О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 910
Гр.София, 19.12. 2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 405/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ М.-93-Ц. А. [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните представители адв. П. и адв. Д., срещу решение № 741/20.03.2014 г. по т.д. № 407/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав в частта, с което след отмяна на решение № 1334/05.12.2011 г. по т.д.№ 1478/2009 г. на Софийския градски съд, ТО, 7 с-в в осъдителната му част, са отхвърлени предявените против М ЕНД Р СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК] обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, за присъждане на сумата 50 426.23 лв. – част от платена цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2005 г. и по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.05.2006 г., ведно със законната лихва от 09.09.2009 г. до окончателното плащане, както и за присъждане на две неустойки от по 3 000 евро, дължими на основание чл.22 от предварителните договори, за периода 08.12.2007 г. – 09.09.2009 г. В тежест на касатора е възложено и заплащането на сторените от ответната страна разноски.
Оплакванията в жалбата са за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, подробно изложени. П. е решението на САС да бъде отменено и предявените исковете да бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси, по които се моли решението да се допусне до касация:
1/ Относно правилното прилагане на правните последици при констатирана от съда „двустранна вина” при неизпълнението на един двустранен консенсуален договор, респ. – за последиците от развалянето на договорите при наличието на „двустранна вина” – въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата; и 2/ Относно законосъобразното упражняване на потестативното право на разваляне на договор в случаите на съществено или несъществено неизпълнение на договор от насрещна страна по същия и по-конкретно: Представлява ли забавата в плащанията на части /по който начин се плаща обичайно цената по договор за покупко-продажба и строителство, с оглед обвързване на вноските с етапността на изпълнението на строежа/ „значително” по аргумент от чл.87 ал.4 ЗЗД за кредиторовия интерес неизпълнение.
По първия въпрос касаторът се позовава на влезли в сила решения на съдилищата, които му дават различно разрешение, т.е. сочи наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, подкрепено с копия от решение № 301/15.12.2008 г. по гр.д.№ 898/2008 г. и решение № 233/22.02.2013 г. по гр.д.№ 3910/2012 г. на РС – Стара Загора, решение на АС – Варна № 130/16.06.2011 г. по т.д.№ 200/2011 г., както и решение от 03.06.2010 г. по т.д.№ 226/2009 г. на ОС – Добрич. По втория въпрос касаторът твърди, че липсва задължителна практика на ВКС, макар значителността или незначителността на изпълнението да е предмет на преценка в решения по чл.290 ГПК, които са цитирани. Отделно от това навежда и противоречие на обжалваното решение с ППВС № 3/29.03.1973 г. относно възможността на ответника да развали едностранно договорите, след като е в забава от 27 месеца и вече е отчуждил правото на собственост върху имотите.
Ответникът по касационната жалба – М ЕНД Р СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ Е., чрез процесуалния си представител адв. А., моли обжалваното решение да не се допуска до касация, претендира и присъждането на съдебно-деловодни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение в настоящия си състав установи, че касационната жалба е депозирана от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.283 ГПК. Предвид ограничението на чл.280 ал.1 ГПК /изм. ДВ бр.50/2015 г./ в редакцията му към момента на подаване на жалбата – 19.06.2014 г., същата се явява недопустима в частта, с която се атакува решението на въззивния съд по исковете за присъждане на неустойка за забава по всеки от договорите, в размер на 3 000 евро. В останалата си част жалбата е насочена срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима.
Предвид данните по делото, исканията и становищата на страните във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, съдебният състав намира следното:
По въпроса, касаещ приложението на чл.87 ал.4 ЗЗД с оглед вида на неизпълнението – съществено или несъществено, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че страните още при подписване на договорите /в чл.18/ са приели, че при неспазване от страна на купувача на сроковете в чл.5 за плащане на дължимата цена, респ. на вноска от нея, с повече от 15 дни, продавачът има право да развали договорите. По този начин между тях е било установено, че забавата от страна на ищеца – купувач по предварителните договори при изпълнение на задължението му за плащане в уговорените срокове на съответна част от цената, е съществено с оглед интереса на ответника – продавач. Нова преценка за същественост на неизпълнението по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД не се дължи, след като самите страни са очертали изрично критерия за това.
При тези решаващи изводи на въззивния съд следва да се приеме, че формулираният от касатора правен въпрос не се явява обуславящ за изхода от правния спор, т.к. съдът не е изследвал дали неизпълнението на ищеца във връзка със заплащането на вноските е съществено или не, а се е позовал пряко на предварително обективираната в договорите преценка в тази насока, която обвързва страните, съгласно чл.20а ЗЗД.
По първия формулиран правен въпрос – относно наличието на „двустранна вина” при изпълнението на договорите, правото на разваляне на договор в тази хипотеза и последиците за страните, съдът е изложил мотиви решението си, доколкото е установил, че както ищецът не е изпълнил задължението си за плащане в срок, така и ответникът е неизправен по отношение на задължението да построи в срок, а забавата му е повече от 24 месеца. Приел е, че в хипотезата, когато и двете страни са в неизпълнение, няма пречка договорът да се развали от която и да е от тях, като т.нар. в теорията „двустранна вина” не е пречка за упражняване на потестативното право за разваляне на договора, а значението й е свързано с невъзможността на която и да е от страните да иска обезщетение от другата за неизпълнението й. Затова в случая следва да се приеме, че ответникът, отправяйки писмено изявление за разваляне, достигнало до насрещната страна на 02.07.2009 г., първи е упражнил правото си на разваляне и това разваляне е надлежно. По-нататък съдът е посочил, че предмет на предявения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД е задържана от ответника част от платената от ищеца продажна цена. От писмените доказателства и заключението по назначената ССЕ е установен размерът на заплатената общо по двата договора цена, както и размерът на върнатата от ответника част, като последният е задържал 59 930.27 лв. /49 427.46 лв. по първия договор и 5 370 евро – по втория договор/, представляващи капаро и начислени неустойки за забава. Спорът е съсредоточен върху това, може ли продавачът да задържи валидно при условията на извънсъдебно прихващане горните суми. Според въззивния съд, СГС неправилно е приел, че след като ответникът е неизправна страна, той няма право да получи /прихване/ уговорените неустойки, тъй като, съобразно чл.20 от договорите, при едностранното им прекратяване от страна на продавача, поради забава в плащанията от страна на ищеца, ответникът дължи връщане на получените суми, но след като приспадне дължимите поради забава неустойки /възлизащи на 18 364.97 лв., съобразно заключението на вещото лице по ССЕ/. По отношение на другата част от спорното право, представляваща задържано капаро в размер на 41 565.30 лв., претенцията на ищеца също е счетена за неоснователна. Прието е, че капарото не се отличава от задатъка по чл.93 ЗЗД. Страните не са уговорили конкретното значение на задатъка, но то следва от закона. Затова, ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да го задържи. С оглед обезщетителната функция на задатъка следва да се отбележи, че ищецът е неизправна страна /забавил е плащания/ и не може да претендира връщане на уговореното капаро. В рамките на договорените клаузи съдът не е констатирал неизправност на ответната страна, поради което е приел, че тя има право да задържи дадения задатък.
С оглед формираната воля на съда, въпросът относно последиците при разваляне на договорите при наличие на „двустранна вина” /в аспекта на възможност за едната от страните да получи задатък и/или неустойка/ съответства на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, т.к. се явява от значение за изхода по спора с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД. Спрямо него е налице и допълнителният критерий, посочен в чл.280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото се доказва противоречивото му разрешаване от съдилищата /решение № 301/15.12.2008 г. по гр.д.№ 898/2008 г. и решение № 233/22.02.2013 г. по гр.д.№ 3910/2012 г., двете на РС – Стара Загора – по отношение на задатъка; решение на АС – Варна № 130/16.06.2011 г. по т.д.№ 200/2011 г. и решение от 03.06.1010 г. по т.д.№ 226/2009 г. на ОС – Добрич – по отношение на неустойката/.
Предвид изложеното по-горе, касационната жалба следва да се остави без разглеждане по отношение на исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД, а в останалата обжалвана част решението на САС следва да се допусне до касационно обжалване. Касаторът следва да внесе дължимата държавна такса за разглеждане на жалбата му, съобразно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТКССГПК, в размер на 1 008.52 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ЕТ М.-93-Ц. А. против решение № 741 от 20.03.2014 г. по т.д. № 407/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете му с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка по чл.22 от предварителнте договори за покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2005 г. и от 02.05.2006 г., за периода от 08.12.2007 г. до 09.09.2009 г., в размер на 3 000 евро.
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 741 от 20.03.2014 г. по т.д. № 407/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с което са отхвърлени предявените от ЕТ М.-93-Ц. А. против М ЕНД Р СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ Е. искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за присъждане на сумата 50 426.23 лв. – част от платената от ищеца цена по предварителни договори за покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2005 г. и от 02.05.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2009 г. до окончателното й изплащане.
УКАЗВА на ЕТ М.-93-Ц. А. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1 008.52 лв. за разглеждане на касационната му жалба в посочената част, като го предупреждава, че при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Второ отделение при ВКС, ТК, след изпълнение на указанията по редовността на касационната жалба, за насрочване на производството в публично съдебно заседание.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС, ТК, само в частта, с която подадената касационна жалба от ЕТ М.-93-Ц. А. е оставена без разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.