснователно. Изразява се несъгласие с изводите на Апелативен съд – В.Т. за изискуемост на вземанията по договора за строителство, тъй като плащанията по договора са обвързани не само с издаването на фактура за извършените СМР, но и с подписването на протоколи образец 19, каквито липсват. Оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са основани на твърдяно необсъждане на всички доказателства и доводи на страните.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени множество процесуалноправни въпроси, относими към допустимостта и основателността на възраженията за прихващане и към задължението на съда да се произнесе по същество по надлежно въведени възражения, както и въпроси, свързани с правомощията на въззивната инстанция при непълен доклад на първоинстанционния съд. Поставени са и материалноправни въпроси, свързани с изискуемостта на вземанията на изпълнителя по договор за изработка, както и с приемането на работата от възложителя. По поставените въпроси се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Г. Г., оспорва искането за допускане на касационно обжалване.Съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е съобразил събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, относими към предявените от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД, във вр. с раздел ІX т.2.2 от договор за проектиране и строителство, сключен на 06.04.2011 г. и анекс № 1 към него от 15.12.2011 г. Размерите на исковите претенции са определени въз основа на втората комплексна експертиза, коригирана при приемането й пред Окръжен съд – Ловеч, като от общата дължима сума по протокол № 1 към анекса е приспадната недължимо платена сума от възложителя в размер на 19 551.80 лв. – недължим аванс и стойност на недоставени и немонтирани 6 броя пожароустойчиви врати. Възприет е и изводът на първата инстанция по отношение на иска с правно основание чл.92 ЗЗД, след приспадане на сумата 530 лв. – стойност на необходимите поправки в изградения обект. Съгласно предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност, въззивният съд е препратил към подробните мотиви към решението на Окръжен съд – Ловеч. Отхвърлени са възраженията на въззивника за неизискуемост на вземането по чл.266 ЗЗД, като решаващият съдебен състав се е позовал на заключението на вещото лице – икономист, което е установило редовност на счетоводните записвания при търговските дружества – страни по облигационното правоотношение, а твърдяната от възложителя на работата липса на съответната техническа документация е счетена за неотносима към дължимостта на възнаграждението за изпълнените СМР. Отхвърлено е и възражението за неизискуемост на възнаграждението по чл.266 ЗЗД по фактура № 1758/08.05.2012 г., предвид осчетоводяването й от възложителя, макар и в по-късен момент.
Въззивният съд е преценил като неоснователно оплакването на въззивника /сега касатор/ по отношение на възражението за прихващане с неустойка за забавено изпълнение на строително-монтажните работи по протоколи № 2 и № 3 към договора и по протокол № 1 към анекс № 1, потвърждавайки становището на първата инстанция за ненадлежно направено възражение поради невъвеждане на обстоятелства, които са от значение за основателността на тази претенция във връзка с конкретна договорна клауза, както и поради неуточняването му по размер и съответно неизпълнени в тази насока указания на първостепенния съд.
По отношение на възражението за прихващане със сумата 39 171.53 лв., с която ответното дружество е претендирало намаляване на дължими на изпълнителя суми поради дефекти на изпълнените СМР, въззивният съд, съобразявайки повторната комплексна експертиза, е изразил принципно становище за липса на основание за уважаване на това възражение над приетия с влязлото в сила първоинстанционно решение размер от 530 лева. Освен това е констатирано, че ответното дружество – въззивник не е конкретизирало твърдяното неизпълнение на договорните задължения на изпълнителя, не е уточнил дали се касае за скрити или явни недостатъци, нито дали претендираните дефекти се покриват от задържаните гаранционни суми. Преценени са и писмените доказателства, относими към приемането без възражения на всички изпълнени СМР.
Като ненадлежно въведено в процеса е преценено и възражението за прихващане с претендирано от ответното дружество обезщетение за причинени вреди, произтичащи от невъзможността [фирма] да ползва изграденото производствено хале. Въззивният съд е изложил и самостоятелни възражения за неоснователност на това възражение.
В съобразителната част към атакуваното решение въззивният съд е преценил всички съдопроизводствени действия, извършени от ответното дружество във връзка с евентуалните възражения за прихващане, както и съдопроизводствените действия на съда, като изрично е констатирано, че направеното от [фирма] уточнение на възраженията за прихващане, направено с подадена молба от 19.06.2013 г. не е прието от първата инстанция с определение от с.з. на 06.02.2014 г.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси, относими към изводите на въззивния съд по направените от ответното дружество /сега касатор/ възражения за прихващане, са относими изцяло правилността на атакувания съдебен акт, като отговорът на тези въпроси произтича от конкретните процесуални действия на страната и тяхната допустимост, преценени изключително подробно от въззивната инстанция. По част от възраженията за прихващане решаващият съдебен състав е констатирал неизпълнение на указанията на първата инстанция за своевременно уточняване по основание и по размер, а по отношение на друга част от правопогасяващите възражения на ответното дружество е констатирано частичното им уважаване от първата инстанция с влязлото в сила отхвърлително решение по предявените искове с правно основание чл.266, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД. Част от въпросите са формулирани некоректно, тъй като въззивният съд не е формирал воля за оставяне без разглеждане на възраженията за прихващане/ или на част от тях. Що се отнася до това, че съдът се е произнесъл по същество и по възраженията за прихващане, които не са уточнени по основание и по размер, това са допълнителни/евентуални съображения, които не са обуславящи за формирането на правната воля на въззивния съд, а от друга страна правилността на изводите в тази насока не би могла да се преценява в рамките на производството по селекция на касационните жалби.
Материалноправните въпроси, свързани с приемане на изработеното, съответно с изискуемостта на възнаграждението по чл.266, ал.1 ЗЗД и със значението на двустранно осчетоводените фактури безспорно са значими за делото, но тези въпроси не са единствено обуславящи правните изводи на съда по спорното материално право по главния иск. Видно от мотивите към въззивното решение е, че съдебният състав на Апелативен съд – Велико Т. е съобразил и съдържанието на двустранно подписаните протоколи за установяване завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи, неоспорения констативен протокол от 13.03.2012 г. за приемане на всички СМР, събраните гласни доказателства, при отчитане на обстоятелството, че производственото хале се ползва по предназначение.
Независимо от недоказаността на основния селективен критерий, недоказана е и поддържаната от касатора допълнителна предпоставка, тъй като в практиката на ВКС, вкл. и задължителна такава за долустоящите на ВКС съдилища /по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ безпротиворечиво се приема, че след като фактурата е двустранно подписана и осчетоводена от възложителя, то е налице признание за възникване и за размера на задълженията и индиция за приемане от възложителя на фактически изпълнените СМР, за които е издадена фактурата. В този смисъл са например, следните съдебни актове на ВКС, Търговска колегия: решение по т.д. № 728/2010 г., решение по т.д. № 263/2010 г., решение по т.д. № 74/2011 г. , решение по т.д. № 137/2012 г. и др. Настоящият съдебен състав споделя изцяло тази практика, наличието на която изключва приложението на останалите поддържани от касатора допълнителни селективни критерии.
В останалата част от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – т. ІІІ. и т.ІV. касаторът не е формулирал изрични правни въпроси, които да попадат в приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на такива въпроси съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл са и задължителните за съдилищата указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 300 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие, доказващ плащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение.
Независимо от изхода на делото, настоящият състав счита, че при потвърждаване на първоинстанционното осъдително решение е допусната очевидна фактическа грешка по отношение на размера на главния иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД. Формирана е воля за основателност на този иск за сумата 28 774.76 лв., но освен тази сума, в диспозитива на решението е посочена и сумата 34 791 лв. Няма пречка след връщане на делото въззивният съд да проведе производство по чл.247 ГПК, като извърши преценка дали е налице очевидна фактическа грешка, тъй като според настоящия състав тази констатация в случая не влияе на произнасянето по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 323 от 17.12.2014 г. по т.д. № 199/2014 г. на Апелативен съд – Велико Т..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма] сумата 1 300 /хиляда и триста/ лева разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: