5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
София.13.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1280/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „А.”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2168 от 10.11.2015 г. по т.д.№ 4838/2014 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав, в частта, с която е потвърдено решение № 1434 от 12.09.2014 г. по т.д. № 7756/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, за уважаване на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.208 КЗ/отм./ за сумата 177 852.52 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска.
В жалбата се поддържа касационен довод за недопустимост на решението, поради пререшаване на вече решен правен спор. Основанието за касиране по чл.281, т.2 ГПК е основано на твърдения, че по предходно дело – гр.д. № 34770/2010 г. на Софийски районен съд, 46 състав съдът се е произнесъл по въпроса, че обръщането на бетоновоза не е покрит риск, поради което е присъдил обезщетение само за вредите, претърпени от пътно-транспортното произшествие. Изразява се несъгласие с изразеното от въззивния съд становище, че в настоящото производство е предявен иск на друго основание, както и, че е приложима т.11 от Общите условия за застраховка на МПС „Каско”.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че при постановяване на решението е пренебрегната практиката на ВКС, касаеща силата на пресъдено нещо и нейния обхват, като се позовава на решение по т.д. № 716/2010 г. на І т.о. Твърди, че в настоящия случай със сила на пресъдено нещо е установено, че е възникнало задължение за застрахователя да обезщети вредите, в резултат само на ПТП, в размер на 9 407.48 лв., както и, че за застрахователя не е възникнало задължение да обезщети вредите, в резултат на преобръщането на камиона в пропастта. Именно поради това се поддържа оплакване за недопустимост на въззивното решение, с искане за неговото обезсилване. В изложението се поддържа и основанието по чл.281, т.1 ГПК, поради произнасяне по иск, с който съдът не е сезиран.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество счита атакуваното въззивно решение за правилно. Съображения в подкрепа на становището са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Третото лице [фирма] не е заявило становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съдебен състав съд е отхвърлил възраженията на ответното застрахователно дружество за недопустимост на иска поради формирана сила на пресъдено нещо по спора, в резултат от влязлото в сила решение по гр.д. № 34 770/2010 г. на Софийски районен съд, 46 състав. Констатирано е, че с това решение [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата 6 000 лв., на основание чл.208, ал.1 КЗ – част от претенция в общ размер на 201 300 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка, сключен на 14.09.2009 г. с полица № 00000102637, за причинени вреди, в резултат на настъпило на 31.10.2009 г. пътнотранспортно произшествие. Констатирано е, че с посоченото влязло в сила решение е присъдено обезщетение само за тези вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, като е прието, че не всички вреди са от произшествието. Изложени са съображения, че с влязлото в сила решение е формирана сила на пресъдено нещо за това, че ищецът има право на вземане срещу ответника за причинените му вреди, вследствие на ПТП на 31.10.2009 г., в близост до [населено място], [община], настъпило между товарен автомобил „И.” и лек автомобил „Мерцедес”, за вредите, причинени на товарния автомобил вследствие на това ПТП и тези вреди са нанесени от лекия автомобил на товарния автомобил, и че е налице причинна връзка между удара и вредите. Изведен е извод, че силата на пресъдено нещо обхваща сключването и действителността на договора за застраховка, наличието на ПТП и вреди, както и причинна връзка между тях, но не е формирана сила на пресъдено нещо, че всички вреди върху товарния автомобил на ищеца, са причинени от удара с лекия автомобил.
Решаващият състав на Софийски апелативен съд е преценил, че с исковата молба по настоящото дело ищецът е предявил иск за обезщетяване на всички вреди от увреждането на автомобила вследствие ПТП при спирането му отстрани на пътя, непосредствено след произшествието. Прието е, че в новия процес е предявен иск на основание риска авария или увреждане на автомобила, съставляващо друг покрит риск, което основание не е разгледано по приложеното гр.дело и не е покрито от силата на пресъдено нещо. Съобразени са твърденията на ищеца за настъпване на вредите непосредствено след удара от лекия автомобил, увреждането на товарния автомобил от удара и преобръщането на последния в крайпътно дере.
Въззивният съд е съобразил сключения при общи условия договор за застраховка, клауза „П”, покриваща пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинена от всички рискове в клаузи „М”, „Ч” и „К”. В т.11 от клауза „Ч” е уговорен покрит риск – пълна загуба или частична щета на МПС от друго ППС, човек, предмет, животно, докато е било паркирано превозното средство. Счетено е, че спирането на автомобила след произшествието е обхванато от тази клауза и не е налице изключен риск за настъпилото събитие, нито проявена груба небрежност от шофьора на товарния автомобил. Затова се дължи обезщетяване на вредите, настъпили от пропадане на товарния автомобил в пропаст отстрани на пътя.
Съобразявайки определената от експертизата действителна стойност на товарния автомобил, при доказана тотална щета по см. на чл.193, ал.4 КЗ/сега отм./, след приспадане стойността на запазените части и приспадане на изплатеното обезщетение за вредите, които са причинени от ПТП, е изведен извод за основателност на предявения иск за сумата 177 852.52 лв. В отхвърлителната част по отношение на главницата и по отношение за лихвата за забава за периода 21.01.2010 г. – 30.10.2012 г., за сумата 51 938.18 лв., въззивното решение е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По делото липсват данни, сочещи на вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение поради произнасяне на непредявено основание, или поради произнасяне по спор, по който е формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по приложеното гр.дело № 34 770/2010 г. на Софийски районен съд, 46 състав. Преценявайки твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, не би могъл да се изведе извод за произнасяне по предмет, с който съдът не е сезиран. Именно въз основа на тези твърдения, въззивният съд, в рамките на възложената му правораздавателна дейност, се е произнесъл на предявеното с иска основание. Твърдението на касатора за незаконосъобразност и необоснованост на изразеното от съда становище относно настъпването на покрит застрахователен риск, е съотносимо към основанията за неправилност, чиято преценка е извън производството по чл.288 ГПК.
Доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение поради пререшаване на разрешен със сила на пресъдено нещо спор, основани на изразено несъгласие с изводите на съдебния състав за основанието на предявения иск, различно от това по приключилото дело, не могат да обосноват допускане на обжалването. Съдържащите се в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване твърдения за формирана сила на пресъдено нещо за настъпили в резултат на ПТП вреди в размер на 9 407.48 лв. не съответстват на предмета на делото по частичния иск, предявен и съответно уважен за 6 000 лв./ по приложеното гр.дело № 34 770/2010 г. на СРС/. Що се касае до възражението, че с влизане в сила на посоченото решение, със сила на пресъдено нещо е установено, че не е възникнало задължение за застрахователя да обезщети вредите, настъпили в резултат на преобръщането на камиона в пропастта, то е подробно преценено от въззивната съдебна инстанция. Отхвърлянето на това възражение е основано и на извода, че частичният иск е предявен на различно основание /вреди от самото ПТП/, поради което и практиката на ВКС, на която касаторът се позовава по частичния иск, следва да се приеме като неотносима.
С оглед изхода на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 4 400 лева, съгласно приложения към отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2168 от 10.11.2015 г. по т.д.№ 4838/2014 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.” да заплати на [фирма] сумата 4 400 /четири хиляди и четиристотин/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: