О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
Гр. С., 21.06.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 2347/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. Р. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2391 от 13.12.2016 г. по в.гр.д. № 4073/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІІ състав в частта, с която е потвърдено решение № 5579 от 04.07.2016 г. по гр.д.№ 5892/2015 г. по описа на Софийски градски съд, І-1 състав в обжалваната му част за отхвърляне на предявения от касатора иск против ЗК Л. И. АД за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на неговия баща И. С. Р. в резултат на ПТП, настъпило на 21.03.2014 г., за разликата над присъдените 100 000 лв. до претендираните 180 000 лв., на основание чл.226 КЗ /отм./.
В жалбата се поддържат касационни доводи по чл.281 т.3 ГПК за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в неговата обжалвана част. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и за уважаване на исковата претенция в пълния й размер, с присъждане на сторените по делото разноски.
Допускане на касационно разглеждане на жалбата се претендира на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК, в редакция преди изменението му /ДВ, бр.86/2017 г./, по следните правни въпроси:
1. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя; 2. Кои са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД и следва ли решаващият съд задължително да изложи съображения по отношение на всеки един критерий /признак/ при определяне размера на обезщетението; 3. Доколко и до каква степен съдът при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност”. По първите три въпроса се сочи наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на обжалване, поради разрешаването им от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/68 г. и следната практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 104 по т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о., решение № 78 по т.д.№ 490/2012 г. на ІІ т.о., решение № 83 по т.д.№ 795/2008 г. на ІІ т.о. и решение № 66 по т.д.№ 619/2011 г. на ІІ т.о. 4. Какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди при смърт на член на семейството при иск по чл.226 КЗ /при отчитане характерните особености на случая/. По този въпрос се твърди противоречиво разрешаване от съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, без да се сочат и представят конкретни съдебни актове. 5. Какъв е максимумът, който може да се присъди за обезщетение за неимуществени вреди при смърт на член на семейството, при иск по чл.226 КЗ и какви са границите, в рамките на които следва да се присъждат тези обезщетения. Според касатора, по този въпрос липсва практика на ВКС и той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По делото има писмен отговор от ЗК Л. И. АД [населено място], чрез процесуален пълномощник, който е без входящ номер и не е подписан от пълномощника.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 ГПК, с оглед формулираните от касатора въпроси, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е определил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от внезапната смърт на неговия баща в размер на 120 000 лв., което е редуцирал, преценявайки, че при настъпване на вредоносния резултат е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ГПК. Приел е, че по отношение основанието на иска по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ следва да се зачете влязлата в сила част на първоинстанционното решение, с която същият е бил частично уважен, като във въззивната инстанция се спори само по отношение размера му и дали е налице принос на пострадалото лице за настъпване на смъртта.
От показанията на майката на ищеца съдът е приел за установено, че ищецът е понесъл много тежко смъртта на своя баща, с когото е имал силна емоционална връзка и планове за бъдещето. След погребението се е сринал психически, наложило се месеци наред да посещава психиатър, изписани му били лекарства, напуснал работа. Преди произшествието бил весел и жизнерадостен, а след това се затворил в себе си, излизал рядко, почти не се срещал с хора, страхувал се да не загуби друг близък човек. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза е установено, че след загубата на бащата ищецът е развил разстройства в адаптацията и протрахирана депресивна реакция – състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, нарушаващо социалното функциониране, която възниква в период на адаптация към последиците от стресогенно събитие и в конкретния случай е продължила 2 години. При прегледа на ищеца вещото лице е установило потиснатост и лабилност, като препоръчва провеждане на психотерапия и евентуално медикаментозно лечение с цел подобряване на състоянието му.
За да намери сумата от 120 000 лв. за справедливо обезщетяваща понесените неимуществени вреди, съставът на въззивния съд е приел, че макар и пълнолетен, ищецът не се е отделял от своите родители и връзката с баща му е била много силна. Той не е могъл да се адаптира към новата ситуация и е изпаднал в състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство. Макар смъртта на член от семейството да е винаги тежък удар за останалите, в случая има допълнителни утежняващи състоянието на ищеца обстоятелства, свързани с неговата психика и невъзможността да се справи със загубата на толкова значим за него човек. Почти две години по-късно, той още се нуждае от терапия за възстановяване на състоянието му. Понесените душевни болки и страдания са с голям интензитет и продължителност, а прогнозата за подобрение включва специализирана терапевтична и медикаментозна помощ. Съдът е отдал значение и на икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, като основание за адекватно остойностяване на неимуществените вреди съобразно общественото възприемане на справедливостта на конкретния етап от развитието на обществото.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по първата група въпроси, обобщено отнасящи се до критериите и начина, по който те следва да бъдат съобразени от съда, при определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди при деликт, за проверка на съответствието между даденото по делото разрешение и задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/68 г. и цитираните решения по чл.290 ГПК. По останалите формулирани въпроси касационно обжалване не следва да се допуска, т.к. по тях не се доказва кумулативното наличие на общите и допълнителните селективни основания на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Касаторът е освободен от предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на жалбата му, на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК.
С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2391 от 13.12.2016 г. по в.гр.д. № 4073/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІІ състав в обжалваната му част /с която искът по чл.226 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до 180 000 лв./.
Делото да се докладва на Председателя на второ отделение при ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание ……………………..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: