О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
Гр. София, 26.07.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д.№ 3550/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Т. Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните му представители – адв. Ч. и адв. А., против решение № 1809/11.08.2015 год., постановено по в.т.д.№ 918/2015 год. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, ІХ състав. С него е отменено решение № 1781/25.11.2014 год. по т.д. № 1485/2013 г. по описа на Софийския градски съд, VІ-13 ти състав, с което М. К. Б. от [населено място] е осъден да заплати на касатора сумата 300 000 лв. – уговорена в чл.9.4 от договор от 25.08.2010 г. неустойка за осъществено нарушение на задължение по чл.5.2, като вместо това са отхвърлени исковете на касатора, предявени в условията на евентуалност, за заплащане на неустойка по чл.92 ал.1 ЗЗД в размер на 300 000 лв., на основание чл.9.4 вр. чл.5.2 от сключения между страните договор от 25.08.2010 г. за авторско участие в създаване на телевизионно предаване; на основание чл.9.4 от договора, поради предсрочното му едностранно прекратяване от ответника, без да притежава това право; на основание чл.9.4 вр. чл.2.5 от договора; както и за заплащане на неустойка по чл.92 ал.1 ЗЗД в размер на 20 000 лв., на основание чл.9.3 от същия договор, ведно със законната лихва върху претендираните главници. В касационната жалба се навеждат оплаквания, че въззивното решение е неправилно, поради наличието на всички визирани в разпоредбата на чл.281 т.3 ГПК пороци, подробно аргументирани. Моли се за неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което да бъде уважен един от евентуално предявените искове, в заявената поредност.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят следните въпроси, които според касатора са от значение за изхода на делото: 1.1/ За правото на въззивния съд да се самосезира и произнася по факт, по който между страните не е повдиган спор; 1.2/ За правото на въззивния съд да основе правните си заключения по проблеми, обуславящи изхода на спора, които не са въведени като оплаквания с въззивната жалба; 2.1/ В чия тежест е доказването на благоприятен за защитната теза на една от страните факт – твърди се, че тези процесуалноправни въпроси са разрешени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 2.2/ Чия е тежестта и какъв е обемът на доказване на размера на очакваните вреди от неизпълнението, сравнен с уговорения размер на неустойката, при наведено от ответника възражение за нищожност поради противоречие на неустоечната клауза с добрите нрави – въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото не е разгледан изрично в ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, т.3; 3/ Длъжен ли е съдът при тълкуване на договорна клауза да търси действителната, а не предполагаема воля на страните, да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и с целта на договора, да тълкува неясните и непълни уговорки, както го задължава нормата на чл.20 ЗЗД – по този въпрос се поддържа колизия със задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК – основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 4/ Следва ли в съответствие с чл.236 ал.2 и чл.272 ГПК въззивният съд да обсъди в мотивите към решението всички доказателства по делото поотделно и във връзка едни с други – поддържа се хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 5/ Може ли съдът при възражение за нищожност на клауза за неустойка поради противоречието й с добрите нрави и при използване на критериите – съотношение на размера на неустойката с естеството на задължението /парично или непарично/ и вида на неизпълнението, да преценява паричния еквивалент на престацията на страната, в чиято тежест е уговорена неустойката – твърди се противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с това по т.3 от ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, евентуално че отговорът му ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото; 6/ Може ли съдът при възражение за нищожност на клауза за неустойка поради противоречието й с добрите нрави и при използване на критерия – съотношение на размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението на задължението, да преценява наличието на тези очаквани вреди по идентичен начин, по който се преценява наличието на пропусната полза – по тези въпроси се сочат също допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1, евентуално – т.3 ГПК; 7/ Длъжен ли е правоприлагащият орган да изследва всички критерии, визирани в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС при произнасянето си за действителност на уговорката за неустойка – въпрос, разрешен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С писмен отговор, депозиран в срока по чл.287 ал.1 ГПК, М. К. Б., чрез процесуалните си пълномощници – адв. Б. и адв. Р., оспорва касационната жалба и искането за допускането й до касационно разглеждане, по подробно изложени съображения.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, намира следното:
Касационната жалба е допустима: обжалваното решение подлежи на касационен контрол, жалбата против него е депозирана от легитимирана страна и в законоустановения срок по чл.283 ГПК.
Съдебният състав на Софийския апелативен съд, след преценка на доказателствения материал по спора, е приел за безспорно сключването на 25.08.2010 г. на договор между страните, по силата на който ищецът, в качеството му на продуцент, е възложил на ответника, в качеството му на автор, участие в подготовката, създаването и заснемането на телевизионно предаване с работно заглавие „Конферентна връзка” /реално заглавие „К. – директно”/, излъчвано всяка събота от 16.00 ч., срещу възнаграждение в размер на 350 лв. на предаване. Уговорени са допълнителни възнаграждения на страните и съответни неустойки. Първоначалният срок на договора до 31.07.2011 г. е продължаван с последващи анекси до 31.07.2014 г.
С писмо от 31.01.2013 г. ответникът уведомил ищеца, че едностранно предсрочно прекратява действието на договора, считано от същата дата.
На 10.08.2010 г. между ищеца и [фирма] като телевизионен оператор бил сключен договор, с който ищецът е предоставил на третото за спора лице изключителни права за национално излъчване на телевизионното предаване за 38 бр. до 31.07.2011 г., срещу основно възнаграждение за ищеца – 12 020 лв. без ДДС на брой, заедно с добавка в зависимост от постигнатия резултат, като с анекси този договор също е бил продължен до 31.07.2014 г. Договорът е бил развален от третото лице, считано от 04.02.2013 г., поради неизпълнение на задълженията на ищеца. За срока на действието му, ищецът е получил възнаграждения в общ размер 1 643 181 лв., а за времето до края на срока, би получил сумата 1 119 333 лв. без ДДС /1 146 327.33 лв. с ДДС/, в зависимост от пазарния дял.
На 30.01.2013 г. между третите по спора лица – [фирма] като телевизионен оператор и [фирма], представлявано от ответника Б., като продуцент, е сключен договор за реализиране и предаване на телевизията за излъчване на седмично ТВ предаване с работно заглавие „Предаването на К.” и „Фронт” с водещ и лице на предаването – ответника, срещу уговорено възнаграждение.
По основния спорен въпрос – дали с изявлението на ответника е прекратен договорът между страните, въззивният съд е приел, че независимо от предвидените в чл.8.1 основания за прекратяване на договора, сред които не е визирано право на ответника /а само на ищеца със заплащане на неустойка в максимален размер от 2 800 лв./ за предсрочно едностранно прекратяване на договора, то той е бил прекратен от него именно считано от 31.01.2013 г. Този извод е основан на разпоредбата на чл.9.4, в която е предвидено, че ответникът дължи неустойка в размер на 300 000 лв. в случай, че прекрати предсрочно едностранно договора. С оглед тези клаузи съдът е приел, че е уговорено право на едностранно предсрочно прекратяване на договора за всяка от страните, т.к. смисълът на двете клаузи бил еднакъв, независимо от различната им формулировка.
По главния иск – за заплащане на неустойка в размер на 300 000 лв. по т.9.4 от договора за случая, в който в нарушение на поетото задължение по чл.5.2 ответникът е взел участие в създаването и реализацията на сходно телевизионно предаване, съдът е приел, че с оглед надлежно осъщественото, считано от 31.01.2013 г. прекратяване на действието на договора от ответника, то той не е имал задължение да спазва забраната по чл.5.2 от същия и искът по чл.92 ал.1 ЗЗД е неоснователен.
По първия евентуален иск – за заплащане на неустойка по чл.9.4 от договора в размер на 300 000 лв. за това, че ответникът е прекратил предсрочно договора без да има такова право, решаващият съдебен състав е приел за основателно възражението на ответника за нищожност на уговорената неустойка, като излизаща извън пределите на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Това становище е основано на извършената от съда съпоставка с паричния еквивалент на задължението, чието изпълнение се обезпечава – дължимата в полза на ответника престация, която до края на срока на договора би възлизала максимално на 36 400 лв., и стойността на очакваните вреди, които ищецът би претърпял. Те са преценени въз основа уговореното възнаграждение от 14 133 лв. без ДДС на предаване по договора с [фирма], което безспорно не е съразмерно на неговата печалба, т.к. покрива и всички разходи за производството на продукта – техника, наеми, поддръжка, осигуровки и данъци. Съдът е приел, че при тези стойности, участието на ответника в ползите на ищеца е незначително. Същевременно, вредите за ищеца, с оглед уговорените неустойки по договора с телевизионния оператор от 50 000 лв. и евентуално пропуснатата печалба, като част от предвиденото възнаграждение, явно не съответстват на размера на неустойката от 300 000 лв., което доказва надвишаване пределите на неустоечните функции и води до извод за нищожност на тази клауза, респективно до неоснователност на иска.
