О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№632
Гр.София, 22.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1465/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. С. Б. от [населено място], чрез процесуалния пълномощник – ю.к. Г. Б., против решение № 1392/03.07.2014 г., постановено по в.т.д.№ 1569/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. С него, след частична отмяна на решение от 30.09.2013 г. по т.д.№ 3264/2010 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-1 с-в, е отхвърлен искът на касатора против С. Е. с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ за разликата над 500 лв. до присъдения размер от 59 443.33 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2010 г. до окончателното изпълнение на задължението.
Касаторът навежда доводи за недопустимост, както и за неправилност на решението на САС в обжалваната му част, поради необоснованост, съществено нарушение на процесуалните правила и противоречието му с материалния закон. Моли същото да бъде допуснато до касация и отменено, ведно със съответните законни последици.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се изтъкват доводи за недопустимост на решението с оглед факта, че САС се е произнесъл по жалба на особен представител, назначен на юридическо лице, което е престанало да съществува в правния мир, в нарушение нормата на чл.29 ГПК. Сочи, че при вероятна нищожност или недопустимост на решението ВКС е длъжен да го допусне до касация. Поставя и следните правни въпроси: 1. Приложима ли е разпоредбата на чл.29 ГПК във висящо производство по отношение на дружество – Е., когато едноличният собственик на капитала – физическо лице е починал в хода на процеса. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила назначаването на особен представител в конкретния случай. 2. Следва ли съдът да приеме изцяло прието по делото заключение, без да направи съвкупна преценка с останалите доказателства. Дали съдът /следва/ да обсъди заключението и да изложи мотиви защо не го възприема. 3. По каква цена се определя стойността на Д. от имуществото на О., при определяне стойността на дружествения дял, при прекратяване на участие на съдружник в него, съгласно чл.125 ал.3 ТЗ. 4. Предвид чл.146 ГПК и задължителното съдържание на доклада по делото, задължен ли е съдът да посочи кои обстоятелства всяка от страните признава. 5. Следва ли да се прилага чл.7.2 ал.2 от Н. 16, който гласи, че преоценките трябва да се правят достатъчно редовно, така че балансовата стойност на дълготрайните материални активи да не се различава съществено от тази, която би била определена при използването на справедливата стойност към датата на финансовия отчет, към момента на действието на този счетоводен стандарт, преди неговата отмяна.
По първия и петия въпрос се твърди наличието на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по втория и четвъртия – на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а по третия – на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. Е. [населено място], чрез назначения особен представител – адв. Н., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да достигне до извод за неоснователност на иска по чл.125 ал.3 ТЗ за разликата над 500 лв. съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна, че С. К. Б., починал на 01.02.2007 г., е бил съдружник в С. О. и е притежавал 50 % от капитала на дружеството. Ищцата е негов наследник по закон /дъщеря/, заедно с преживялата съпруга и втората му дъщеря. Със смъртта на съдружника, членственото правоотношение в ответното дружество е прекратено в хипотезата на чл.125 ал.1 т.1 ТЗ, предвидена и в раздел Х от дружествения договор. Това е констатирано от О., проведено на 02.10.2007 г., на което е взето и решение на наследниците на починалия съдружник да се изплати полагащия им се дял, изчислен съобразно счетоводен баланс към 1-во число от месеца, предхождащ смъртта, който е в размер на 11 000 лв. На 17.09.1999 г. дружеството е придобило право на собственост върху дворно място от 202 кв.м., ведно с построената в него масивна двуетажна сграда, находящи се в [населено място],[жк], за сумата 16 200 щ.д. Основният спорен въпрос по делото е относно цената, на която следва да бъде записан този имот в счетоводния баланс към 28.02.2007 г. По него съдът е приел следното: Съгласно разпоредбата на чл.13 ЗСч /аналогична с тази на чл.18 ЗСч /отм./, активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, като историческа цена е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена /сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката страни /т.е. продажна цена, борсова цена или пазарна цена//, а последващи оценки на активите и пасивите се извършват в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Процесният имот е Д., като отчитането му от годината на придобиване се е подчинявало на правилата на Н. 16, приет с ПМС 65/1998 г. /отм./ и СС 16 /приложение към ПМС 46/2005 г./. Според тях, при придобиване на Д., първоначално те се оценяват , както следва: 1/ – по цена на придобиване /покупна плюс преки разходи/, 2/ – по себестойност – когато са създадени в предприятието, 3/ – по справедлива стойност, когато са получени в резултат на безвъзмездна сделка. До 01.01.2008 г., след първоначалното признаване като актив, Д. е следвало да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизация и натрупана загуба от обезценка /препоръчителен подход/, или по преоценена стойност към датата на преоценката, намалена по същия начин и разходи /допустим алтернативен подход, при използването на който преоценките е следвало да се правят достатъчно редовно, така че балансовата стойност на Д. да не се различава съществено от тази, базирана на справедливата стойност/. След 01.01.2008 г. допустимият алтернативен подход е отменен, като предприятията, които са го прилагали до края на 2007 г. променят счетоводната си политика по отношение на последващата оценка на тези активи, съобразно единствено допустимия препоръчителен подход.
С оглед изложеното съдът е приел, че имотът е следвало да се оцени по цена на придобиване, както е сторено от ответника. Не се установява до 28.02.2007 г. ответникът да се е възползвал от правилата на алтернативния подход за преоценка на Д., следователно оценката на имота е в размер на 22 000 лв., както е отразена в баланса на ответника към 28.02.2007 г. Действително, пазарната цена на имота и към 2006 г., и към настоящия момент е значително по-висока, но тя би имала значение само при определяне на ликвидационен дял, дължим в хипотеза на прекратяване на дружеството. Релевантна в случая е историческата цена /представляваща цена на придобиване/ – в т.см. решение № 64/09.06.2009 г. т.д.№ 504/2008 г. на ВКС ТК ІІ ТО по чл.290 ГПК.
Ето защо съдът, като е взел предвид, респ. спаднал от стойността на актива вземания от клиенти за 2 000 лв. и задължения към собствениците за 21 000 лв., съобразно заключението по изслушаната ССЕ, е преценил, че чистият актив /без в пасива да се отчитат основният капитал, резервите и финансовият резултат към 28.ІІ.2007 год./ е възлизал на 3000 лв., съответно делът на ищцата – на 500 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че решението следва да се допусне до касационно обжалване по материалноправния въпрос относно релевантната стойност на Д. от имуществото на О., при определяне стойността на дружествения дял по чл.125 ал.3 ТЗ. Този въпрос е от значение за изхода на делото и е обусловил решаващата воля на съда, видно от мотивите на обжалваното решение. По отношение на него са доказани и допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – частично противоречие с посоченото от касатора решение на ВКС по чл.290 ГПК № 87/06.06.2012 г. по т.д.№ 468/2011 г. на ТК, ІІ ТО, според което стойността на Д. при формиране на дружествения дял следва да се определи от вещите лица при спазване на разпоредбите на чл.13, вр.§ 1 т.3 ЗСч и съответните приложими счетоводни стандарти.
По останалите формулирани правни въпроси съдът ще се произнесе във връзка с наведените касационни основания. Към настоящия момент съставът не формира преценка за вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт, с оглед доводите за неправилно приложение на чл.29 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1392 от 03.07.2014 г., постановено по в.т.д.№ 1569/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора З. С. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 178.87 лв. /хиляда сто седемдесет и осем и 0.87 лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
При неизпълнение на указанията в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.