О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
Гр.София, 14.01.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 3048/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на процесуалния представител на ДАНИМПЕКС Е. [населено място] – адв. И. Н., против определение № 510/29.07.2015 г. по ч.т.д.№ 427/2015 год. по описа на Варненския апелативен съд. С него е оставена без уважение частна жалба против определение № 1733/14.05.2015 г., постановено по т.д.№ 1850/2014 г. на Варненския окръжен съд и в полза на насрещната страна – Ц. КАБЕЛНА КОМПАНИЯ Е. [населено място] са присъдени разноски в размер на 1 682 лв., а с определението на окръжния съд е било оставено без уважение искането на ДАНИМПЕКС Е. за допълване по реда на чл.248 ГПК на определение № 1038/19.03.2015 г. за прекратяване на производството по делото, чрез присъждане в полза на ответника на разноски – заплатено адвокатско възнаграждение по молба от 30.03.2015 г.
Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК и е редовна.
Тя съдържа оплаквания, че постановеното от ВнАС определение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вкл. поради извършване от въззивния съд на стеснително тълкуване на указанията на т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТКВКС. На самостоятелно основание се обжалва и определението в частта, с която са присъдени разноски за частното производство. Моли се за отмяната му и постановяване на друго определение от касационната инстанция, с което искането по чл.248 ГПК да бъде уважено. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по които се моли обжалваното определение да бъде допуснато до касация, при условията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК:
1. Съществува ли указание за наличие на задължителен реквизит в сключен между страна и процесуален представител договор за правна помощ, касателно посочване на начин на плащане, и ако е налице липса на отразяване в тази насока, възможно ли е и съществува ли задължение за съда при изследване на представените доказателства, да сформира извод досежно въпроса, дали в процеса е установено надлежно заплащане на адвокатско възнаграждение. 2. При произнасяне по искане за присъждане на разноски, кой въпрос е приоритетен, обстоятелството за установено и извършено плащане на адвокатско възнаграждение, или за наличието на договор за правна помощ, обективиран в писмена форма, с изследване за съответни реквизити. В този смисъл, възможно ли е сключване на договор за правна помощ, при липса на договорка между страните за начин на плащане, която да е в полза на доверителя и след негов избор и реализиране на плащането, тази липса да бъде попълнена посредством съставяне на съответни документи, удостоверяващи вида на плащането. 3. Издадената от довереника фактура, с изрично отбелязване на начина на плащане, удостоверява ли възникнала между адвокат и доверител облигационна връзка и като документ фактурата годна ли е да удостовери плащането на адвокатското възнаграждение. 4. Допустимо ли е присъждане на адв. възнаграждение в полза на насрещната страна, при условие, че същата не е ангажирала списък на разноските си по реда на чл.80 ГПК, касателно заплатения адвокатски хонорар и при условие, че производството, по което се претендира присъждане на разноски е такова по частна жалба срещу определение на съда, постановено в производство по чл.248 ГПК, инициирано по искане на другата страна. 5. Обвързан ли е съдът със задължение да прецени прекомерността на адв. възнаграждение, тогава, когато той не е предоставил възможност на насрещната страна да вземе становище по този въпрос. 6. Следва ли да се приема, че договорка за начин на плащане на уговорено възнаграждение е задължителен реквизит за договора за правна помощ, сключен съобразно условията на чл.36 от Закона за адвокатурата /вариант на въпрос 1/.
Твърди се, че първите два въпроса са разрешени в отклонение от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а третият – в противоречие със задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК – решение № 158/07.11.2013 г. по т.д.№ 1128/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО, че данъчната фактура илюстрира възникване на облигационна връзка между страните и замества писмения договор. Въпрос № 6 е отделно поставен с оглед твърденията, че разрешаването му е и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Против частната жалба писмен отговор е подал процесуалният пълномощник на ответната страна Ц. КАБЕЛНА КОМПАНИЯ Е. [населено място] – адв. С. Д.. В него се изразява становище, че тя е неоснователна, а поставените от жалбоподателя въпроси вече са разрешени с ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което се моли жалбата да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе по частната касационна жалба при условията на чл.280 ал.1 ГПК, след преценка за нейната допустимост, съставът на ВКС, търговска колегия, второ отделение, съобрази следното:
Решаващите мотиви на Апелативния съд, обуславящи извода му за неоснователност на частната жалба против определението, с което е отказано допълнително присъждане на разноски по реда на чл.248 ГПК след прекратяване на производството, са за отсъствие на задължителен реквизит /с оглед реализирането на отговорността за разноски по чл.78 ГПК/ в договора за правна помощ, а именно – начин на извършване на плащането на адвокатското възнаграждение. Посочено е, че съгласно т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 6/2012 г. в договора за правна защита и съдействие задължително следва да бъде указан начинът на плащане на уговореното възнаграждение – ако то е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора, който играе ролята на разписка, а ако се дължи по банков път, за удостоверяване на плащането се прилагат съответните банкови документи. Констатирано е, че в настоящия случай в договора липсва уговорка относно начина на плащане на адвокатското възнаграждение, а издаването на приложената данъчна фактура не може да отстрани цитирания по-горе пропуск.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол, по следните съображения:
Редът за установяване на извършено плащане на адвокатско възнаграждение, уговорено в договора за правна помощ, в контекста на разпоредбата на чл.78 ГПК, е изяснен с приемането на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 6/12 г. Мотивите на въззивния съд напълно кореспондират със задължителните указания в цитираното тълкувателно решение, т.1. Допълнително във връзка с първите три въпроса по чл.280 ал.1 ГПК, формулирани в изложението, следва да се посочи следното: Няма пречка уговорките между страните по договора за правна помощ да са писмено обективирани в повече от един документ, изходящ от тях, но в случая едностранно издадената фактура не удовлетворява тези условия. С решение № 158/07.11.2013 г. по т.д.№ 1128/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО, на което жалбоподателят се позовава, е даден отговор за доказателственото значение на двустранно подписаната и надлежно осчетоводена фактура, каквито данни по делото липсват, следователно разрешението по чл.290 ГПК е за хипотеза, различна от настоящата. На последно място, доколкото въпросите предполагат и доказаност на извършено плащане, каквато въззивният съд не е обсъждал в обжалваното определение, следва да се отбележи, че с оглед разпоредбите на чл.113 и чл.114 ЗДДС фактурата по принцип не удостоверява факта на плащането по доставката. С оглед горното не се установяват предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на определението на Варненския апелативен съд до касационно обжалване. По последния въпрос – дали уговорката за начина на плащане на възнаграждението е задължителен реквизит от договора за правна помощ, с оглед нормата на чл.36 ЗА, следва да се изтъкне, че отговорът му отново произтича от приетото с ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 6/2012 г., т.1, поради което не са налице и основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол.
Въпроси № 4 и № 5 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са изцяло относими към определението на въззивния съд в частта, с която, с оглед изхода от спора и направеното искане на ответника по частната жалба, в негова полза са присъдени сторените в частното производство съдебно-деловодни разноски. То не подлежи на съдебен контрол пред ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК /вр. чл.280 ал.1 ГПК/, нито по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Защитата против него се реализира посредством правилата на чл.248 ГПК пред съда, който го е постановил, ето защо в тази част частната жалба на ДАНИМПЕКС Е. следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения, съставът на ВКС, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 510/29.07.2015 год., постановено по ч.т.д.№ 427/2015 год. по описа на Варненския апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на ДАНИМПЕКС Е. [населено място] против определение № 1733/14.05.2015 г. по т.д.№ 1850/2014 г. на Варненския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на ДАНИМПЕКС Е. [населено място] против определение № 510/29.07.2015 год. по ч.т.д.№ 427/2015 год. на Варненския апелативен съд, в частта, с която в полза на Ц. КАБЕЛНА КОМПАНИЯ Е. [населено място] са присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 1 682 лв.
Определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване е окончателно. Определението в останалата част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг състав на Върховия касационен съд, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: