5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№604
София, 30.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 348/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Производствено-потребителска земеделска кооперация „Съгласие-2”, в ликвидация, ЕИК[ЕИК], [населено място] брег, [община], чрез процесуалния си пълномощник адвокат П. Д., срещу решение № 2021 от 05.11.2014 г. по т.д. № 2289/2014 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено решението на Окръжен съд – Кюстендил по т.д. № 18/2013 г. С посоченото първоинстанционно решение, по предявен от Палма А. Б. иск с правно основание чл.29 ЗТР, е прието за установено, че вписаното под № 20130214134148 по партидата на П. „Съгласие- 2”/ в ликвидация/ обстоятелство – вписването като ликвидатори на кооперацията на К. В. Кравайков, В. М. Б. и М. Х. С. не съществува и на основание чл.30 ЗТР е постановено да се извърши служебно заличаване на вписаните несъществуващи обстоятелства.
В касационната жалба е инвокирано основание за недопустимост на решението, предвид идентичността на твърдяните обстоятелства по настоящото дело и по висящото пред ВКС производство по предявен иск по чл.58 ЗК за отмяна на същите решения на кооперацията. К. твърди, че предвид тези обстоятелства и за да се предотвратят противоречиви правни изводи относно евентуалните пороци на процесните решения, исковете могат единствено да бъдат съединявани в едно производство, в условията на евентуалност.
В жалбата се поддържат и основания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. К. изразява несъгласие с изводите, че е вписано несъществуващо обстоятелство, предвид свиканото по предвидения в ЗК общо събрание, взело решение за вписване като ликвидатори на кооперацията на М. С., К. Кравайков и В. Б.. Твърди се, че въззивният съд не е преценил оплакванията във въззивната жалба за „едностранчиво кредитиране” на показанията на част от свидетелите, което е довело до неправилност на изведените фактически изводи.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се възпроизвеждат доводите за недопустимост, основани и на наличието на висящо наказателно производство, касаещо неистинността на протокола на общото събрание на кооперацията от 26.01.2013 г. Твърди се, че по въпроса за съединяването на установителния иск по чл.29 ЗТР и конститутивния иск по чл.74 ТЗ, респ. чл.58 ЗК въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.2 от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Формулиран е и процесуалноправния въпрос за задължението на първоинстанционния и съответно въззивния съд да спрат производството по делото при образувано и висящо наказателно производство, което е от значение за разглеждане и решаване на делото, като се позовава на т.8 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
К. поддържа, че по въпроса – следва ли първоинстанционният съд, съответно въззивният съд да се произнесе с диспозитив относно резултата от проведеното по реда на чл.193 и чл.194 ГПК оспорване истинността на представен по делото документ, е допуснато противоречие с ТР № 5/2012 г. ОСГТК на ВКС и решение по гр.д. № 807/2012 г., ВКС, I г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано и на въпроса „ Дали допуснати нарушения на разпоредбите на закона и устава при свикването и провеждането на ОС на кооперацията водят до нищожност на приетите решение”, с позоваване на: ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решение по т.д. № 799/2009 г., II т.о., решение по т.д. № 469/2010 г., II т.о., решение по т.д. № 684/2007 г., I т.о., решение по т.д. № 733/2009 г., I т.о.
Ответницата по касация Палма Б., чрез процесуалния си пълномощник адвокат А. П., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна. Съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел за безспорно установено, че вписването на заявените обстоятелства по партидата на кооперацията е извършено въз основа на неистински протокол от общото събрание. В тази насока са кредитирани показанията на свидетелката Р. П., която е председателствала общото събрание на кооперацията, както и заключението на приетата графична експертиза. Съдът е възприел, че по време на събранието не е бил съставен протокол съобразно изискванията на чл.18, ал.5, пр.1 ЗК, а протоколът, изготвен въз основа на „чернова” от вписаното като протоколист лице не съответствал на приетите по време на събранието решения и свидетелката е отказала да го подпише, а подписът й е бил имитиран. Предвид неспазването на императивните разпоредби на чл.18, ал.5, пр.1 и 3 ЗК за съставяне на протокол от общото събрание на кооперацията, решаващият съд е направил извод, че удостовереното обстоятелство не е съществувало към датата на регистърното решение и с акта на вписването е извършено неистинско удостоверяване въз основа на невзето решение на кооперацията.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане касационното разглеждане на делото.
