4
Ч.т.д.№2061-17 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
гр. София, 17.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 12.10.2017- две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2061 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на К. С. С. срещу определение № 227/01.06.2017 г. по ч.т.д.№260/17 на АС-Пловдив, с което е потвърдено прот. определение от о.з. на 13.03.2017 г. на ОС-Пловдив, постановено по т.д. №755/2016 г. по описа на същия, за оставяне без уважение на молба по чл. 64 ал.2 ГПК за възстановяване на срока за подаване на отговор на ИМ от страна на С. в качеството му на ответник по иска на [фирма] предявен срещу него по реда на чл.422 ал.1 ГПК,във връзка с чл.430 ТЗ за сумите от 91 199,59 лева- главница по банков кредит,8 176,52 лева-договорна лихва и 151 лева-такси по договора.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на същото.
Ответникът по частната жалба [фирма] не изпраща отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: Исковата молба с приложенията към нея за ответника С. са връчени на 09.01.2017 г. на адв.А. от ПАК в качеството му на колега, в една кантора с адв. К. С. от ПАК. С молба до съда от 16.01.2017 г. последната представя пълномощно за упълномощаването й от ответника С. за получаване на документи по делото с дата на съставяне 10.12. 2016 и изрично заявява, че получените в кантората й чрез колегата й ИМ с приложения са надлежно получени. Тези факти не се оспорват от страна на самия молител в производството за възстановяване на срока, а и се установяват от съдържанието на съобщението за връчване на ИМ до С., пълномощното от него за адв. С. и съдържанието на изходящата от нея молба до съда/ л.л. 71-73 от преписката по първоинстанционното дело/. Едва на 06.02.2017 г. постъпва в съда отговор на ИМ от страна на ответника, изготвен от адв. К.-негов пълномощник, ведно с приложено пълномощно към нея, в който се твърди,че 1 –месечният срок за отговор е спазен. При тези обстоятелства, съставът на въззивния съд приема, че ИМ с приложенията са надлежно връчени на ответника С. още на 09.01.2017 г. в лицето на колега-адвокат от кантората на специално упълномощения да приема такива документи от името на ответника негов пълномощник адвокат К. С.. Съгласно чл. 367 ал.1 ГПК, срокът за отговор на ИМ е двуседмичен/което е отбелязано и в самото съобщение до ответника/, доколкото спорът е търговски/с предмет изпълнение на договор за банков кредит/ и същият е пропуснат от страната. От изложените вече обстоятелства, според съда, не се обосновава пропускът на страната да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее като основание за възстановяване на срока, съгласно чл.64 ал.2 ГПК.
С оглед изложеното въззивният съд е потвърдил обжалваното определение като законосъобразно.
В изложението по чл.284 ал.3,т1 ГПК на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, от страна на жалбоподателя се формулира като правен въпрос от значение за изхода по конкретния процесуален спор , дали съобщение на съда оформено до домашния адрес на страната, може да се връчи на адвокат, който да представи пълномощно да представлява лицето след приемането на съобщението и дали такова връчване е редовно, с оглед началото на срока за подаването на отговор на ИМ.
Твърди се, че по тези въпроси е налице предпоставката за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1и т. 3 ГПК,
Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. не споделя това твърдение по следните съображения:
Неоснователно е позоваването на чл. 280, ал. 1, ГПК, тъй като така формулираният въпрос е неотносим към предмета на самото производство по чл.64 ал.2 ГПК, която процесуално-правна норма урежда хипотеза на редовно положено начало на съответния процесуален срок и пропуск на страната да го спази, който да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които същата не е могла да преодолее, докато така формулиран въпросът съдържа твърдения за липса изобщо на редовно връчване на ИМ като начало на срока по чл.367 ал.1 ГПК/ в този случай защитата е чрез друг процесуален способ, а не по реда на чл.64 ал.2 ГПК/. Отделно от това, въпросът е чисто фактически, т.е. основава се на специфични само за настоящия спор факти, без да се обосновава необходимост от тълкуване на определена правна разпоредба, с цел изясняване на правната норма в нея и приложението към конкретния спор.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че липсва надлежно формулиран от частния касатор правен въпрос, относим към спора , който да се подложи на преценка по останалите критерии в чл.280 ал.1 т.т.1-3 за наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №№ 227/01.06.2017 г. по ч.т.д.№260/17 на АС-Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.