П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
гр. София, 02.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11.04. , две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2867/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] – [населено място] срещу решение № 1442 от 21.06.2017 г. на САС, ТО, Трети с-в по т.д. №409/2017 г., в частта , с която е отменено първоинстанционното решение № 1605 от 16.09.2016 г., постановено по т.д. № 4213/2013 г. на СГС, VІ-6 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на [фирма]-гр. София срещу касатора в съответната част и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на „В. И. Г.“-гр. София на основание чл.213 ал.1 КЗ/отм./ сумите от : 69 958,92 лева- заплатена на трето лице като обезщетение за имуществени вреди, причинени по вина ответника на 15.07.2009 г. на тов.автомобил „И.“ м. 410Е44, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован имуществено при ищеца, при издигането на кулов кран в обект „В.“ от страна на ответното дружество, ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и лихва-обезщетение за забавено плащане за периода: 19.02.2012 г. до 20.06.2012 г. в размер на 2 421,75 лева..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за: недопустимост, за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като изпълнени селективните критерии по чл.280 ал.1,т.1 ГПК/ ред. преди изм. в ДВ бр.86/2017 г. за допускане до касация.
Ответната по касационната жалба страна [фирма]-гр. София изпраща писмен отговор, в който се изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира и присъждане на разноски в размер на 3 242,40 лева-платено адв.възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е в размер над 20 000 лева намира, че касационната жалба в тази част е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение в обжалваните части , с което е счел за неоснователни горните искове, съдебният състав се е позовал на следното:
По силата на договор, сключен на 30.01.2009 г., [фирма] е възложил на [фирма] сервизна поддръжка на процесния кулокран. На 15.07.2009 г. около 18,30 ч. при издигане на съоръжението в строителен обект „В.” в м. „М. ливади-Изток“ УПИ ІІ-724,кв.59 по плана на [населено място] от крана са се отделили стрелата и контрастрелата и при падането им в обекта е увреден тов.автомобил „И.“ м. 410Е44, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован имуществено при ищеца [фирма]-гр. София с договор за застраховка №59205986 от 24.09.2008 г., със срок на действие 30.09.2008 г. -30.09.2009 г.. В заключението на техническата експертиза, приета по делото и кредитирана от съда , като причина за настъпване на застрахователното събитие е възприето неспазването на инструкцията за експлоатация на крана при осъществяване от лица от екипа на ответника на действията по освобождаване на телескопичната клетка от върховото звено на кулата/ посредством три броя клинове вместо необходимите осем/ . От страна на съда са изразени съображения, че от конкретните гласни и писмени доказателства не може да се направи констатация за обективни пречки на монтажниците да спазят инструкцията за експлоатация, като наличие на фабрични дефекти и/или силен вятър. Съдът допълнително се е позовал и на обясненията на експерта в о.з. на 28.04.2015 г. , че няма данни за първоначално балансиране на стрелата на крана, което също е в нарушение на инструкцията за експлоатация. С оглед така приетите обстоятелства и плащане от страна на ищеца по настоящия иск като застраховател по имуществена застраховка на доказаното по размер обезщетение за причинените щети на камиона, в следствие на противоправното виновно поведение на служители на ответното дружество, за които последното отговаря в хипотезата на чл.49 ЗЗД е преценено, че е изпълнен фактическият състав на хипотезата на правната норма в чл.213 ал.1 КЗ/отм./ за ангажиране отговорността на делинквента спрямо платилия обезщетение за имуществени вреди застраховател в хипотезата на суброгация на последния в правата на увреденото лице спрямо причинителя на щетата.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба са формулирани правни въпроса, които групирани се свеждат до:1. За допустимостта да се навеждат нови фактически доводи и твърдения едва с въззивната жалба , които са извън наведените в ИМ и следва ли въззивният съд да ги съобразява при произнасянето си по спора 2. Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност по отношение на събраните пред първата инстанция гласни доказателства, както и всички възражения и доводи на страните 3. За това, как се определя причинната връзка като елемент от фактическия състав на деликта.
Всички, така формулирани въпроси, не биха довели до друг резултат по настоящия правен спор и в този смисъл не се явяват обуславящи по следните съображения: Първият въпрос, който, според касатора, се отнася и до допустимостта на обжалваното решение, се базира на това, че съдът се е позовал допълнително и на обясненията на експерта в о.з. на 28.04.2015 г., че няма данни за първоначално балансиране на стрелата на крана, което също е в нарушение на инструкцията за експлоатация. Волята на правораздавателния орган, изразена в обжалваното съдебно решение, обаче, се основава на изложеното в заключението на техническата експертиза, приета по делото, според което: причина за настъпване на застрахователното събитие, е посочено неспазването на инструкцията за експлоатация на крана при осъществяване от лица от екипа на ответника на действията по освобождаване на телескопичната клетка от върховото звено на кулата / монтиране на три броя клинове, вместо необходимите осем/, което кореспондира напълно с фактите изложени в ИМ. Ето защо, сам по себе си, този въпрос е без значение за изхода по спора.
Вторият от въпросите в изложението предполага процесуални нарушения, каквито не се установяват: въззивният съд е изложил подробни съображения, защо се позовава на писмените доказателства за силата на вятъра по време на инцидента, и на заключението на вещите лица като не кредитира показанията на двама от свидетелите-служители на ответника.
Относно твърдението за необсъждането на правоизключващите възражения на ответника се касае за касационно оплакване по смисъла на чл.281 ,т.3,предложение:второ ГПК.
По въпросите за това, как се определя причинната връзка като елемент от фактическия състав на деликта липсва противоречие на въззивното решение с посочената практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р№ 508/18.06.2010 по гр.д. № 11411/2009 на Трето гр.о. и Р №457/01.07.2010 г. по гр.д. 1264/2009 на ВКС, ІІІ г.о., доколкото съдът е възприел като самостоятелна причина за настъпването на вредите неспазването на инструкцията за експлоатация на крана при осъществяване от лица от екипа на ответника на действията по освобождаване на телескопичната клетка от върховото звено на кулата, доколкото са използвани от последните три броя клинове вместо необходимите осем.
Следователно не се обосновава основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на 3242,40 лева-заплатено адв. възнаграждение, с оглед приложените писмени доказателства за направата им: фактура и платежно нареждане.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1442 от 21.06.2017 г. на САС, Трети с-в по т.д. №409/2017г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на „В. И. Г.“-гр. София сумата от 3 242,40 лева- разноски пред настоящата инстанция
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.