3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№700
София, 07.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 404/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт В. А., срещу решение № 607 от 13.11.2014 г. по гр.д. № 869/2014 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 1204 от 24.07.2014 г. по гр.д. № 994/2014 г. на Районен съд – Русе за признаване за установено, че П. В. В. не дължи на [фирма] следните суми по изп.-дело № 20108320401151 на ЧСИ И.Х.: 10 847.07 лв. – главница по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 4717/2010 г. на Р. във връзка с договор за банков кредит от 12.12.2008 г., ведно със законната лихва от 17.06.2010 г.; 2 340.92 лв. – просрочена наказателна лихва за периода от 01.10.2009 г. до 16.06.2010 г.; 263.76 лв. ДТ по посоченото ч.гр.д. и 318.75 лв. – юрисконсултско възнаграждение по същото ч.гр.дело.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, предл. 1 и 2 от ГПК. Изразява се несъгласие с извода на въззивния състав за наличие на предпоставките по чл.146, ал.3 от ЗЗД – в резултат на действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му поради което поръчителството е погасено. Твърди, че правилото на чл.146, ал.3 ЗЗД би могло да се приложи само при настъпване на окончателна невъзможност за суброгация на поръчителя. Подробни съображения са развити в жалбата, с искане за отмяна на въззивното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: „1. Следва ли невъзможността за суброгация на поръчителя да е окончателна, за да се приложи разпоредбата на чл.146, ал.3 от ЗЗД за освобождаването му от отговорност; 2. Налице ли са предпоставките за освобождаване на поръчителя от отговорност на основание чл.146, ал.3 ЗЗД при условие, че вземането срещу него и главния длъжник е прехвърлено чрез договор за цесия и само поръчителят е уведомен за цесията; 3. Налице ли са предпоставките за освобождаването на поръчителя от отговорност на основание чл.146, ал.3 ЗЗД при условие, че образуваното срещу него и срещу главния длъжник изпълнително дело е прекратено само спрямо главния длъжник на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и 4. Д. срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК поотделно ли тече за всеки от солидарните длъжници по изпълнителното дело”. По всички въпроси се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация П. В. В. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д. В., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество твърди неоснователност на жалбата. Съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване решение и е процесуално допустима.
За да постанови атакувания съдебен акт, въззивният състав, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.146, ал.3 ЗЗД и следва да се счита, че даденото от П. В. поръчителство по сключен между [фирма] и Г. И. И. договор за кредит от 12.12.2008 г., е погасено. Решаващият състав на Окръжен съд – Русе е изразил становище, че по образуваното, въз основа на издадена заповед за изпълнение, изпълнително дело първоначалният кредитор, а впоследствие и цесионера не са предприели каквито и да било изпълнителни действия спрямо главния длъжник и цесията не е била съобщена на последния, което обуславя невъзможност за поръчителя да реализира правото да встъпи в правата на кредитора по чл.146, ал.1 ЗЗД, което право би могло да се реализира само и единствено в изпълнителното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид решаващите изводи на въззивната инстанция следва да се приеме, че значим за изхода на делото е правният въпрос относно предпоставките за погасяване на поръчителството по смисъла на чл.146, ал.3 от ЗЗД и доколко невъзможността поръчителят да встъпи в правата на кредитора следва да е окончателна. Отговорът на този въпрос, който е прецизиран съгласно правомощията на ВКС / т.1 от ТР №1/19.02.2010 г.на ОСГТК на ВКС/, би имал значение за точното приложение на материалния закон, както и за развитието на правото, доколкото се касае за недостатъчно ясна разпоредба, по която не е създадена задължителна съдебна практика.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 607 от 13.11.2014 г. по гр.д. № 869/2014 г. на Окръжен съд – Русе.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 275.41/ двеста седемдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/ лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В съобщението до касатора да се впише изрично, че при неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: