О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№685
Гр.София, 01.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2047/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Ю. БЪЛГАРИЯ АД [населено място], чрез пълномощника адв. С. Р., против определение № 1428/27.05.15 г. по ч.т.д.н. № 1364/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VІ състав. С обжалваното определение е потвърдено определение № 88/05.03.2015 г. на СОС, ТО, V състав по т.д.н. № 153/2013 г. в частта, с което е оставено без уважение искането на Ю. БЪЛГАРИЯ АД по чл.717н ТЗ /предявено като възражение по чл.728 ТЗ/; и е оставена без разглеждане частната жалба на Ю. БЪЛГАРИЯ АД против същото определение в частта, с което след извършени корекции е одобрена първата частична сметка за разпределение на наличните в масата на несъстоятелността на длъжника ЕТ РАДЕЛА – Р. К. парични средства.
Частната жалба е депозирана на 02.06.2015 г. – преди изтичане на срока за обжалване, от надлежна страна и е редовна. Тя е недопустима в частта, с която се обжалва въззивното определение, с което е потвърдено определението на съда по несъстоятелността по искането с правно основание чл.717н ТЗ. Определенията на въззивния съд, постановени по съществото на частните жалби против актове в производството по несъстоятелност, подлежат на касационно обжалване, само ако попадат сред изброените в чл.613а ал.1 ТЗ. В противен случай, съгласно изричната норма на чл.613а ал.3 ТЗ, са окончателни. В случая първоинстанционното определение не е между посочените в чл.613а ал.1 ТЗ, поради което частната касационна жалба против определението на Софийския апелативен съд в тази част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Доводите в частната жалба в допустимата й част са, че Ю. БЪЛГАРИЯ АД има право да обжалва определението по чл.729 ал.1 ТЗ, поради което определението на САС в обратния смисъл е неправилно. Според жалбоподателя, като ипотекарен кредитор за имот, включен в масата на несъстоятелността, той е приравнен към кредиторите с приети вземания, доколкото правата му са защитими от закона. В това качество е подал възражение против сметката за разпределение, което не е било уважено, т.е. – налице са и специалните изисквания на чл.729 ал.3 ТЗ, обуславящи активната му процесуалноправна легитимация.
Частната жалба в допустимата й част се оспорва от длъжника – ЕТ РАДЕЛА – Р. К. /н/ [населено място] хан, чрез процесуалния му представител адв. М.-Б., с доводи за нейната неоснователност.
Съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение, намира следното:
С обжалваното определение Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на Ю. БЪЛГАРИЯ АД по чл.729 ал.3 ТЗ. За да достигне до този резултат, въззивният съд е преценил, че жалбоподателят не може да се ползва от правата по чл.717н ТЗ, защото не е налице хипотезата, предвидена в цитираната правна норма, а именно – в негова полза от длъжника в производството по несъстоятелност да е учредена ипотека за обезпечаване на чужд дълг, като по този въпрос произнасянето на Софийския апелативен съд е окончателно и е влязло в законна сила, чрез потвърждаване на определението, с което искането на Ю. БЪЛГАРИЯ АД по чл.717н ТЗ /сумата, получена от продажбата на ипотекирания имот да не се разпределя, а да се задели изцяло и да се предостави на ипотекарния кредитор след легитимиране с изпълнителен лист/ е оставено без уважение. По отношение на сметката за разпределение, одобрена от съда по реда на чл.729 ал.1 ТЗ, е прието, че жалбоподателят не притежава активна процесуална легитимация да атакува същата, т.к. с оглед неприложимостта на нормата на чл.717н ТЗ, той е следвало да предяви обезпеченото си вземане в производството по несъстоятелност, което не е било сторено. Поради това въззивният съд е счел, че банката не попада сред лицата, изброени в чл.729 ал.3 ТЗ, имащи право на жалба против определението по чл.729 ал.1 ТЗ.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че защитата на Ю. БЪЛГАРИЯ АД, произтичаща от сключения договор за учредяване на договорна ипотека от страна на Р. К. и Е. К. за обезпечаване на задълженията по договор за кредит, отпуснат в тяхна полза, върху притежавания от същите лица недвижим имот, осребрен в производството по несъстоятелност на ЕТ РАДЕЛА – Р. К., е изчерпана с произнасянето на САС по същество по въпроса, дали банката е ипотекарен кредитор по смисъла на чл.717н ТЗ. След влизане на определението в сила при условията на чл.613а ал.3 ТЗ, кредиторът няма процесуална възможност повторно да повдига същия въпрос, чрез обжалване на определението за одобряване на сметката за разпределение с твърдения, че постъпилата продажна цена не следва да бъде разпределяна между кредиторите с приети вземания, а следва да бъде заделена за него по реда на чл.717н ТЗ.
Аргументи в подкрепа на този извод следват и от определение № 289/25.05.2015 г. на ВКС по т.д.№ 3145/14 г. на ТК, І ТО, представляващо казуална /незадължителна/ практика, която следва да бъде споделена.
Според него, ако кредитор по чл.717н ТЗ претендира, че сумата от продажбата на ипотекиран в негова полза имот не подлежи изобщо на разпределение между кредиторите по чл.721 ал.1 ТЗ, то той има право да обжалва извършеното разпределение като трето засегнато лице с права, противопоставими на кредиторите на несъстоятелността. В случая обаче такива права са отречени с необжалваемо определение на въззивния съд, поради което жалбоподателят не притежава надлежна легитимация нито като лице по чл.729 ал.3 ТЗ, нито като ипотекарен кредитор по чл.717н ТЗ.
С оглед изложеното, определението, с което частната жалба на Ю. БЪЛГАРИЯ ЕАД по чл.729 ал.3 ТЗ е оставена без разглеждане следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съставът на ВКС, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Ю. БЪЛГАРИЯ ЕАД против определение № 1428/27.05.15 г. по ч.т.д.н. № 1364/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VІ-ти състав в частта, с което е потвърдено определение № 88/05.03.2015 г. на СОС, ТО, V състав по т.д.н. № 153/2013 г. в частта, с което е оставено без уважение искането на Ю. БЪЛГАРИЯ АД по чл.717н ТЗ.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1428/27.05.15 г. по ч.т.д.н. № 1364/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VІ състав в частта, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Ю. БЪЛГАРИЯ АД против определение № 88/05.03.2015 г. на СОС, ТО, V състав по т.д.н. № 153/2013 г. в частта, с което е одобрена частична сметка за разпределение на наличните в масата на несъстоятелността на длъжника ЕТ РАДЕЛА – Р. К. /н/ парични средства.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: