О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
Гр. София, 20.06.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 10.04.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 2674/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Я., ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, против решение № 1338 от 30.05.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5061/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, с което, след частична отмяна на решение 3154 от 09.05.2017 г. по гр. д. № 4545/2015 г. по описа на Софийския градски съд, I-11 състав, е отхвърлен искът на Я. против ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИШУРЪНС ГРУП, ЕИК[ЕИК], с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.12.2013 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, до размер на сумата от 39 000 лв., както и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е бил отхвърлен за разликата над присъдените 39 000 лв. до претендираните /с приспаднат 25 %-ен принос/ 60 000 лв.
В касационната жалба се излага, че са налице всички основания на чл.281 т.3 ГПК за отмяната на решението като неправилно. Твърди се, че са допуснати нарушения на материалния закон при приложението на чл.45 ЗЗД, на чл.65 ЗДвП и чл.129 от ППЗДвП. Последните норми имат обект на защита именно неправомерно пресичащите пешеходци в района на означена спирка на обществения транспорт, а по този въпрос съдът се е отклонил от задължителното тълкуване, дадено с ТР № 28 от 28.11.1984 г. на ОСНК на ВС и практиката на ВКС. Сочат се съществени нарушения на съдопроизводствените правила и очевидна необоснованост на обжалвания акт. Моли се въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси: 1. Закономерна ли е появата на пресичащ пешеходец пред или зад спрял на означена спирка автобус от обществен транспорт и следва ли тази опасност да се очаква от водач на МПС, който се движи в пътна лента покрай спрелия автобус; 2. Предприемането на неправомерно пресичане от пешеходец пред спрял на спирка автобус от градския транспорт освобождава ли водача на МПС, който преминава в пътната лента покрай спрелия автобус, от задължението да избере такава скорост на движението си, която да му осигури възможността да спре, при появяване на пешеходец пред или зад автобуса; 3. Следва ли пешеходецът, пресичащ пред автобус, който е спрял на обозначена спирка на обществения транспорт, да се появи в лентата на движение на преминаващо покрай автобуса МПС, за да счита неговият водач, че има възникнала опасност в района на спирката; 4. Достатъчно ли е водачът на МПС да намали значително максимално разрешената скорост, когато преминава покрай спрял на спирка автобус, за да е поведението му правомерно, съгласно чл.65 от ЗДвП; 5. Следва ли водачът на МПС, което преминава по пътна лента покрай спрял на означена спирка автобус, да съобрази всички затруднения на пътната обстановка, включително ограничената видимост и конструктивните особености на МПС, което управлява, за да прецени скоростта си на движение или да реши да спре; 6. Конструкцията на самоходната машина /багер – товарач/ с разположена кабина на водача на 3 м. от предната част – кофа и гребло, съставлява ли затрудняващо обстоятелство на цялостната пътна обстановка и следва ли водачът на багера да го съобрази, преминавайки покрай спрял на спирка автобус, предвид силно ограничената му видимост към пресичащи пред автобуса пешеходци и при това обстоятелство, движението дори с минимална скорост създава ли опасност от ПТП и налага ли спиране. Твърди се, че посочените въпроси са разрешени в противоречие със задължителна съдебна практика – ТР № 28 от 28.11.1984 г. по н. д.№ 10/1984 г. на ОСНК на ВС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Отделно се обосновава и основанието за достъп до касация по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност на съдебния акт, под формата на явна необоснованост.
Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите във връзка с приложението на чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване, против подлежащ на касация въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С оглед приетия от въззивния съд механизъм на ПТП, при който е възникнало увреждането /пострадалата ищца е пешеходец, пресичащ на автобусна спирка след слизане от превозното средство/, и извода му, че водачът на багера, преминаващ покрай спрелия автобус, не е нарушил виновно правилата за движение и събитието е случайно, формулираните в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК правни въпроси от № 1 до № 5 са обусловили решаващата воля на съда в обжалвания акт и имат значение за резултата по конкретното дело, поради което общият селективен критерий за допускане на исканото обжалване е доказан. Поставените въпроси следва да бъдат обобщени, като съдът се произнесе по въпроса относно приложението на чл.65 вр. чл.20 ал.2 ЗДвП и задълженията на водача за предотвратяване на ПТП в район на спирка на обществения транспорт. Обжалваното решение следва да се допусне до касационен контрол при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, за преценка на съответствието му с ТР № 28 от 28.11.1984 г. по н. д.№ 10/1984 г. на ОСНК на ВС. Последният въпрос от изложението на касатора се отнася изцяло до правилността на въззивното решение и по него съдът ще вземе отношение при евентуално разрешаване на спора по същество.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1338 от 30.05.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5061/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав.
Делото да се докладва на Председателя на II-ро отделение при ТК на ВКС за насрочването му в публично съдебно заседание /касаторът е освободен от предварителното внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: