О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр. София, 26.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06.02, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1832/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на „Параходство Българско речно плаване”АД – [населено място] е обжалвано решение № 280 от 22.12.2017 г. по в.т.д. № 203 /17 на Апелативен съд-Велико Търново, в частта, с която е отмененено първоинстанционното решение № 165/26.10.2016 по т.д. № 131/2014 на ОС-Русе, в частта, с която е бил отхвърлен искът на „ЛИКОС – Търнава Малт Хаус с.р.о.“ –РСловения срещу касатора до размера на сумата 275 297.39 евро-обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договор, сключен между страните на 11.01.2014 г. за превоз по р. Дунав и вместо него е постановено друго, с което искът е уважен до размера на 275 297.39 евро, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане. Със същата КЖ се обжалва решението и в частта, с която е след отмяна на първоинстанционното решение в съответната част, е отхвърлен насрещният иск на касатора „Параходство Българско речно плаване”АД против ищеца „ЛИКОС – Търнава Малт Хаус с.р.о.“ –РСловения за сумата от 117 390 евро- обезщетение за задържане и неоправдан престой на баржа БРП СБ-2-собственост на „Параходство Българско речно плаване”АД, в пристанището на [населено място] за периода 08.02.2014 г. до 07.04.2014 г., както и в частта,
с която е потвърдено първоинстанционното решение по същия насрещен иск в отхвърлителната му част за разликата до пълния предявен размер от 195 263,72 евро.
Ответникът по жалбата „ЛИКОС – Търнава Малт Хаус с.р.о.“ –РСловения чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по първоначалния иск на „ЛИКОС – Търнава Малт Хаус с.р.о.“ –РСловения в качеството му на товародател претендира сумата от 276 596,75 евро-обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договор, сключен на 11.01.2014 г. за превоз по р. Дунав с „Параходство Българско речно плаване”АД- [населено място] в качеството му на превозвач. По изпълнение на задълженията на превозвача става ясно, че на 10.01.2014 г. баржата „СБ-2″ (SB-2), с която е осъществен превозът е била инспектирана в пристанище Будапеща от независим инспектор от „Ай Ес Си Си“ (ISCC), като в Рапорт за инспектиране на чистотата от 11.01.2014 г., Будапеща, било установено, че люковете на баржата не са водонепропускливи, предписани са като действия на товарача – ремонт на люковете и като резултат от инспекцията е направено заключение, че баржата не е подходяща за товарене на ечемичен малц. Последното било потвърдено и в заключителния доклад „Ай Ес Си Си“ (ISCC) от 14.01.2014 г., който включвал констатациите, че „дъното на хамбара беше чисто, но на места имаше няколко локви вода, защото люковете на хамбара не са водонепропускливи“, като е изразено становище, че баржата не е подходяща за превозване на ечемичен малц насипно, а товаренето е станало при наличие на декларация за поемане на отговорност. В края на товаренето запечатали баржата с две пломби с маркировка: ISCCO 2002.
Според съда не са изпълнени задълженията на превозвача във втората фаза от развитието на превозното правоотношение – да се грижи за опазването на товара.
В чл. 11, ал. 3 от Будапещенската конвенция се презюмира, че товарът е приет за превоз в състоянието, в което е описан в транспортния документ. Относно състоянието на товара се счита, че при липса на забележки в транспортния документ външното състояние на товара е добро.
Превозвачът, чрез корабния си агент, е подписал коносамент за 1 002.280 т. ечемичен малц „Pilsner“ в насипно състояние. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от КТК изрично създава обвързваща доказателствена сила относно вида, количеството и външното състояние на обозначения в коносамента товар – „След издаването на коносамента се счита, че товарът, означен в него, съответствува по вид, количество и външно състояние на данните, които се съдържат в същия коносамент“. Превозвачът е съставил коносамента без забележки.
Съгласно чл. 16 от Будапещенската конвенция превозвачът носи отговорност за загуби в случаите на липса или повреждане на товара, възникнали от момента на приемане на товара за превоз до момента на предаването или настъпили в резултат от забавяне на изпълнение на задължението за предаване на товара, освен ако превозвачът не докаже, че загубата е обусловена от обстоятелства, които грижливият превозвач не е могъл да избегне и чиито последствия не е могъл да предотврати.
Съществува презумпция за вина на превозвача както по цитирания вече текст на чл. 16, ал. 1 от Будапещенската конвенция, така и по чл. 170, ал. 2 от КТК „Счита се до доказване на противното, че погиването, липсите или повреждането на товарите, настъпили, след като те са били приети за превоз, е причинено виновно от превозвача“. В тежест на превозвача е да докаже наличието на причини за освобождаване от отговорност, например виновно поведение на изпращача.
Според въззивният състав на ВТАС, от събраните по делото доказателства се установява, че при извършения превоз на 1 002.280 т. ечемичен малц „Pilsner“ в насипно състояние баржа „БРП СБ 2″, собственост на ответното дружество, в резултат на груба небрежност на ответното дружество превозвач, е нанесена повреда на товара, като след констатиране, че люковете на баржата не са водонепропускливи, се е стигнало до проникване на сняг в товара, което довело до намокрянето му, образуване на буци и мухъл, ферментационна миризма и загряването му. Това е дало основание на товарополучателя да откаже поръчката. Действията на превозвача са приети като резултат от груба небрежност: същият след констатацията, че люковете на баржата не са водонепропускливи не е предприел достатъчни действия за отремонтирането им, както му е било предписано от инспекцията.
Претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от лошото изпълнение на договора, за които ответникът отговаря (чл. 82 от ЗЗД). Не са налице особените случаи за освобождаване от отговорност псглл. 18 от Будапещенската конвенция и отговорността следва да бъде по чл. 21 от конвенцията.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, като обезщетението, съгласно чл. 82 от ЗЗД обхваща имуществени вреди – претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Преките вреди обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на делинквента и вредите.
С оглед на гореизложеното е приел,че предявените искове са основателни и доказани до размер от 275 297.39 евро, представляваща обезщетение за лошо изпълнение на договор за превоз на товар от Будапеща до Браила, обективиран в коносамент от 11.04.2014 г., включващо вреди: – натоварване на вагони в Търнава – 10 022.80 евро; – за железопътен превоз Търнава – Будапеща и претоварване на баржа – 20 022.48 евро; – за превоз с баржа от Будапеща – Браила – 22 350 евро; – инспекция на товара в Браила – 565 евро; – превоз с камиони Браила – Бузау – 16 400 евро; – за демюрейджи – 11 040.64 евро; – за разтоварване на баржа в Браила – 2 177.50 евро; – за превоз с камиони Браила/Бузау – Търнава – 60 680.68 евро; за запазване/обработка на товара в Търнава – 50 074.00 евро; – количествена загуба при превоза – 12 771.48 евро; – количествени загуби при обработка на върнатия товар – 8 162.16 евро; – обезценяване на товара, поради влошено качество – 61 029.61 евро (15 % от продажната цена), ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Приетият процент на намаляването на стойността на товара – 15 % спрямо първоначалната му продажна цена, съдът е основал на заключението на съдебно – техническата експертиза на вещото лице и обясненията му дадени в съдебно заседание. В останалата си част до 276 596.75 евро (демюрейджи над 11 040.64 евро до 12 240 евро) и за запазване/обработка на товара в Търнава – над 50 074.00 евро до 50 174.00 евро, предявеният иск е счетен за неоснователен и недоказан.
По насрещните искове за вреди от допускане на обезпечение на исковете за обезщетение за вреди и наложените обезпечителни мерки, изразяващи се в издаване от съда в [населено място], Румъния на заповеди за арести на плавателни съдове – собственост на БПРП АД, съставът на ВТАС е изложил следните съображения:
Насрещните искове са с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГК и чл. 45 от ЗЗД.
Предявените насрещни искове от „Параходство Българско речно плаване“ АД против „ЛИКОС – Търнава Малт Хаус с.р.о.“ са за обезщетение в размер на 195 263.72 евро, за претърпените вреди и пропуснатите ползи вследствие на неоснователно задържане на баржи с означение 945006 и СЕ-15 в пристанището на [населено място] за периода 01.04.2014 г. – 23.05.2014 г. и баржа „БРП СБ 2″ в пристанището на [населено място] за периода 06.02.2014 г. – 07.04.2014 г. и иска за обезщетение за неоснователно задържане в пристанище Браила на следните конвои: м/к „Олимпи Панов“ и баржи „СЕ- 7″, „СБ-3″, „СЕ-5″, „СЕ-12″, „СЕ-10″, м/к „Средна гора“ и баржи „СЕ-2001″, „СЕ-2002″, „СЕ- 2005″, „СЕ-2008″ и „СЕ-8″, м/к „Хемус“ и баржи „910067″ и „910075″, ведно със законната лихва от датата на неоснователното задържане на баржите – 06.02.2014 г.
Съгласно чл. 403, ал. 1 от ГПК вреди от наложено обезпечение на иск може да претендира ответникът в обезпечителното производство в три изчерпателно изброени от законодателя хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по обезпечения иск бъде прекратено. Извън хипотезите на чл. 403, ал. 1 от ГПК увреденият от обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при злоупотреба с права от страна на молителя в обезпечителното производство, каквато нито се твърди, нито се установява по делото. Няма злоупотреба с права при добросъвестно упражняване на процесуални права, когато страната подава молба за обезпечение на бъдещ иск със съзнанието, че защитава свое съществуващо субективно право, като е без значение дали предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност твърдяното субективно право, евентуално дали нейната грешка или преценка досежно правото е извинителна или неизвинителна. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 403, ал. 1 от ГПК, поради което и насрещните искове са преценени като неоснователни.
От страна на касатора се сочи, че е налице основания за допускане до касация, уредени в чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК, по въпросите : 1. По какъв начин следва да се договори прилагането на съглашение за ОУ на превоз на товари в международното съобщение по река Дунав/Братиславските съглашения/, за да се счете, че конкретният превоз е осъществен, съобразно последните ? , 2. За да се приеме, че транспортният документ е коносамент, следвало ли да бъдат спазени изискванията на чл.11, ал.1 от Будапещенската конвенция относно Договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища , т.е. издаването му да става по изрична молба от товародателя ? , 3. Следва ли в обезщетението за вредите от неоснователен арест на кораб да се включат и разходите за престой на последния/ демюрейдж/ на кораба?
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, така формулираните въпроси не се явяват обуславящи изхода по спора по следните съображения:
Съдът е приел, че отношенията между страните се уреждат от Будапещенската конвенция относно Договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища, която се прилага за процесния договор, а не Братиславските споразумения. Това следва предмета на регулиране на Будапещенската конвенция и от характера и предмета на договора между страните, а не от тяхната воля. Следователно този въпрос не е обуславящ изхода по спора. Същото се отнася и за втория въпрос- по делото е издаден надлежен коносамент, а и страните не оспорват възникването на самото превозно правоотношение, а само неговото точно изпълнение . Отделно от това , съгласно чл.11,т.1 от цитираната конвенция липсата на транспортен документ или непълното му оформяне не влияят на действителността на договора за превоз. Освен това този въпрос не е включен надлежно и своевременно от страните в предмета на спора и съдът не се е произнасял по него. Следователно по всички тези съображения няма качеството обуславящ изхода по него.
Третият въпрос също е неотносим към произнасянето с обжалваното решение: насрещният иск е отхвърлен изцяло, поради липса на предпоставките за отговорност на ответника по него, с оглед на приложимата според съда, правна норма. Следователно, въпросът за това дали в обезщетението за вредите от неоснователен арест на кораб следва да се включат и разходите за престой на последния/ демюрейдж/ на кораба е напълно несъотносим към произнасянето на съда.
Следователно липсват основания за допускане на касационно обжалване , поради липса на коректно зададен правен въпрос, относим и обуславящ произнасянето на съда по спора.
По отношение на разноските:
С оглед недопускане на касационно обжалване, в полза на ответника по КЖ следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на договорено и платено възнаграждение на процесуален представител на страната в размер на 14 668,75 лева, в съответствие с приложените към отговора на КЖ: списък по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и платежен документ.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 280 от 22.12.2017 г. по в.т.д. № 203 /17 на Апелативен съд-Велико Търново .
ОСЪЖДА „Параходство Българско речно плаване”АД – гр. Русе да заплати на „ЛИКОС – Търнава Малт Хаус с.р.о.“ –РСловения разноските пред настоящата инстанция в размер на 14 668,75 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.