По втория евентуален иск за заплащане на неустойка в размер на 300 000 лв. поради това, че без съгласието на ищеца и при неизпълнение на задължението по чл.2.5 от договора ответникът е сключил договор със сходен предмет с трети лица, съдът е счел, че доколкото сключването на новия договор съвпада с момента на прекратяване на процесния, то липсва неизпълнение на договорните задължения на ответника по него, а освен това договорът е сключен не от ответника лично, а в качеството му на представител на юридическо лице, каквато забрана в договора не е предвидена. На последно място съдът е препратил и към изводите за нищожност на неустойката на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД по предходния иск, поради което е счел и тази искова претенция за неоснователна.
По третия евентуално съединен иск за неустойка по чл.9.3 от договора – за непредаване на броя, предвиден за излъчване на 02.02.2013 г., мотивите на съда са, че неоснователността му е пряко следствие на прекратяването на договора, считано от 31.01.2013 г. Освен това съдът е счел, че липсва неизпълнение на съответно задължение – отговорност за краен продукт, т.е. готов брой на предаване, доколкото необходимата за това организация и разходи са в тежест на ищеца – чл.1.3.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение, като съобрази указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че искането за допускане на касационно обжалване на решението на САС е частично основателно.
На първо място, касационна проверка не следва да бъде допусната на въззивното решение в частта, с което съдът се е произнесъл по евентуалния иск за заплащане на неустойка в размер на 300 000 лв., на основание чл.9.4 от процесния договор за това, че в нарушение на чл.2.5 ответникът е сключил с трети лица договор със сходен предмет, без съгласието на ищеца. Това е така, т.к. решаващите мотиви на съда са, че забраната касае лично ответника, а не и представлявани от него трети лица. Във връзка с тях касаторът не е формулирал съответен правен въпрос, разрешен в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т. – т.3 ГПК, т.е. не е налице общото основание за достъп до касация.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Като обуславящи изхода на делото се преценяват въпросите относно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /въпрос № 2.1 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/, критериите, които следва да се съобразяват при произнасяне по възражение за нищожност на неустойка поради противоречие с добрите нрави /въпрос № 5 от изложението/, както и относно критериите по чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорни клаузи. По тези въпроси са налице допълнителните основания по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, на които касаторът се позовава, с оглед наличието на противоречия с практиката на ВКС – ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС /по въпрос № 5/, приложените към жалбата решения на различни съдебни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /по въпрос № 2.1 и по въпрос № 3/.
Останалите формулирани въпроси са относими към инвокираните основания за касиране на решението.
По тези съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1809 от 11.08.2015 год., постановено по в.т.д.№ 918/2015 год. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, ІХ състав, в частите, с които са отхвърлени исковете на Т. Е. срещу М. К. Б. с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 300 000 лв., на основание чл.9.4 вр. чл.5.2 от сключения между страните договор от 25.08.2010 г.; на основание чл.9.4 от договора във връзка с предсрочното му противоправно едностранно прекратяване от ответника; както и за заплащане на неустойка по чл.92 ал.1 ЗЗД в размер на 20 000 лв., на основание чл.9.3 от същия договор, ведно със законната лихва върху главниците.
УКАЗВА на касатора Т. Е. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 6 000 /шест хиляди/ лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При изпълнение на указанието в срок, делото да се докладва на Председателя на ІІ ТО за насрочване в публично съдебно заседание.
При неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено, за която последица касаторът следва да бъде уведомен.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1809/11.08.2015 г. по в.т.д.№ 918/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, ІХ състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Е. срещу М. К. Б. иск по чл.92 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 300 000 лв. – неустойка по чл.9.4, вр. чл.2.5 от договор от 25.08.2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: