3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№221
гр. София, 17.03.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 09 март , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1698/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. П. Ч. срещу решение №41 от 08.01.2015 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2623/2014 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение по гр.д. № 5182/2013г. на СГС, и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени частично обективносъединените искове на касатора срещу ЗД [фирма] за разликите както следва: от 60 000 лева до 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищцата П. И. на 01.05.2012 г., за сумата от 1096 лева-имуществени вреди под формата на разходи за погребение, както и в частта за отказ да се присъди лихва за периода от настъпване на ПТП на 18.02.2012 г. до датата на настъпване на вредите-смъртта на И. на 01.05.2012 г. . В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска за обезщетение за неимуществени вреди е над 10 000 лева намира, че касационната жалба в тази част е допустима , редовна и подадена в срок. По отношение на обективносъединения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди с цена на иска от 3 436,44 лева касационното обжалване е недопустимо-чл.280 ал.3 ГПК и жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе с решението в обжалваната част, съставът на въззивния съд е приел, че бащата на ищцата П. Ц. И. е претърпял като пешеходец ПТП на 18.02.2012 г. в следствие на което е починал. С присъда по № 5379/12 на СГС виновният водач на МПС К. Х. е бил признат за виновен за причиняване на ПТП, с което е причинил по непредпазливост смъртта на И., настъпила на 01.05.2012 г.. Гражданската отговорност на виновния водач на МПС е обект на застраховане в ответното дружество.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди на ищцата от загубата на своя баща, въззивният състав е обсъдил привързаността, която ищцата е изпитвала към своя родител, но е отчел и това,че същата е пълнолетна и има свое семейство и е била независима в материален и духовен план от своя баща. На база тези критерии за справедливост съдът е приел за достатъчен размер от 60 000 лева на дължимото обезщетение за неимуществените вреди от загубата на ищцата на своя баща, до който размер и искът е приет за основателен,а за остатъка до 100 000 лева е отхвърлен. Върху присъдената сума е прието,че се дължи и законната лихва от датата на настъпване на смъртта, вместо от датата на ПТП.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора за обезщетение за неимуществени вреди правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и за това, от кога се дължи законната лихва върху обезщетението.
Касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос за проверка за съответствие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 относно критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. По втория въпрос, ВКС ще се произнесе при произнасянето си по основателността на КЖ.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №41 от 08.01.2015 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2623/2014 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение по гр.д. № 5182/2013г. на СГС, и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени частично обективносъединените искове на касатора срещу ЗД [фирма] за разликите както следва: от 60 000 лева до 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищцата П. Ц. И. на 01.05.2012 г., както и в частта за отказ да се присъди лихва за периода от настъпване на ПТП на 18.02.2012 г. до датата на настъпване на вредите-смъртта на И. на 01.05.2012 г..
Делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.280 ал.3 ГПК касационната жалба в частта относно обективносъединения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди с цена на иска от 3 436,44 лева.
Определението подлежи на обжалване в тази част в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.