По делото липсват данни, въз основа на които да се изведе извод за вероятност въззивното решение да е недопустимо. Твърденията на касатора, основани на т.II от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС за възможността за съединяване на исковете по чл.29 ЗТР и чл.74 ТЗ, респ. чл.58 ЗК, при условията на евентуалност, не обосновават извод за недопустимото им предявяване в отделни искови производства. Висящността на спора по конститутивния иск с правно основание чл.58 ЗК не би довела до липсата на правен интерес от търсената защита с иска по чл.29 ЗТР – в случая за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство/ предвид уточненията на исковата молба в хода на първоинстанционното производство/. Неточното отразяване в мотивите на въззивното решение за наличие на обективно съединени искове по чл.29 ЗТР и чл.58 ЗК/ погрешно посочен чл.74 ТЗ/, без да е взето предвид последващото уточнение на петитума на исковата молба, съобразно което се е произнесъл и първоинстанционният съд, не би рефлектирало върху допустимостта на постановения съдебен акт. В случая въззивният съд се е произнесъл единствено по иска за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, като липсват данни за наличие на влязло в сила решение за отмяна на процесните решения на общото събрание на кооперацията по реда на чл.58 ЗК.
Като неоснователни следва да се преценят и доводите на касатора за задължението на съда да спре производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, с оглед констатираното наличие на престъпни обстоятелства относно съставянето и използването на протокола от общото събрание на кооперацията. Тези доводи са основани на доказателствата за образувано досъдебно производство пред Окръжна следствена служба при Окръжна прокуратура – К., водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.309, ал.1, пр.1 НК – съставяне на неистински частен документ – протокол от общото събрание на кооперацията от 26.01.2013 г. и употребата на този документ за доказване съществуването на право или задължение. Независимо от представеното по делото удостоверение за образувано досъдебно производство, липсват данни за висящо наказателно дело, обуславящо изхода по настоящото дело. От друга страна, в случая не се касае за констатирани от гражданския съд престъпни обстоятелства по време на разглеждане на настоящото дело пред първа и въззивна инстанции, поради което и позоваването от страна на касатора на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК е ирелевантно.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да се произнесе относно резултата на проведеното по реда на чл.193 и чл.194 ГПК оспорване на истинността на представен по делото документ, е мотивиран с твърдяната от касатора неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съобразявайки даденото в т. от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване, следва да се приеме, че обосноваването на значимия за изхода на спора правен въпрос с инвокирани в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, е недопустимо. За касационната инстанция липсва процесуална възможност да се произнася по правилността на обжалвания съдебен акт в стадия по селекция на касационните жалби. Тези съображения са относими и към формулирания от касатора материалноправен въпрос.
Недоказаността на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване произтича и от следното: Първият правен въпрос всъщност е пряко свързан с неупражнени процесуални права за допълване на първоинстанционното решение /евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка/, които не биха могли да се реализират по пътя на инстанционния контрол. Въпросът, свързан с нищожността на приетите от ОС на кооперацията решения и по-конкретно – дали допуснатите нарушения на ЗК и на устава на кооперацията при свикването и провеждането на ОС водят до нищожност на решенията, не попада в приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК, предвид основните изводи на въззивната инстанция за неистинност на свидетелствуващия документ – протокол от процесното общо събрание, въз основа на който е извършено атакуваното вписване в Агенция по вписванията.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2021 от 05.11.2014 г. по т.д. № 2289/2014 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: