О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№404
гр. София, 31.05.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18.05., две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2858/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на синдика на [фирма]- в несъстоятелност срещу решение №153 от 11.06.2014 г. постановено от АС-Велико Търново по в.т.д. №378/2012 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 151 от 17.10.2014 г., постановено по т.д. №96/2014 г. на ОС-Русе, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ГЕТПЕЙД Е.-в несъстоятелност и Ю. С. С., че договор за дарение на 87 000 лева, сключен между ответниците на 31.10.2010 г. е недействителен по отношение на кредиторите на посоченото дружество в несъстоятелност.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба не изпращат писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен така предявеният отменителен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
С решение №63/04.04.2013 г. по т.д. № 378/2012 по описа на ОС-Русе,вписано в ТР на 10.04.2013 г. е обявена неплатежоспособността на [фирма]-гр. Р., поради което и законовият срок по чл.649 ал.1 ТЗ във връзка с чл.235 ал.1 ЗЗД е спазен. Началната дата на неплатежоспособност, която съдът е определил в решението си е 01.04.2010 г., а атакуваният с иска по чл.135 ЗЗД договор за дарение се твърди, че е сключен на 31.01.2010 г..С оглед на това, съдът е приел,че се касае за хипотезата в разпоредбата на чл.135 ал.3 ЗЗД, която изисква като елемент от фактическия състав в случай, че разпореждането от длъжника е станало преди възникването на вземането на кредиторите на несъстоятелността , това разпореждане да било предназначено и от двете страни по разпоредителната сделка да увреди кредитора. Ето защо, при липса на каквито и да е доказателства, както за това, така и изобщо за наличието на такъв договор за дарение с твърдяните от синдика в ИМ страни и съдържание / в подкрепа на това е единствено списък на плащанията от страна на дружеството за шест месеца преди началната дата на неплатежоспособност /, съдът е счел отменителния иск за недоказан по основание.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като единствено формулиран от негова страна правен въпрос, този за приложението на чл.161 ГПК във връзка с чл.190 ал.2 ГПК, които се отнасят до случаите, когато страната не е представила документ, когато е била задължена от съда за това и когато страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. При наличие на някоя от тези хипотези , законодателят дава право на съда да приеме за доказани съответните факти,с оглед на останалите обстоятелства по делото.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай формулираният от касатора правен въпрос, възпроизведен по-горе не се явява обуславящ изхода по конкретния спор, тъй като от това, че ответниците са били за задължени да представят писмен договор за дарение по реда на чл.190 ГПК и те не са го представили не следва автоматичното задължение за съда да приеме, че такъв договор съществува. Напротив ясната и недвусмислена законова разпоредба на чл. 161 ГПК, към която препраща тази в чл.190 ал.2 ГПК изрично указва на съда, че това може да следва само от преценка на останалите обстоятелства по делото. Следователно не е налице първата предпоставка за допускане до касация: обуславящ изхода на спора въпрос, тъй като отговорът на така формулирания правен въпрос не би довел до обратен резултат в изхода по конкретния правен спор. Приложената съдебна практика по чл.290 ГПК касае разрешаването на спорове със своята специфика различна като факти от тази по настоящия спор.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №153 от 11.06.2014 г. постановено от АС-Велико Търново по в.т.д. №378/2012 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.