3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№253
гр. София, 20.04.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 29 март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2558/16 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на Ю. В. Р.-адвокат от САК, в лично качество, срещу решение №1508 от 14.07.2016 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №3128/2015 г., с което е отменено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 14996/2013г. на СГС,ГО и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу И. П. А. за сумата от 60 000 евро-частичен от общодължимите 120 000 евро, която сума се претендира на основание чл.534 ТЗ-неоснователно обогатяване, поради погасяване по давност на вземане по запис на заповед от 18.01.2008 г. с падеж 31.10.2008 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи противоречие във въззивното решение с отговора в казуалната част на Р №71/03.07.2012 г. по т.д.№444/2011 г. по въпроса за липсата на порок във формата на запис на заповед, носещ само един подпис за издател, въпреки че физическото лице, което го е подписало, се задължава в лично качество по ценната книга наред с търговско дружество представлявано от него. Сочи наличие на основание за допускане до касация по този въпрос по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставя се и въпросът за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения и представените доказателства при постановяване на въззивното решение. Твърди се противоречие и по този въпрос със задължителната практика на ВКС-посочените решения по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. П. А. чрез назначен на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител изпраща писмен отговор на същата, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба . Претендира се присъждане на възнаграждение за назначения от съда особен представител за процесуално представителство пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска за обезщетение за неимуществени вреди е над 20 000 лева намира, че касационната жалба в тази част е допустима , редовна и подадена в срок.
За да се произнесе с обжалваното решението, въззивният съд е приел, че не са налице всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав на правната норма в разпоредбата на чл.534 ТЗ относно правото на иск за неоснователно обогатяване, при изгубени права по самия запис на заповед. Това е така, доколкото първият елемент се състои в самото възникване на тези права въз основа на редовен от външна страна запис на заповед, какъвто в случая не е налице: ценната книга носи само един подпис за издател, въпреки, че според съдържанието на същата, физическото лице, което го е подписало, се задължава в лично качество по ценната книга наред с търговско дружество представлявано от него. Подписът е положен от това лице, с изричното отбелязване, че се задължава като изп. директор-представител само на търговското дружество. Липсата на редовен от външна страна запис на заповед не позволява упражняването на правата по него,включително и производните такива по чл.534 ТЗ.
С оглед изложеното, допускането до касационно обжалване се обосновава, с оглед несъответствие в отговора с посоченото от касатора решение на ВКС, Второ т.о.: Р №71/03.07.2012 г. по т.д.№444/2011 г., в казуалната част, на въпроса, представлява ли порок във формата на запис на заповед, когато в него фигурира един подпис за издател, въпреки че физическото лице, което го е подписало, се задължава в лично качество по ценната книга наред с търговско дружество, представлявано от него. Твърди се наличие на хипотеза за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 ГПК, доколкото в цитираното решение по чл.290 ГПК е даден отговор по друг правен въпрос, но в казуалната част на същото това решение, ВКС е разгледал и дал отговор на релевантния за настоящия спор. Следва да се има в предвид, обаче , че цитираното решение на ВКС в своята казуална част дава разрешение в насока, че за редовността на записа на заповед издаван от две лица:физическо и юридическо, представлявано от първото като управител, е достатъчен един подпис за издател , но това разрешение касае конкретната фактическа хипотеза, при която е налице само един подпис, но не и тази по настоящия спор: подписът на издателя е положен, с изричното отбелязване, че това лице се задължава като изп. директор-представител само на търговското дружество. Следователно липсва идентитет, както от фактическа, така и от правна страна в отговорите на въпроса, дадени в обжалваното въззивно решение и в цитираната практика на ВКС, поради което и не се установява наличие на основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 ,т.2 ГПК.
По втория въпрос: за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения и представените доказателства при постановяване на въззивното решение във връзка с необсъждането от въззивния съд на доводите на ищеца-въззивник в отговора на въззивната жалба. Така поставеният въпрос не е обуславящ изхода по спора, доколкото в отговора на въззивната жалба са изложени доводи за неоснователността на същата, а искът е отхвърлен, поради липса на възникване на правата по редовен от външна страна запис на заповед като един от елементите на сложния правопораждащ фактически състав на правото на специалния иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ал.1 ТЗ, който факт е наведен в самата искова молба и за наличието му, решаващият спора съд е длъжен да се произнесе.
От изложеното следва, че не е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение.
Касаторът следва да бъде осъден да заплати възнаграждение за назначения на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител на ответника за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 1000 лева по сметка на ВКС.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1508 от 14.07.2016 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №3128/2015 г..
ОСЪЖДА Ю. В. Р. да внесе сумата от 1000 лв./хиляда лева/ по сметка на ВКС- възнаграждение за назначения на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител на И. П. А. за процесуално представителство пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.