О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
Гр. София, 10.12.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 1354/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. М. и М. О. М., двамата от [населено място], общ. Кубрат, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 5 от 03.01.2018 г. по в.гр.д. № 3657/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав в частта, с която е потвърдено решението от 06.04.2017 г. по гр.д.№ 9958/2014 г. по описа на Софийски градски съд, І-16 състав за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗД БУЛ ИНС АД [населено място] искове за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им Тунджел М. О. в резултат на ПТП, настъпило на 21.12.2013 г., за разликата над присъдените 75 000 лв. до 150 000 лв. за всеки от родителите, на основание чл.226 КЗ /отм./.
В жалбата се поддържат касационни доводи по чл.281 т.3 ГПК за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в съответната част, във връзка с приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД от страна на въззивния съд. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и за уважаване на исковите претенции в посочения в жалбата размер, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Допускане на касационно разглеждане на жалбата се претендира на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по конкретно формулирани правни въпроси.
Ответникът по касация, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по изложени в писмения му отговор доводи. Претендира разноски.
Третото лице – помагач И. И. М. от [населено място], община Кубрат, не изпраща писмен отговор против касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
По спорните, както пред въззивната, така и пред тази инстанция въпроси относно приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД съставът на въззивния съд е приел, че съгласно дадените в т.7 на ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС указания, когато увреденото лице поеме риска да пътува в автомобил, управляван от употребил алкохол водач, е налице особен случай на съпричиняване, т.к. по този начин пострадалият, макар да не допринася за настъпване на самото вредоносно събитие, допринася за собственото си увреждане. За установено по делото съдът е приел, че виновният водач е управлявал автомобила в пияно състояние, като мнението на вещите лица, че степента на опиянение е била лека, е счетено за неотносимо. Съдът е намерил, че пострадалият съзнателно е приел да пътува с водач, употребил алкохол, въпреки че е знаел за този факт или е имал възможност да го узнае при полагане на необходимата грижа. Съдът е приел и че между страните била безспорна установената в мотивите на постановената осъдителна присъда фактическа обстановка, а именно, че преди инцидента О. и М. заедно са посетили заведение, седнали са на една маса и са консумирали алкохол. За правилен е счетен определеният от първата инстанция принос на пострадалия за собственото му увреждане /50 %/, тъй като неговото поведение е увреждащо в равна степен с това на третото лице – помагач, а връзката между това поведение и вредите е каузална.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по значимия по делото правен въпрос, преформулиран, съобразно правомощията на съда по т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в следния смисъл: При определяне степента на съпричиняване, следва ли съдът да извърши анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС /посоченото решение № 118/27.06.2014 г. по т.д.№ 3871/2013 г. на І т.о. и друга, служебно известна на съда/.
Касаторите са освободени от предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на жалбата им, на основание чл.83 ГПК.
С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5 от 03.01.2018 г. по в.гр.д. № 3657/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав В ЧАСТТА, с която е потвърдено решението от 06.04.2017 г. по гр.д.№ 9958/2014 г. по описа на Софийски градски съд, І-16 състав, за отхвърляне на исковете на касаторите за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им в резултат на ПТП, настъпило на 21.12.2013 г., за разликата над присъдените 75 000 лв. до 150 000 лв. за всеки от родителите, на основание чл.226 КЗ /отм./.
Делото да се докладва на Председателя на второ отделение при ТК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание за ………………………………
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: