О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София, 22.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 146/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Д. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1501 от 18.06.2018 г. по в.гр.д. № 499/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, поправено с решение № 2662 от 15.11.2018 г., в частта, с която след отмяна на решение № 5612 от 28.07.2017 г. по гр.д. № 158/2016 г. на Софийски градски съд, I ГО, 16 състав, за разликата над 45 000 лв. до 60 000 лв., искът на М. Д. срещу ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й С. С. Д. е отхвърлен, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение за разликата над 60 000 лв. до 150 000 лева, ведно със законната лихва от 24.03.2015 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Жалбоподателката счита, че определеното от въззивния съд обезщетение не съответства на принципа на справедливост, а от друга страна, при недоказано по категоричен начин съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, САС е определил по-висок процент от този, възприет от първата инстанция. Сочи, че по делото липсват данни, от които да се изведе извод, че при наличие на поставен предпазен колан, не би настъпил летален изход.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационната жалбоподателка твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите относно приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД, с позоваване на ППВС № 4/1968 г. и на постановена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС: решение по т.д. № 35/2009 г., II т.о., решение по т.д. № 596/2012 г., II т.о., решение по т.д. № 1140/2011 г., II т.о., решение по т.д. № 1643/2012 г., II т.о, решение по т.д. № 1858/2013 г. I т.о. и решение по т.д. № 540/2012 г. I т.о. Налице е и бланкетно позоваване на очевидна неправилност на въззивното решение по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът по касация ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], не е заявил становище в срока за отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на атакуваното решение, въззивният съдебен състав е приел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по предявения пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищцата в резултат на настъпила, при ПТП на 24.03.2015 г., смърт на нейния 37-годишен син С. С. Д.. САС, кредитирайки изцяло показанията на свидетелката В. С. – дъщеря на ищцата, е счел за установено, че починалият е бил в изключително близки и хармонични отношения с ищцата, като тя е разчитала на неговата подкрепа; преживяла е изключително трудно загубата на сина си, която е довела до значителни негативни промени в психологичен план. Отчетена е възрастта на загиналия, както и, че ищцата има възможност да се грижи сама за себе си, разчитайки и на подкрепата на дъщеря си, предвид доказаните хармонични отношения в семейството. Въззивният съд е приел, че сумата от 90 000 лв. представлява справедливо обезщетение, съобразено с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и със съдебната практика. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е намален с Ѕ, с оглед доказаното, според съда, съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е пътувал без поставен предпазен колан на предна дясна седалка на лек автомобил „Рено Шамид“. САС се е позовал на приетите в първоинстанционното производство автотехническа и медицинска експертизи, според които, при удара между двата автомобила тялото на пострадалия е понесло голяма инерционна сила и е изпаднало от купето на автомобила на пътното платно. Независимо от липсата на категоричен отговор на експертите по въпроса – дали би настъпил летален изход, ако тялото на пострадалия не е изпаднало от купето на лекия автомобил, въззивният съдебен състав е изразил разбиране, че с поведението си пострадалият е допринесъл в изключително висока степен за настъпване на резултата, като е завишил процента на съпричиняване от 1/3 на Ѕ, съответно е редуцирал обезщетението до 45 000 лв.
Настоящият съдебен състав преценява като неоснователно поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, ТК, очевидно неправилен би бил съдебен акт, който страда от особено тежък порок и който може да се констатира от самия акт, без да е необходимо извършване на същинска касационна проверка. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил несъществуваща или отменена правна норма, или законът е приложен в неговия обратен смисъл, или при явна необоснованост, поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Съобразявайки посочените критерии, релевантни към приложението на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, атакуваното въззивно решение не би могло да се определи като очевидно неправилно.
Налице са обаче предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите относно приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД – за извършване на проверка за съответствие на атакуваното решение на Софийския апелативен съд със сочената от касационната жалбоподателка задължителна практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд.
Касаторката е освободена от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1501 от 18.06.2018 г. по в.гр.д. № 499/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, поправено с решение № 2662 от 15.11.2018 г., в обжалваната от М. К. Д. част.
Делото да се докладва на председателя на II т.о. за насрочване за открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: