3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№751
гр. София, 11.10.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05 октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3675/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище София срещу решение №1675 от 24.07.2015 г. на САС по т.д. №4247/2014 г.. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение №1083/10.07.2014 г. по т. д. № 4247/2014 г на СГС, Т.о. и е отхвърлил изцяло искът на касатора срещу [фирма] –гр. София за сумата от 27 559,40 лева, претендирана на основание чл.213 ал.1 КЗ-отм., като погасен по давност.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за изхода по спора е от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът срещу [фирма] –гр. София е предявен по реда на чл.228 ал.3 ГПК-чрез привличането на последния като ответник във висящ процес. При това положение, според решаващия спора съдебен състав, въпреки наличието на материалните предпоставки за възникване ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл.213 ал.1 КЗ-отм., в качеството му на застраховател на ГО по регресния иск на ищеца в качеството му на застраховател по имуществената застраховка „КАСКО” и плащане на застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС, то това право е погасено с изтичането на общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Според въззивния съд този срок е започнал да тече от датата на самото плащане на застрахователното обезщетение от ищеца като застраховател по „Каско” -11.04.2008 г. и е изтекъл на 11.04.2013 г.. Това е така, доколкото, въпреки че самото искане на ищеца за конституиране на ответника [фирма] в рамките на висящия процес срещу друг ответник е направено на 27.03.2013 година и съдът го е приел, то самата ИМ срещу този ответник е постъпила в съда едва на 22.05.2013 година. Според съда, именно от тази дата следва да се приеме, че искът е надлежно предявен срещу новия ответник-арг. от текста на самата разпоредба на чл.228 ал.3 ГПК. Ето защо и с оглед изтичането на петгодишния давностен срок към тази дата то правото на иск е погасено по давност и искът е отхвърлен от въззивната инстанция като неоснователен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора следния правен въпрос: за момента, от който възниква процесуалното правоотношение между ищеца и новоконституирания по реда на чл.228 ал.3 ГПК нов ответник: дали от произнасяне по искането за това от страна на съда или от постъпването на ИМ срещу новия ответник, с оглед прилагане на правилата за прекъсване на давностния срок по чл.110 ЗЗД.
Така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, доколкото касае комплекс от материалноправни и процесуални разпоредби, а от тук и тяхното тълкуване, с оглед извличане на точния смисъл и съдържание на материализираните в тях правни норми и тяхното прилагане, при липса на съответната съдебна практика.
От изложеното следва, че е налице основанието за допускане на обжалваното решение до касация, предвидено в чл.280 ал.1, т.3 ГПК и такава следва да се допусне.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1675 от 24.07.2015 г. на САС по т.д. №4247/2014 г..
УКАЗВА на касатора [фирма]-София да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 551,19 лева по специалната сметка на ВКС и да представи документ за това в деловодството на съда в едноседмичен срок.
Делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито заседание след внасяне на държавната такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.