4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
София.07.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1086/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и храните, [населено място], [улица], представлявано от министъра Д. Т., чрез процесуалния си пълномощник адвокат В. М., срещу решение № 2120 от 21.11.2014 г. по т.д. № 3264/2014 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав, с което след отмяна на решение № 828 от 02.06.2014 г. по т.д. № 2506/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 15 състав, Министерство на земеделието и храните е осъдено да заплати на В. А. Я., действаща като [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 124 058 лева, представляваща целева парична подкрепа за изкупен тютюн тип „В.”, реколта 2006 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба и лихва за периода от 07.02.2007 г. до 24.06.2011 г. в размер на 69 442.74 лв., както и разноски в размер на 20 604.04 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на решението поради произнасяне по недопустим иск, тъй като при наличие на индивидуален административен акт, с който Фонд”Тютюн” е отказал да отпусне парична помощ на заинтересованото лице, последното не разполага с право на иск, а от друга страна, предявеният иск недопустимо е разгледан от граждански съд, тъй като всички спорове, свързани с дължимостта и размера на целеви плащания се разглеждат и решават от административните съдилища.
Касаторът поддържа и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, с твърдения за допуснати нарушения на диспозитивното и служебно начало, както и на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, а решението е постановено без да са преценени всички доказателства по спора. Изразява се несъгласие с изводите на въззивния съд за наличие на предпоставките за изплащане на целева подкрепа на ищеца. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото, евентуално неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество за отхвърляне на исковата претенция, ведно със законните последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани процесуалноправни и материалноправен въпрос, като се поддържат допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация В. А. Я., действаща като [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат И. Ш., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав, след преценка на писмените доказателства, относими към предвидените в Решение № 871/18.12.2006 г. на Министерския съвет предпоставки за получаване на паричната подкрепа от лицата, имащи право да извършват изкупуване и промишлена обработка на тютюн по чл.11, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия/ЗТТИ/ е приел, че са налице законовите основания за изплащане на претендираната от ищеца парична подкрепа.
Решаващият състав не е зачел представения по делото протокол от 06.12.2006 г., с констатации за извършена проверка на [фирма], по съображения за липса на доказателства относно начина, по който е създадена комисията, извършила проверката, основанието, на което е извършена проверката, както и възможностите за защита на проверявания субект. Според съда, в протокола не е отразено как е конституирана комисията и какви са функциите на нейния председател и липсват доказателства, че този протокол е издаден в кръга на компетентността на тази комисия, както и, че при съставянето му е спазено законоустановено производство/ ред и форма/. Поради посочените от въззивния съд недостатъци на протокола, обективиращ резултати от извършена проверка, е счетено, че той не може да се ползва със силата, присъща на официалния документ. Не е зачетено и решението на Управителния съвет на Фонд „Тютюн” по протокол № 113 от 22.12.2006 г. – да не се изплаща целева парична подкрепа на [фирма] и на [фирма] и да не се премират количества тютюн, изкупени от посочените търговци. Според САС, в посоченото решение липсват мотиви и не е ясно дали протокол от 06.12.2006 г. е послужил като основание за приемане на тези решения от УС на Фонд „Тютюн”, което препятства възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност на взетите решения.
В заключение въззивният съд е извел извод за липсата на доказателства, опровергаващи тезата, че са налице предпоставките на закона за изплащане на целева парична подкрепа и, че ищцовата страна е изпълнила вменените й задължения за получаване на подкрепата.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, състав на второ отделение намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид извършените от страните процесуални действия при разглеждане на делото и отказа на съда да зачете доказателствената сила на представените по делото протокол за проверка от 06.12.2006 г. и решение на УС на Фонд”Тютюн” от 22.12.2006 г. за отказ да се изплати целева парична подкрепа на ищеца и на [фирма], /дружество, цедирало вземането си на ищеца/, значим за изхода на делото е процесуалноправният въпрос за пределите на диспозитивното начало в гражданския процес, свързано с надлежно сезиране на съда с въпроси относно истинността на документ и опровергаване на неговата доказателствена сила. Въпросът е поставен от касатора както в т.1, така и в т.2 от изложението и с оглед правомощията на ВКС / т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ е прецизиран в горния смисъл. По отношение на този въпрос е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед представеното от касатора решение по т.д. № 682/2010 г., I т.о., както и служебно известното на настоящия състав и надлежно публикувано решение по гр.д. № 262/2010 г., II г.о.
Останалите доводи на касатора са относими към съществото на спора.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2120 от 21.11.2014 г. по т.д. № 3264/2014 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 870 /три хиляди осемстотин и седемдесет/ лева, съгл. чл.18, ал.2 от Тарифа за държавните такси по ГПК. При неизпълнение на указанието, производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: