О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
Гр. София, 18.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.12.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
частно търговско дело № 2030/2017 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу определение от 27.04.2017 г. по ч. гр. д. № 57/2017 г. на Монтанския окръжен съд. С него съставът на въззивния съд е потвърдил определение № 53 от 13.01.2017 г. по гр. д. № 70444/2015 г. по описа на РС Монтана, с което е прекратено производството по делото, образувано по кумулативно обективно съединени осъдителни искове на частния жалбоподател с правно основание чл.79, чл.92 и чл.86 ЗЗД в хипотезата на чл.11 ЗН, против [община] и Държавата, представлявана от Министъра на финансите.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е насочена против неподлежащ на по-нататъшно обжалване съдебен акт на въззивен съд, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая са предявени искове, чиято цена не позволява касационно обжалване на решението, ако такова бе постановено, на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК /в ред. до ДВ бр.86/2017 г./.
Касае се за търговски спор, съобразно чл.365 т.1 ГПК вр. чл.286 ал.2 ТЗ вр. чл.1 ал.1 т.7 ТЗ, с предмет искове, произтичащи от неизпълнение на договор за банков кредит, чиято обща цена е в размер на 20 000 лв., формирана от сумите: 339 лв. – разноски по подновяване на договор за ипотека, 78.20 лв. – разноски по връчване на нотариална покана, 4 837.27 лв. – просрочена наказателна лихва, 10 945.80 лв. – просрочена договорна лихва, 3 799.73 лв. – част от просрочена главница, чийто общ размер е 52 016.46 лв., законна лихва върху същата, както и 3 368.40 лв. – сбор от съдебно-деловодни разноски, заплатена държавна такса и ю.к. възнаграждение.
Съгласно нормата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Предвид изложеното, и на основание чл.274 ал.4 ГПК, така постановеното определение от ОС – Монтана е окончателно и подадената против него частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като недопустима.
Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място], срещу определение от 27.04.2017 г. по ч. гр. д. № 57/2017 г. на Монтанския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: