О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
София, 26.10. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 781/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СД „ИСОТЕХ – С., Ч.” с ЕИК[ЕИК] и седалище в [населено място], представлявано от С. И. С. и Г. Т. Ч., чрез процесуалния му представител адв. М. Дедова от САК, срещу решение № 252/08.10.2014 г. по в.т.д. № 179/2014 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 27/27.02.2014 г. по т.д.№ 28/2013 г. на Русенския окръжен съд. С последното съдът на основание чл.517 ал.2 ГПК е прекратил ответното СД „ИСОТЕХ – С., Ч.” [населено място] и е присъдил в полза на ищеца В. С. С. от [населено място] сумата 611 лв. – разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, както и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на предявения иск, като недопустим или неоснователен.
Допускане на касационно разглеждане се претендира в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по изрично формулирани въпроси в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. С. С., чрез процесуалния си представител – адв.Н.М. от РАК, изразява писмено становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване. По същество счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Според приетото от въззивния съд, ищецът В. С. С. има съдебно признато вземане спрямо [фирма], представляван от С. И. С. – съдружник в ответното дружество, по гр.д.№ 54/1999 г. на Русенския районен съд. Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 15.11.2000 г. било образувано изпълнително производство против длъжника, прекратено на 03.09.2009 г., на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, поради бездействие на взискателя след 03.05.2004 г. Постановлението за прекратяване е влязло в законна сила на 01.10.2009 г. На 14.10.2010 г. ищецът образувал ново изпълнително дело по същия изпълнителен лист и бил наложен запор върху дружествения дял на С. С. в СД „ИСОТЕХ – С., Ч.”, вписан в ТР на 21.12.2010 год. С молба от 09.04.2012 год. взискателят е направил изявление за прекратяване на ответното дружество, на осн. чл.517 ал.2 ГПК, което било връчено на СД на 07.06.2012 г., на съдружника Г. Ч. на 29.05.2012 г. и на С. С. – на същата дата чрез залепване на уведомление. С постановление от 08.01.2013 г. ЧСИ е овластил взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството.
Произнасяйки се по оплакванията, надлежно наведени с подадените в срок от ответника чрез пълномощниците му две въззивни жалби, съдът е приел, че липсва процесуална пречка за повторно образуване на изпълнително дело въз основа на един и същ изпълнителен лист и изпълнителното производство е допустимо. Счел е, че няма пречка да бъде наложен запор в/у дружествени дялове на съдружника С. С. в ответното дружество, макар че длъжник е едноличният му търговец, с оглед нормата на чл.56 ТЗ, съгласно която за задълженията на ЕТ отговаря физическото лице с цялото си имущество, включително – с притежаваните от него дялове в търговски дружества. Намерил е за неоснователно възражението, че не е спазен срокът, посочен в чл.96 ал.1 ТЗ, след изтичането на който може да бъде запориран ликвидационния дял на съдружника в СД. В тази връзка е изложил съображения, че макар запорът да е наложен преди изтичането на 6 месеца от образуване на второто изпълнително производство, взискателят много по-дълго е останал неудовлетворен от длъжника си, като следва да бъде зачетен и периодът на прекратеното предходно принудително изпълнение. Съдът не е възприел и доводите на ответника, че т.к. в постановлението за овластяване по чл.517 ал.2 ГПК ответното дружество не било надлежно индивидуализирано, актът на ЧСИ е опорочен. По оплакването, че първоинстанционният съд не е разгледал възражението за погасителна давност, са изложени мотиви, че такова не е било наведено своевременно от ответната страна, поради което е преклудирано. Макар в отговора против исковата молба да се съдържа препращане към подадена жалба по чл.435 и сл. ГПК, в която има позоваване на изтекла погасителна давност по отношение на вземането в изпълнителния лист, съдът е приел, че не е допустимо в исковия процес да се предявява възражение чрез препращане към други съдебни книжа.
По съществото на предявения иск въззивният съд е заключил, че процедурата на чл.517 ал.2 ГПК е спазена, както и че вземането, предмет на изпълнителния лист, не е удовлетворено, поради което е счел същия за основателен.
