О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 27.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2438/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на: С. С. М., С. Р. М. и С. Р. А., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 1058 от 30.04.2018 г. по в.гр.д. № 5285/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, четвърти състав, в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, І-16 състав от 25.07.2017 г. по гр.д. № 5600/2015 г. за отхвърляне на предявените от тримата ищци искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу „ЗАД Армеец” АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за разликата над 90 000 лв. до 200 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от 26.10.2013 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради липса на основание за редуциране на обезщетенията на осн. чл.51, ал.2 ГПК. От друга страна се твърди, че приетият процент на съпричиняване е силно завишен. По изложени в жалбата подробни фактически и правни съображения, касаторите претендират отмяна на атакувания съдебен акт.
Искането за допускане на касационно обжалване e основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. За да е налице съпричиняване, следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само индиции за поставяне в риск и 2. При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите се позовават на множество решения на ВКС /съответно са приложени копия от тях/, постановени по реда на чл.290 ГПК, както и на ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС.
Ответникът по касация – „ЗАД Армеец” АД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество твърди неоснователност на жалбата. Съображения в подкрепа на становището са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При постановяване на въззивното решение съдебният състав на Апелативен съд – София е възприел изцяло изяснената в първоинстанционното производство фактическа обстановка по спора. Възприети са мотивите на СГС за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател на делинквента – установеното с влязла в сила присъда виновно поведение на водача на лекия автомобил, в който е пътувал пострадалият Р. М., причинната връзка между това поведение и причинените на последния увреждания, довели до неговата смърт, наличието на валидно застрахователно правоотношение, ангажиращо договорната отговорност на застрахователното дружество.
Решаващият съд е обсъдил подробно събраните доказателства във връзка с механизма на настъпилото на 20.10.2013 г. ПТП, категорично установената концентрация на алкохол в кръвта на водача на л.а. – 2.53 промила, отговаряща на тежка степен на алкохолно опиване, при 99 % видима проява на това състояние. Преценени са показанията и на св. Велико К. – водач на товарен автомобил „Форд Транзит”, в чиято лента за движение е настъпил челния удар с лекия автомобил в резултат на неадекватно поведение на водача на л.а. при предприет ляв завой. Според този свидетел, непосредствено след произшествието той е отишъл при преобърнатия в канавката лек автомобил, като е видял, че лицата от автомобили са „пияни до смърт и неадекватни”.
Отчитайки гласните доказателства и заключенията на експертите от назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, въззивният съд е завишил общите размери на обезщетенията за неимуществени вреди както следва: от 100 000 лв. на 150 000 лв. за С. М. – съпруга на починалия и от по 80 000 лв. на по 150 000 лв. – за непълнолетния ищец С. и за малолетния С. – синове на починалия. Установеният в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост е приложен съобразно общите критерии, релевантни за приложението му и конкретните обективни обстоятелства, установени по делото.
Решаващият съдебен състав е въприел изводите на СГС за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като е приел да пътува с водач, който е бил във видимо нетрезво състояние. Счетено е, че Р. М. сам се е поставил в риск, довел до тежките му увреждания, причини смъртта му 6 дни след ПТП. Отчитайки обаче основната причина за настъпване на произшествието, САС не е възприел, че приносът на двамата е равен и е намалил приноса на Р. М. на 40 %.
Съобразно приетото съпричиняване, въззивният съд е редуцирал дължимото от ответника обезщетение – по 90 000 лв. за всеки от ищците, като е присъдил допълнително 40 000 лв. – на съпругата и по 50 000 лв. – на синовете на загиналия, ведно със законната лихва от 26.10.2013 г. В останалата обжалвана част – за разликата до пълнопредявените размери на исковете по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ – до по 200 000 лв. е потвърдено първоинстанционното решение.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационното разглеждане на делото.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси са основани на доводи, които са релевантни към правилността на атакувания съдебен акт и поддържаните в тази връзка основания по чл.281 т.3 ГПК. От съдържанието на изложението е видно, че всъщност касаторите сочат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на въззивния съд в частта, в която САС е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Твърди се, че е налице само предположение, че починалият, преди да се качи в лекия автомобил, е знаел, че водачът е алкохолно повлиян и, че това е видно само от мотивите към присъдата на делинквента. Необосновано се сочи, че въззивният съд е въприел определен от първата инстанция размер на съпричиняването на вредоносния резултат – 50 %, а освен това, вторият въпрос е основан на доводи във връзка с обективни и субективни фактори, довели до възникване на самото произшествие, които са ирелевантни. В случая въззивният съд се е произнесъл относно приноса на пострадалия за настъпване на вредата спрямо самия него въз основа не само на експертното мнение за експерта д-р М. относно проявата на видимото алкохолно опиване в зависимост от концентрацията на алкохола в кръвта, но и на база на установеното от св.К.. САС не се е позовал на събрани в наказателното производство доказателства за това, че водачът и пострадалият пътник са консумирали заедно алкохол, което е изрично отразено и в съобразителната част към въззивното решение. При мотивиране на поставените въпроси не е зачетена разликата между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания по чл.281, т.3 ГПК. Върху липсата на тъждество между тези основания е акцентирано и в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въз основа на дадените задължителни за съдилищата указания, следва да се приеме, че е недопустимо обосноваване на искането за достъп до касационно обжалване с доводи /част от които са необосновани и ирелевантни/ за неправилност на решението, т.к. произнасянето по касационните оплаквания е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК.
Независимо от неустановяване на общия селективен критерий, за недоказана следва да се счете и сочената допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. По делото липсват данни за допуснато от въззивния съд отклонение от задължителното тълкуване, дадено в т.7 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, според което е налице съпричиняване на вредите, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. В мотивите към т.7 от този акт на нормативно тълкуване е посочено, че: Рисково поведение на пострадалия е налице, когато той е предприел да пътува в МПС с водач, употребил алкохол; Такова поведение, изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от ПТП; Обективният факт на знание на увредения, респ. възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на В., в което е пътувал, е употребил алкохол, следва да се установи от позоваващата се на съпричиняването страна.
Не може и да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване на въпроса, свързан с предпоставките за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, въз основа на съдебните актове на ВКС, сочени от касаторите: решение по т.д. 3871/2013 г., І т.о., решение по т.д. № 172/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 316/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. 44/2012 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 35/2009 г., ІІ т.о. и решение по т.д. № 648/2008 г., ІІ т.о., които освен това са постановени и преди цитираното ТР на ОСТК на ВКС.
Предвид горното, искането за достъп до касация се явява неоснователно.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1058 от 30.04.2018 г. по в.гр.д. № 5285/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, четвърти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: