Р Е Ш Е Н И Е
№210
гр. София, 1 ноември 2016 г
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Марияна Петрова , при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 964 по описа за 2015г.
Производството е по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Направено е искане от осъденото лице С. В. С. за възобновяване на наказателно производство по ВНОХД № 1060 /2015г., по описа на Софийски апелативен съд, по което е постановена осъдителна присъда № 3 /29.01.2016г.
В искането се твърди, че с постановената присъда е нарушен закона и процесуалните правила. Деецът е осъден, без да обвинението да е доказано по безспорен начин.
Твърди, че искането е направено в срок, настоява се за отмяна на въззивната осъдителна присъда и потвърждаване на оправдателната, постановена от съда от първата инстанция, като правилна и без необходимост да бъде изменяна.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение като неоснователно. Твърди, че САС правилно е приложил закона и не го е нарушил, като е отменил оправдателна присъда, а след това е постановил осъдителна.
Оспорва твърденията, че обвинението е останало недоказано, тъй като показанията на пострадалата свидетелка са довели въззивната инстанция до този извод. Тази пострадала е запомнила добре подсъдимия и го е описала подробно, като е потвърдила същото и пред въззивната инстанция. Свидетелските показания на поемното лице М. установяват липсата на колебание у пострадалата при разпознаването на дееца, а също така и процесуалната годност на извършеното разпознаване. Тези доказателства в съвкупност сочат подсъдимия като извършител на деянието според прокурора, като настоява ,че новата присъда е правилна и законосъобразна. Не са допуснати нарушения, наказанието е определено справедливо, с отчетени всички обстоятелства и без основания за намаляването му.
Осъденото лице С. се явява лично, представлява се от назначен служебен защитник, който поддържа направеното искане. Моли да се върне делото на съда от първата инстанция, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения. Има огромни разминавания в мнението на съда от първата и това на въззивната инстанция. Свидетелите по делото не сочели осъденото лице като извършител. Защитата твърди, че делото не е разгледано всестранно и пълно, като следва да бъде разгледано отново с цел установяване на истинския извършител на деянието.
Осъденото лице иска да му се преразгледа делото, като твърди, че защитата му изпуснала срока за обжалване, твърди също така, че не е извършил този грабеж.
При последната си дума моли да се върне делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно.
По отношение на осъденото лице е предявено обвинение за извършено престъпление грабеж при условията на опасен рецидив – на 30.09.2013г. в [населено място] – по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198,ал.1, пр.1-во вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29,ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК.
С присъда № 229/24.09.2015г. по НОХД № 855/2015г., на СГС,32-ри състав,но.о., е признат за невинен по това обвинение и съответно оправдан.
По протест на прокурор от СГП с нова въззивна присъда № 3/29.01.2016г. по ВНОХД № 1060/2015г. състав на САС е отменил оправдателната присъда и е признал дееца за виновен по това обвинение, налагайки му 6 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Постановено е осъденото лице да заплати и направените разноски по делото.
Действително, въззивната присъда не е проверявана по касационен ред. Срока за обжалване е пропуснат от защитата, подавайки на 16.02.2016г. съответна касационна жалба, която е върната на 19.05.2016г. като просрочена.
Срокът по чл.421, ал.3 от НПК е започнал да тече от момента на влизане в сила на присъдата и към момента на подаване на искането – 11.07.2016г., не е бил изтекъл.
Същевременно касационната инстанция намира, че производството пред въззивната е протекло при спазване на процесуалните изисквания. Последната е ползвала пълния обем от доказателства, които са били на разположение на първостепенния съд. Съгласила се е с всички изводи на съда от първата инстанция, като е възприела собствен подход към оценката на доказателствата във връзката с авторството и виновността на подс.С.. За това не може да бъде упреквана, при достигане на правните си изводи въззивната инстанция не е анализирала събраните доказателства по превратен или недопустим начин. Тя се е доверила на качеството на свидетелските показания на постр.М., вземайки предвид неоспореното обстоятелство, че първите свидетелства от нея идват непосредствено след деянието, че тя е проявила категоричност и установеното разминаване не е съществено, като са посочени и причините, на които се дължи. С други думи, доказателственият анализ на съда от въззивната инстанция не е опорочен. Показанията са последователни и житейски правдиви, поради което съдът от втората инстанция действително не е имал основание да не им се довери.
Разбира се, преценката на доказателствената съвкупност не се е ограничила само с показанията на пострадалата, съставът на САС е изтъкнал и показанията на св.М., както и липсата на внушение у свидетелката, за да посочи извършителя. Съдът прецизно и аргументирано е обсъдил обстоятелствата, свързани с препродажбата на отнетия мобилен апарат, като с основание е отбелязал, че те в никакъв случай не е опровергават показанията на св.М..
В рамките на установените фактически положения от въззивната инстанция не е допуснато нарушение, което да е опорочило правните изводи и да ги прави недостоверни. Доказателствената основа е анализирана поотделно и в нейната съвкупност, за да бъдат на правени изводи за виновността на осъденото лице. Показанията на св.М. са годен обвинителен инструмент, чието възприемане е обосновано по подобаващ начин от въззивния състав.
Изтъкнатите доводи се основават само на правилност на първоинстанционния съдебен акт, без да изтъкват нарушения на процедурата, в този смисъл възраженията се явяват голословни.
С оглед установените и възприети факти , материалният закон е приложен правилно, в съответствие със закона е дадена правна квалификация на съставното престъпление, включващо отнемане на собственост и упражнена сила като форма на принудата от състава.
Наложеното наказание е справедливо определено, предвид правната квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив и по б.“а“ и б.“б на чл.29, ал.1 от НК, и в голяма степен е снизходително, тъй като е наложено към минимума. Употребената сила е брутална, по отношение на лице от женски пол, от двама съизвършители и очевидно далеч е надвишавала необходимата принуда за постигане на престъпния замисъл – отнемането на имуществото. Касационният състав намира, че основания за по-нататъшна снизходителност не могат да бъдат намерени, а и следва да се отбележи, че се оспорва авторството, като не се правят възражения за размера на наказанието.
С оглед изложеното искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.426 вр.чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение,
РЕ Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искането на осъденото лице С. В. С. за възобновяване на ВНОХД № 1060/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 3-ти състав,н.о.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове