О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
Гр.София, 05.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 425/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от процесуалния представител на Министерството на земеделието и храните [населено място] – М. Н. /директор на дирекция „Правно-нормативни дейности”/ против решение № 1921/22.10.2014 г., постановено по в.т.д.№ 2737/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 645/28.04.2014 г. по т.д.№ 159/2010 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 с-в, поради недопустимост на предявените от касатора искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОС на акционерите на НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД [населено място], проведено на 05.01.2010 г., и производството по делото е прекратено.
Касаторът излага оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, поради което моли за неговата отмяна. Сочи, че при постановяването му са нарушени процесуалните правила, а изводите относно качеството на акционер на МЗХ са необосновани и противоречат на материалния закон. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е формулиран следният въпрос, от значение за изхода на спора, за който кумулативно се твърди, че е разрешен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК: „Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички направени в хода на делото възражения и с оглед всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка, да постанови решението си?”.
Ответникът по касационната жалба НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД /н/, чрез процесуалния си пълномощник адв. А., е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК със становище, че не са налице предпоставките на закона за допускане на решението до касационно обжалване, евентуално – че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да достигне до извод за недопустимост на предявените искове, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца по спора с правно основание чл.74 ТЗ, съставът на въззивния съд е приел, че МЗХ не се легитимира като акционер в ответното дружество. Този извод е базиран на следните факти: НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД е регистрирано през 1994 г. от НС С. /Национална служба по селекция и репродукция в животновъдството/ и [фирма]. На 15.12.1999 г. със заповед на Министъра на земеделието, храните и аграрната реформа е закрита НС С., а със заповед от 06.10.2003 г. на Министъра на земеделието и горите е изменена предходната заповед, като цялото имущество на НС С. преминава към Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството /ИА С./. Следователно, универсален правоприемник, включително на акциите от капитала на ответното дружество, е ИА С.. По делото не са представени доказателства, разколебаващи този извод. Със заповедта от 06.10.2003 г. е определено, че управлението на акционерното и дяловото участие в търговски дружества се предоставя на МЗГ, т.е. министерството само управлява правата на акционера в НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД. В подкрепа на този извод са и записванията в книгата на акционерите, където като акционер фигурира именно НС С., чийто правоприемник е ИА С..
Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение намира че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, т.к. са доказани предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за изхода от спора и е обусловил решаващата воля на съда. Същевременно той е разрешен в противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика: решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№ 4744/2008 г., постановено по чл.290 ГПК и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г., т.19 на ВКС – ОСГК.
Касаторът следва предварително да заплати дължимата държавна такса за разглеждането на касационната жалба, в размер на 80 лв., на осн. чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1921/22.10.2014 г. по в.т.д.№ 2737/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд
УКАЗВА на касатора Министерство на земеделието и храните [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по съответната сметка на ВКС в размер на 80 лв. При неизпълнение на указанията, производството ще бъде прекратено.
При своевременно изпълнение на указанията, делото следва да се докладва на Председателя на ІІ-ро ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: