4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.453
гр. София, 14.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18.05., две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2901/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на синдика на [фирма]- в несъстоятелност срещу решение №327 от 19.02.2014 г. постановено от АС-София по т.д. №1903/2014 г., В ЧАСТТА с която е отменено първоинстанционното решение № 2002 от 19.12.2013 г., постановено по т.д. №1954/2013 г. на СГС и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на синдика срещу [фирма]-в несъстоятелност и П. ФЛ СЛ –гр.Б., Испания за обявяване на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ за относително недействителни по отношение на кредиторите на дружеството в несъстоятелност на договори за покупко-продажба на стоки, сключени между ответниците в периода 26.01.2011 г. до 07.01.2013 г., обективно съединени с искове за връщане на продажната цена в общ размер на 8 855 328,44 евро, дадена от неплатежоспособното дружество Атриум България “ Е. на П. ФЛ СЛ като цена на стоките.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1и т.3 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба П. ФЛ СЛ –гр.Б., Испания е изпратен писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност и се претендира присъждане на разноските пред настоящата инстанция в размер на 60 000 евро..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни така предявените обективносъединени искове с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ и чл.55 ал.1,предл. трето ЗЗД , съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Искът на синдика с правно основание чл.647 ал.1,т.3 ТЗ е предявен в законовия едногодишен срок по чл.649 ал.1 ТЗ, считано от откриване на производството по несъстоятелност на [фирма]. Фактическият състав на нормата в чл.647 ал.1,т.3 ТЗ предвижда атакуваната възмездна разпоредителна сделка да е извършена в срок от две години преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, но не преди началната дата на неплатежоспособността и даденото по нея от неплатежоспособния длъжник значително да надвишава полученото от него. Първите две предпоставки са налице по отношение на атакуваните продажби, но не се доказва да е налице и последната- дадената от неплатежоспособния длъжник цена значително да надвишава полученото от него. Страните по процесните сделки са действали в осъществяване на поетите с договор за франчайз от 2002 г. права и задължения, по който [фирма] се явявал франчайзополучател, а П. ФЛ СЛ-франчайзодател по отношение на реализацията от първото дружество на българския пазар на стоки обозначени с търговска марка на франчайзодателя MANGO/MNG. Самите страни са уговорили изкупуване на останалите непродадени стоки за съответните периоди по посочени от П. цени за обратно изкупуване, които , според съда, са възприети съобразно заключението на в.л. по икономическата експертиза като такива, които имат за цел само да покрият разноските на [фирма] като франчайзополучател във връзка с доставката на съответните стоки и предлагането им в съответните търговски обекти, тъй като самият франчайзополучател не е заплащал на П. ФЛ СЛ първоначална цена на получаваните по договора стоки. Ето защо изкупуването от страна на [фирма] с атакуваните от синдика като относително недействителни сделки на същите стоки на цена по-висока от тази, по която се „изкупуват“ същите обратно от франчайзодателя, съгласно уговорката за обратно изкупуване, само по себе си не доказва, че обективно дадената от несъстоятелния длъжник цена значително надхвърля стойността на самите стоки като основание за уважаване на иска по чл. 647 ал.1,т.ТЗ. Това би било налице само, ако се установеше размерът на средната пазарна цена на продадените на [фирма] стоки и последната се явяваше значително по-ниска от уговорената между страните продажна цена на същите стоки, на която неплатежоспособния длъжник ги купува с атакуваните договори за покупко-продажба, което остава недоказано. Ето защо, с оглед липсата на елемент от фактическия състав на правото по чл.647 ал.1,т.3 ТЗ исковете предявени на това основание следва да се отхвърлят. От това следва и неоснователността на обусловения иск за връщане на даденото .
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат въпроси, които се свеждат до критериите за нееквивалентност на престациите в контекста на чл.647 ал.1,т.3 ТЗ , относно момента на преценката за това и налице ли е такава липса на еквивалентност, когато договорената цена значително надхвърля пазарната за конкретния вид стоки и как следва да се формира последната..
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. В настоящия случай обуславящия иск по чл.647 ал.1,т.3 ГПК е отхвърлен, поради това, че не се установява, че стойността на средната пазарна цена на продадените на [фирма] стоки се явява значително по-ниска от уговорената между страните продажна цена на същите стоки, която неплатежоспособния длъжник се задължава да заплати. Следователно липсата на надлежно ангажирани доказателства за пазарната цена, а не нейното неправилно възприемане от съда е причина за отхвърляне на исковете по чл.647 ал.1,т.3 ТЗ, което води до извода за необуславящия относно крайния изход по спора характер на така формулираните от страна на касатора въпроси. Ето защо, не е налице първата предпоставка за допускане до касация: формулиран от страната обуславящ изхода на спора правен въпрос, който да се постави на преценка по допълнителните критерии за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване.
По искането за разноски:
Ответникът по касация не е представил платежен документ за заплащане на уговореното възнаграждение за процесуално представителство от негова страна, доколкото копията от фактури нямат качество на такъв документ. Ето защо тази претенция остава недоказана по основание-ТР №6/13 на ОСГТК.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №327 от 19.02.2014 г. постановено от АС-София по т.д. №1903/2014 г.в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.