При така формираната решаваща воля на съда, касаторът формулира следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, за които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото:
1. Следва ли да се спази процедурата по чл.96 ал.1 ТЗ досежно 6 м. срок преди налагане на запора върху дружествен дял при положение, че едно изпълнително дело е прекратено по перемпция и след това е заведено второ изпълнително дело Следва ли да се присъединява към 6 месечния изискуем по този текст период изтеклото време по първото изпълнително дело; 2. Допустимо ли е да бъде прекратено търговско дружество по реда на чл.517 ал.2 ГПК при положение, че не е спазена процедурата по овластяване на взискателя; 3. Валидно ли е препращането към други документи по делото, с оглед съдържащите се в тях възражения против иска, преклудират ли се правата за повдигане на възражения и евентуално откога тече преклузията; 4. Може ли да се насочи изпълнение към лична собственост на физическо лице, при положение, че длъжникът е едноличен търговец; 5. Нарушено ли е правото на защита на страната, ако решението не бъде изпратено на двамата пълномощници по делото.
От така поставените въпроси, касационно обжалване следва да се допусне по първия от тях, уточнен съобразно правомощията на съда по т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в следния смисъл:
При образувани две изпълнителни производства въз основа на едно и също изпълнително основание, първото от които е било прекратено по перемпция, следва ли във второто производство при насочване на изпълнението върху дружествен дял по реда на чл.517 ал.2 ГПК на общо основание да се приложи нормата на чл.96 ал.1 ТЗ относно 6 месечния срок, предхождащ налагането на запора по чл.517 ал.1 ГПК, или следва да се зачете /респ. присъедини/ срокът, изтекъл по време на прекратеното изпълнително производство. Въпросът попада в спорния предмет, разрешен от въззивния съд, и има обуславящо за изводите му правно значение. Посочената хипотеза не е изрично нормативно уредена, по нея не е създадена съдебна практика в обсега на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, не се сочи и съдебна практика по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради което разрешението на въпроса ще допринесе за развитието на правото, респ. за правоприлагане според точния смисъл на закона.
По отношение на останалите въпроси не са налице предпоставките – общи и/или допълнителни, изяснени с указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за допускане на решението до касационен контрол при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросът по п.2 е относим изцяло към правилността на обжалваното решение и зависи от преценката, дали фактите в хипотезата на чл.517 ал.2 ГПК са конкретно осъществени. По въпроса по п.3 относно преклузията по чл.370 ГПК на възраженията против иска важи разрешението, дадено в т.4 от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС – тя настъпва с изтичането на срока за отговор на исковата молба. Относно това, дали е допустимо възраженията да са част от писмен документ, изходящ от ответника, но подаден по друго дело, и съдът да ги съобрази, изключение е възможно само в хипотезата на т.11а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС за възражението по чл.414 ал.1 ГПК в производството по чл.422 ал.1 ГПК, с оглед неговата специфика. „Поддържането на доводи”, квалифицирано от съда с оглед позицията на ответника като „препращане към възражение за погасяване на вземането по давност”, намиращи се в приложената като доказателство жалба по различен от настоящия процес, не удовлетворява изискванията на нормата на чл.367 ал.2 т.5 ГПК, която е ясна и не се нуждае от тълкуване. Според нея възражението следва да е изрично, като само при неясноти или спор относно изразената воля съдът може да изиска допълнителното й уточняване. По въпроса по п.4 е налице трайноустановена и безпротиворечива съдебна практика, съгласно която регистрацията на едно физическо лице като едноличен търговец не води до възникване на нов, различен правен субект, нито до разделност на имуществото на това лице. Независимо в кое от двете си качества субектът е носител на задължения, той отговаря за тях с цялото си имущество /в т.см. вж. Решение № 77/16.06.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО по т.д.№ 573/2011 г./. Въпросът по п.5 не се явява значим за разглеждането на делото във въззивната инстанция, т.к. пълномощникът, чрез когото ответникът не е бил уведомен за първоинстанционното решение, е подал допълнителна въззивна жалба в срок, също така се е явил лично на проведеното пред ВТАС открито съдебно заседание, без да възрази относно накърнено право на защита на доверителя си.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 252/08.10.2014 г. по в.т.д. № 179/2014 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора СД „ИСОТЕХ – С., Ч.” в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 40 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
При надлежно изпълнение на указанията, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на ТК при ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: