3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№358
гр. София, 31.05.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10 май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №396/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. А. А. от [населено място] срещу решение №2113 от 10.11.2016 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3388/2016 г., с което е отменено първоинстанционното решение от 03.05.2016 г. по гр.д. № 841/2015 г. на СГС, ГО, 7-ми с-в, в обжалваната осъдителна част, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма]-С. за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за сумата от 90 000 лева за неимуществени вреди на ищцата от смъртта на нейния баща Х. И. С., в следствие на настъпило на 14.05.2010 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП от 14.05.2010 г. виновно причинено от водача на микробус м.Мерцедес с рег. [рег.номер на МПС] Х. М. М. при управление на заден ход ,чиято ГО на водач на МПС е била редовно застрахована от страна ответното застрахователно дружество, на бащата на ищцата са причинени травматични увреждания-счупване на бедрената кост. По тези факти не е налице спор между страните, а и същите се установяват от доказателствата по делото.Според приетите две заключения на съдебно-медицинските експертизи, на следващия ден, пострадалият е постъпил в МБАЛ Шумен с оглед наличие на петрохантерно счупване на дясната бедрена кост.Констатирано е и придружаващо хронично заболяване “Хипертонична болест и сърдечна недостатъчност“ . На 17.05.2010 г. е извършена операция на лицето за наместване на счупената кост и поставяне на метална плака.Два часа след операцията Х. С. е починал, поради настъпил остър инфаркт на миокарда и кардиогенен шок, които според единия експерт е настъпил преди операцията, а според другия –след операцията, като самата смърт настъпва от остра кръвозагуба в хода на самата операция, на фона на пресен инфаркт на миокарда. Въпреки,че и двете медицински заключения са в насока на наличието на причинна връзка между причиненото увреждане от процесното ПТП и настъпилата, след оперативната намеса, смърт на пострадалото лице, съдебният състав на САС е направил извод за липсата на такава, като е изложил следните съображения за това: смъртта е следствие от кръвозагубата при операцията на пациента като самостоятелна причина и доколкото ,според вещите лица, е съществувала възможност и за предприемане на лечение без оперативна намеса, то липсвала причинна връзка като елемент от фактическия състав на непозволеното уреждане,съгласно чл.45 ЗЗД като основание за ангажиране отговорността на причинителя на ПТП, съответно –на застрахователя на гражданската му отговорност.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за критериите за наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на виновно причинилият ПТП водач на МПС и последвалите вреди . Позовава се на противоречие по въпроса с отговора в задължителната практика на ВКС- Решение по гр.д. № 3026/2008 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. намира, че следва да се допусне касация , съгласно чл.290 ал.1,т.1 ГПК-противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС: Решение по гр.д. № 3026/2008 г. на ІV г.о.,.
Касаторът не дължи държавна такса,съгласно чл.83 ал.1,т.4 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2113 от 10.11.2016 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3388/2016 г.,
Делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.