О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
Гр. София, 10.07.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 2363/2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД [населено място], чрез процесуалния пълномощник ю.к. П., против решение № 1116/15.05.2017 г., постановено по в. т. д. № 2803/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав, в частта, с което след отмяна на решение № 539/21.03.2016 г. по т. д. № 2975/2014 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-20 състав, касаторът, в качеството му на застраховател на виновния водач по ЗГО, е осъден на основание чл.213 КЗ /отм./ да заплати на ЗД ЦЮРИХ АД [населено място], Конфедерация Швейцария, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско”, сумата 20 377.32 евро – неплатена част от дължимо обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението; сумата 941 евро – обезщетение за забава върху дължимото по чл.213 КЗ /отм./ обезщетение, възлизаща на 58 322.62 евро, за периода 19.10.2013 г. – 17.12.2013 г.; както и сумата 822.39 евро – обезщетение за забава върху неплатената част от обезщетението от 20 377.32 евро за периода 18.12.2013 г. – 31.12.2013 г.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 пр.1 ГПК на въззивното решение при приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, както и за недопустимост на същото в частта, с която е присъдена сумата от 941 евро като обезщетение за забава върху главница, в по-голям размер от поисканото – 55 898.87 евро. По подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, ведно с частично обезсилване на решението в недопустимата му част. Претендират се разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението се основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /в редакция преди изменението, обн. с ДВ бр.86/2017 г./ по въпросите: 1/ Предпоставено ли е разглеждането на въведено в исков процес по чл.213а ал.1 КЗ /отм./ и чл.412 ал.1 КЗ от ответния застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, от наличието на данни, че управлявалото МПС лице, за действията на което се отнася горното възражение, е различно от обезщетеното от ищеца лице по имуществената застраховка?; 2/ Има ли решаващо значение идентитетът между увредения собственик на МПС и водача на същото за евентуалната основателност на противопоставено от ответен извършител на увреждането, респ. от негов застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, възражение за намаляване на дължимото обезщетение по чл.45 ЗЗД, съответно чл.213а КЗ /отм./ и чл.412 КЗ, съобразно приноса за настъпването на вредите от страна на водача на увреденото МПС? По посочените въпроси се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение се различава от това в други влезли в сила съдебни актове, приложени към жалбата – решения по в.т.д.№ 4134/2012 г., по в.гр.д.№ 492/2015 г. и по в.т.д. № 2276/2015 г., всички по описа на Софийския апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – ЗД ЦЮРИХ АД [населено място], Конфедерация Швейцария, не представя писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежно легитимирана страна, предявена е в законоустановения срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел, че е осъществен съставът на чл.213 ал.1 КЗ /отм./ – ищецът ЗД ЦЮРИХ АД е застраховател по имуществена застраховка „Каско” относно увреденото МПС – автобус „Б. М. 410MX 4х2”, собственост на ТВЕРЕНБОЛД СЕРВИЗ АД, управлявано от Д. С. Ш., който е заплатил на застрахованото лице дължимото застрахователно обезщетение /55 898.87 евро/, а ответникът ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД е застраховател на гражданската отговорност на виновния за настъпилото на 30.08.2012 г. ПТП водач на л.а. „Сеат К.” – К. Г. Н. /конституиран в процеса като трето лице – помагач на ответника/, който е възстановил на ищеца по реда на чл.213а КЗ само част от платеното обезщетение – 35 521.55 евро, и му дължи разликата. При обсъждане на възражението на ответника за принос на водача на увредения автомобил в настъпването на вредите, като основание за намаляване на отговорността му, съдът е намерил, че такъв е налице, но е приел, че поведението на водача е ирелевантно, т.к. не той, а собственикът на автобуса се явява увредено лице. Собственикът е работодател на водача, но не може да отговаря в правоотношението с прекия причинител за извършване на противоправно деяние. Следователно, в правоотношението между делинквента и собственика на увреденото МПС не може да се установи съпричиняване на основание чл.51 ал.2 ЗЗД. Налице е увреждане, причинено от две лица, което не представлява съпричиняване по смисъла на посочената правна норма, а се касае за хипотеза на чл.53 ЗЗД. Разгледани са отношенията, основани на чл.49 ЗЗД, като е посочено, че увреденият, респективно суброгиралият се в правата му застраховател по риска „Каско”, може да търси цялото обезщетение от всеки един от солидарно отговорните по чл.53 ЗЗД лица, т.к. упражнява правата на собственика на автобуса. С тези мотиви възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД е счетено за неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът доказва предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК в съответната редакция по въпроса относно отчитането на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД в исковото производство по чл.213 ал.1 КЗ /отм./, когато имуществено застрахованото и съответно увредено лице и лицето, управлявало увреденото МПС, не съвпадат, в каквато насока са формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси.
За разглеждане на касационната жалба, касаторът следва да внесе предварително държавна такса в размер на 866 лв.
По оплакванията във връзка с частичната недопустимост на въззивното решение, съдът ще се произнесе при разглеждане на жалбата по същество.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1116/15.05.2017 г. по в. т. д. № 2803/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав, в частта, с което, след отмяна на решение № 539/21.03.2016 г. по т. д. № 2975/2014 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-20 състав, ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД е осъдено на основание чл.213 КЗ /отм./ да заплати на ЗД ЦЮРИХ АД сумата 20 377.32 евро – неплатена част от дължимо застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението; сумата 941 евро – обезщетение за забава върху дължимото обезщетение по чл.213 КЗ /отм./ от 58 322.62 евро за периода 19.10.2013 г. – 17.12.2013 г., на основание чл.86 ЗЗД; както и сумата 822.39 евро – обезщетение за забава върху неплатената част от застрахователното обезщетение в размер на 20 377.32 евро, за периода 18.12.2013 г. – 31.12.2013 г., също на основание чл.86 ЗЗД.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД да представи доказателства за внасяне по съответната сметка на ВКС на дължимата за разглеждане на касационната жалба държавна такса в размер на 866 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като при неизпълнение на горните указания, производството ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията, делото следва да се докладва на Председателя на ІІ ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: