4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№578
София, 12.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3504/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Дългопол, обл. В., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1351 от 06.07.2015 г. по в.гр.д. № 852/2015 г. на Окръжен съд – Варна, Гражданско отделение, с което след отмяна на решение № 206 от 13.01.2015 г. по гр.д. № 6035/2014 г. на Районен съд – Варна, е отхвърлен предявеният на основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД срещу [фирма], [населено място] иск за сумата 20 729.47 лв., представляваща платена от ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, цена на достъп до електроразпределителната мрежа по фактури, издадени в периода от 06.11.2012 г. до 05.07.2013 г., с оглед отмяна от ВАС на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, като в полза на ответника са присъдени разноски.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3, предл. първо и трето от ГПК, с искане за касирането му, с произтичащите от това правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Кое е основанието за заплащане на временна цена за достъп по чл.84, ал.2, във вр. с § 193 от ПЗР на ЗЕ – решението на КЕВР или възникналите между страните по силата на закона договорни отношения, част от които е и определеният от КЕВР размер на временните цени за достъп и 2. Налице ли е отпадане на основанието и подлежи ли на връщане заплатената временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа от производител на електроенергия от възобновяем източник, когато решението на енергийния регулатор за определяне на тази цена бъде отменено по съдебен ред, или такова отпадане на основанието не е налице, тъй като основанието произтича от закона и именно той поражда облигационни отношения с определено съдържание между електроразпределителното дружество и производителя на електроенергия, а решението на енергийния регулатор само конкретизира размера на тази временна цена, която може по-късно да бъде коригирана и да бъдат определени компенсаторни мерки. По първия въпрос се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а по втория въпрос – т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложени към изложението съдебни актове на съдилищата.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно разглеждане, а по същество поддържа доводи за неоснователност на жалбата, с за присъждане на разноски по делото. Подробни доводи са развити в представени отговори по изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и по касационната жалба.
Комисията за енергийно и водно регулиране, в качеството й на трето лице помагач, не е заявила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Варна е приел за безспорно установено следното: Наличието на сключен между страните договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на ответника; заплащането на процесната сума от дружеството – ищец на ответника, както и, че с влязло в сила решение на Върховния административен съд е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са били определени временни цени за достъп.
По основните спорни въпроси – за действието на решението на Върховния административен съд, както и дължи ли се връщане на заплатената цена за достъп, на отпаднало основание, решаващият състав, съобразно цитираната в мотивите законодателна уредба, е извел следните изводи: Задължението за заплащане на цена за достъп от страна на производителите на ел.енергия от възобновяеми източници е елемент от съдържанието на договора, който последните са длъжни да сключат с оператора на електроразпределителната мрежа, на основание чл.84, ал.2 и чл.104, ал.1 и ал.3 от ЗЕ. Основанието за заплащане на цената за достъп не е решението на КЕВР, а възникналите между страните по силата на закона договорни взаимоотношения и поради това отмяната на решението на ДКЕВР не дерогира основанието на възникналите обвързаности, респ. възмездния им характер. След като са извършени фактически действия по предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа, е счетено за ирелевантно липсата на сключен договор за достъп. Изложени са и допълнителни съображения относно предвидената в чл.32, ал.4 ЗЕ възможност за компенсаторни мерки при евентуална разлика между временните и окончателни цени за достъп, определени от ДКЕВР.
С оглед решаващите изводи на въззивната инстанция, следва да се приеме, че вторият формулиран въпрос попада в обхвата на основния селективен критерий. Обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не в поддържаната от касатора хипотеза, тъй като по неведения от касатора материалноправен въпрос/съдържащ и подвъпроси/, свеждащ се до това, как се отразява на отношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор извършената с влязло в сила решение на Върховния административен съд отмяна на решението на ДКЕВР/сега КЕВР/ за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, междувременно е формирана практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г., І т.о., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г., ІІ т.о., решение № 157 от 11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г. ІІ т.о., решение №7/26.04.2016 г. по т.д. № 3196/2014 г., ІІ т.о., решение № 28 от 28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1610/2015 г., ІІ т.о. Доколкото отговорът на обуславящите за изхода на делото правни въпроси, даден в обжалвания съдебен акт, влиза в противоречие с цитираните решения на ВКС, които са и служебно известни на настоящия състав и надлежно публикувани, следва да се приеме за основателно искането за допускане на касационно обжалване.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1351 от 06.07.2015 г. по в.гр.д. № 852/2015 г. на Окръжен съд – Варна, Гражданско отделение.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 414.60/ четиристотин и четиринадесет лева и шестдесет стотинки/ лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: