О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
Гр.София, 25.01.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 1012 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С определение № 247/26.10.2015 г. ВКС, ТК в настоящия си състав е оставил без разглеждане на осн. чл.280 ал.2 ГПК касационната жалба на Л. А. с ЕИК[ЕИК] срещу решение № 17348 от 07.10.2014 г., постановено по в.гр.д. № 8535/13 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав и го е осъдил да заплати на Р. БЪЛГАРИЯ О. с ЕИК[ЕИК] сумата 700 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
В срока по чл.248 ал.1 ГПК е постъпила молба от Л. А. за изменение на определението в частта относно присъдените разноски. Според молителя, той не е станал причина за извършените от насрещната страна разходи за касационното производство, т.к. е подал касационна жалба в изпълнение на указанията на въззивния съд по обжалваемостта на решението, поради което и не дължи възстановяване на сторените от Р. БЪЛГАРИЯ О. разноски.
Ответникът по молбата с писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното:
Молбата по чл.248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния срок, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Не са налице условия за изменение на определението в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба има право да получи разходите по защитата си пред ВКС, след като жалбата е оставена без разглеждане поради недопустимост. В този смисъл е правилото на чл.78 ал.4 ГПК, съответно приложимо в касационното производство. Погрешно дадените във въззивното решение указания, че то подлежи на касационно обжалване, не са с обвързващ характер. Преценката за допустимост на касационната жалба с оглед цената на иска, произтича пряко от нормата на чл.280 ал.2 ГПК. В тази хипотеза, независимо от дадените с решението указания, въззивният съд има самостоятелно задължение да следи за наличието на предпоставките за допустимост на касационната жалба, както и да постанови връщането й, на основание чл.286 ал.1 т.3 ГПК. Неизпълнението на това задължение на съда обаче не освобождава от отговорност за разноски страната, инициирала недопустимото касационно производство.
По изложените съображения, съставът на ВКС, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. А. за изменение по реда на чл.248 ГПК на определение № 247/26.10.2015 г. по т.д.№ 1012/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: