О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№306
гр. София, 21.04.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 13 април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2372/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощниците на [фирма]-гр. София срещу решение №7 от 28.01.2015 г. на Бургаски апелативен съд по в.т.д. №333/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 190 от 18.06.2014 г. по т.д. № 695/2012 г. на ОС-Бургас, с което е обявен за относително недействителен на основание чл. 135 ал.1,предложение второ ЗЗД спрямо ищцата Далабиндер Каур К., британски поданик, договор за продажба на недвижими имоти, сключен в нотариална форма-н.а. №90, т.ІІІ, рег. № 2745, н.д. № 475/11 на нотариус под №600 на НК в частта, с която [фирма]-гр. София прехвърля правото на собственост на [фирма] върху следните два обекта, описани в същия нот.акт като : апартамент А-42 с обща застроена площ от 56.42 кв.м.– самостоятелен обект с кад. № 51500.506.221.1.42 и апартамент В-68 с обща застроена площ 32.17 кв.м. –самостоятелен обект с кад. № 51500.506.219.1.68.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата Далабиндер Каур К., британски поданик, е имала вземане срещу [фирма]-гр. София, съгласно чл.55 ал.1, предл.1 ЗЗД-възникнало на отпаднало основание- развален, поради неизпълнение от последния на задълженията му по предварителен договор за покупко-продажба и изработка на апартамент в сграда Доен Парк в к.к. Слънчев бряг. В изпълнение на този договор ищцата е заплатила на продавача сумата от 32 671-лири стерлинги като цена за съответния недвижим имот, който ще бъде построен и прехвърлен в нейна собственост, съгласно поетите от продавача задължения в същия договор. В последствие, с нот. покана връчена на [фирма]-гр. София на 10.05.2011 г. Далабиндер Каур К. е развалила договора и е поканила насрещната страна да върне полученатата вече на отпаднало основание цена. С процесния договор за покупко-продажба сключен в нотариална форма на 21.06.2011 г. ответното дружество Д. Е. се е разпоредило с общо 32 имота, сред които и тези предмет на настоящия иск, в полза на [фирма]. За да счете, че е налице и последният елемент от фактическия състав на правната норма уреждаща отменителния иск по чл.135 ал.1,предл.второ ЗЗД –знание на приобретателя за увреждането на кредитора, съдът се е позовал на обстоятелството, твърдяно в хода на процеса от страна на дружеството-купувач, че в самия нотариален акт погрешно е отразено, че цената на продадените имоти е заплатена предварително по банков път, като в действителност това е станало в брой. Този факт, обаче , не се доказва, доколкото, от страна на ответника [фирма], приобретател по атакувания с настоящия П. иск договор за продажба, се сочат и представят приходни касови ордери за заплащане в брой на цената след преклузивния процесуален срок за това. Според съда, от всичко това следва изводът за недобросъвестност на дружеството-купувач и за знание от негова страна за увреждащото, по отношение на ищцата Далабиндер Каур К. в качеството й на кредитор на [фирма], действие на сключения между двамата ответници договор за покупко-продажба. С оглед изложеното е счетен за осъществен фактическият състав на хипотезата в чл.135 ал.1,предложение второ ЗЗД и искът е уважен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, който в неговия прецизиран и уточнен вид, се свежда до това, дали неплащането на цената от приобретателя на отчуждителя по разпоредителна възмездна сделка, увреждаща кредитора на последния, само по себе си е индиция за знание за това увреждане от страна на лицето, с което длъжникът е преговарял по смисъла на разпоредбата на чл.135 ал.1 предложение две ЗЗД . Твърди се, че по въпроса е налице противоречие в отговора застъпен в обжалваното съдебно решение с този, даден в Р №13 /19.02.2015 г. по гр.д. № 4606/14 на Четвърто г.о. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК в отговора на по-общия въпрос, кои факти и обстоятелства за отношенията между длъжника и кредитора трябва да са известни на третото лице, договаряло с длъжника,за да се приеме,че то знае за увреждането.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по него е налице констатирано противоречие със задължителната практика по чл.290 ГПК на ВКС: Р №13 /19.02.2015 г. по гр.д. № 4606/14 на Четвърто г.о. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК в отговора на по-общия въпрос, кои факти и обстоятелства за отношенията между длъжника и кредитора трябва да са известни на третото лице, договаряло с длъжника, за да се приеме, че то знае за увреждането, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №7 от 28.01.2015 г. на Бургаски апелативен съд по в.т.д. №333/2014 г..
УКАЗВА на касатора [фирма]-гр. София да внесе в едноседмичен срок държавна такса в размер на 2 685 лева по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито заседание след изпълнение на горните указания.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.