5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София., 14.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 581/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 10200 от 212017 г. , подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 272 от 23.10.2017 г. по в.т.д. № 336/2017 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, с което е потвърдено решението на Окръжен съд – Пловдив по т.д. № 236/2015 г. за отхвърляне на предявения срещу Ц. Б. Н. иск с правно основание чл.145 ТЗ за сумата 51 800 лв..
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Дружеството касатор счита, че съдът е извършил неправилен анализ на доказателствата по делото, в резултат на което е постановил необоснован съдебен акт. Твърди неправилно приложение на чл.145 ТЗ, във вр. с чл.45 и чл.51 ЗЗД при извеждане на извод, че реалната вреда за дружеството е единствено в разликата между продажната цена на системата за капково напояване и вложените в нея материали. По съображения в жалбата касаторът претендира отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на иска изцяло, ведно със законната лихва и разноски по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл. 3 от ГПК.
В раздел ІІ от жалбата се поддържа предвиденото с влизане в сила на ЗИД ГПК/ ДВ бр.86/2017 г./ самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението, подробно мотивирано.
В приложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1. Налице ли е претърпяна загуба във всеки случай на намаляване на имуществото на увредения; 2. При извършване на преценка за наличие на претърпяна вреда, следва ли да бъде взета предвид единствено разликата между имуществото, което пострадалият би имал ако не беше настъпило увреждането и имуществото след увреждането или следва да бъдат взети предвид и други критерии от субективно естество, като интерес на трети лица върху активите, разпореждането с които обуславя намаляването на имуществото на увредения; 3. Подлежат ли на репарация всички реално претърпени вреди щом са пряка и непосредствена последица от увреждането или само тези, които могат да бъдат квалифицирани като значителни и 4. Незначителната по своя размер претърпяна вреда приравнява ли се на липса на вреда. Към изложението са приложени копия от постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, с оглед поддържаната допълнителна предпоставка за достъп до касация.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от ответницата Ц. Б. Н., чрез процесуалния й представител. Твърди се неотносимост на формулираните от касатора въпроси, а по същество – неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на атакуваното решение съдебният състав на Апелативен съд – П., след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел за безспорно, че на 12.05.2014 г. е сключен договор за продажба на система за капково напояване между ищцовото дружество, чрез ответницата, в качеството й на управител и [фирма] – купувач, при продажна цена 31 000 лв. За неоснователни са счетени твърденията на ищцовото дружество за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на Н. по реда на чл.145 ТЗ поради разпореждане с актив на дружеството на значително по-ниска цена от действителната пазарна стойност. В тази насока решаващият състав, въз основа на оценъчната експертиза, е посочил стойността на вложените в продадената напоителна система материали – 38 511 лв. С оглед конкретните данни по делото, според които, купувачът не е собственик или бъдещ ползвател на лозовия масив, в който е монтирана напоителната система, съдът не е включил в стойността на продадения актив на дружеството разходите за монтаж на тази система. Отчетено е, че според вещото лице Д., за 2014 г. не е имало пазар на употребявани напоителни системи – не е имало търсене, което да предполага, че при по-голяма упоритост и изчакване управителят на ищцовото дружество е могъл да получи цена, която е близка до определената в експертизата. На тази база, независимо от разминаването между продажната цена – 31 000 лв. и пазарната стойност на материалите за напоителната система, което е счетено за незначително, въззивният съд е извел извод, че процесната продажба не би следвало да се приравни на такава, при която не е положена грижата на добрия търговец и има увреждане на дружеството ищец поради продажба на актив на по-ниска цена.
В мотивите към атакувания съдебен акт са изложени подробни правни съображения относно предпоставките по чл.145 ТЗ за отговорността на управителя за причинени на дружеството вреди, вкл. и с оглед цитираната задължителна практика на ВКС. Изразено е становище, че основателността на исковата претенция по чл.145 ТЗ е обусловена от : 1. наличието на решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, 2. противоправно и виновно поведение на ответника, в качеството му на управител на дружеството ищец и 3. наличието на вреда вследствие на това поведение.
С оглед решаващата правна воля на въззивния състав, формулираните от касатора въпроси не покриват изискването на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите са изведени и съответно мотивирани въз основа на твърдения на дружеството, несъответстващи на решаващите изводи на съда за недоказаност на предпоставките за специалната имуществена отговорност на управителя на дружество с ограничена отговорност. Всички поставени в изложението въпроси, касаещи определянето на обема на причинени на дружеството вреди, в резултат на виновно и противоправно неизпълнение на задължения на управителя по повод управлението на дружеството, са основани на изолирано възприемане на изводи в съобразителната част към въззивното решение или на неточно интерпретиране на тези изводи. По-конкретно, въз основа на изразеното от въззивния съд становище, че разминаването между продажната цена и стойността на материалите не може да се приравни на значително, касаторът твърди, че съдът е приел липса на увреждане. Това твърдение, което е в основата на част от посочените по-горе въпроси, е несъответстващо на крайните изводи на решаващия съдебен състав.
Дори и да се приеме, че поставените въпроси /след конкретизирането им, съгласно правомощията на ВКС – т.1 ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ са съотносими към една от предпоставките за специалната имуществена отговорност на управителя – вредите, то те не биха могли да се квалифицират като обуславящи за изхода на делото. В тази насока следва да се съобрази самостоятелният краен извод на въззивния съд, че ”процесната продажба не би следвало да се приравни на такава, при която не е положена грижата на добър търговец”. Във връзка с този извод дружеството касатор не е формулирало правен въпрос, поради което искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение по отношение на размера на подлежащата на репарация вреда. Това самостоятелно основание за допускане на касационен контрол е обосновано с твърдение за очевидно противоречие с разпоредбата на чл.51 ЗЗД, предвиждаща обезщетяване на всички преки и непосредствени вреди, както и с твърдение за прилагане от съда на несъотносим критерий при преценка на вредата, настъпила за дружеството. Въз основа на цялостните мотиви към атакуваното решение не би могъл да се изведе извод за прилагане на закон в обратен смисъл, или за прилагане на несъществуваща правна норма. Всъщност, основанието по чл.280, ал.2, предл.трето от ГПК е мотивирано от касатора с неточно прилагане на материалния закон и с нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващи се в погрешен анализ на доказателствата по делото, които обаче не могат да попаднат в обхвата на поддържаната предпоставка за достъп до касация. Относно разграничението между очевидната неправилност на решението и неправилността на решението като общо касационно основание вече е създадена практика на ВКС – така например, определение по ч.т.д. № 221/2018 г., ІІ т.о., определение по ч.т.д. № 487/2018 г., ІІ т.о., определение по гр.д. №.560/2018 г., ІV г.о. и др., която се споделя и от настоящия състав.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 272 от 23.10.2017 г. по в.т.д. № 336/2017 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: