5
Р Е Ш Е Н И Е
№190
София 05.01.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3126/2014 година
Производството е по чл.47, т.2, т.3 и т.4 от ЗМТА. Образувано е по предявени от Д. В. Новачки от [населено място], [улица], чрез процесуалния му пълномощник адвокат С. И., искове срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] за отмяна на решение № 2534 от 23.01.2014 г. на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С., постановено по арб.дело № 2534/2014 г. С посоченото арбитражно решение Д. Новачки е осъден да заплати на [фирма] общо сумата 10 022.19 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арб.решение до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът поддържа, че ДРЗ № [ЕГН], въз основа на който е постановено арб.решение, не е подписан от него, а за адрес на кореспонденция е посочен адресът на клона на ответното дружество в [населено място], за което той не е давал съгласие и което, от друга страна, противоречи на морала и на обществения ред. Твърди, че клауза за арбитраж по този договор не му е била известна и не е подписвал общи условия, в които се съдържа такава клауза.
В молбата да отмяна на арбитражното решение се поддържа, че ищецът не е бил уведомяван за арбитражното производство и съответно не е призоваван за арбитражно заседание, нито му е връчен препис от арбитражното решение. За последното е узнал след връчване на призовка за доброволно изпълнение и след справка по т.д. № 3074/2014 г. на СГС, по което е издаден изпълнителен лист въз основа на арб.решение.
Ответникът – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Н. М., прави възражение по допустимостта на исковете, а по същество счита същите за неоснователни. Подробни съображения са изложени в писмен отговор, поддържани в публичното съдебно заседание на 09.12.2015 год.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
Искът за отмяна на арбитражното решение, основан на чл.47, т.4 ЗМТА е процесуално допустим. Предявен е от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Като неоснователни следва да се преценят доводите на ответното дружество за просрочие на иска за отмяна, с твърдения, че арбитражното решение следва да се счита за редовно връчено на 04.02.2014 г. и, че спрямо тази дата е изтекъл предвидения преклузивен тримесечен срок към датата на сезиране на ВКС с искането за отмяна на арб.решение – 23.09.2014 г. Позоваването на чл.13.4 във вр. с чл.11.3 от Общите условия/ОУ/ към договора за револвиращ заем не би могло да бъде възприето, тъй като товарителница № 3100015656420 на [фирма], съдържаща решение по арб.дело № 2534/2013 г. е изпратена на единия от посочените в договора адреси и не са отразени данни за връчителя, нито негов подпис на посочените две дати на залепване на стикери за пратката, поради което и отбелязването, че пратката е „непотърсена” не би могло да се зачете.
По основателността на исковете:
По исковете за отмяна на постановеното арбитражно решение, основани на липсата на арбитражно споразумение и противоречие на решението на обществения ред, поради неподписване от страна на ищеца на процесния договор за револвиращ заем и на общите условия към него. Така обоснованите от ищеца основания за отмяна на атакуваното решение по т.2 и т.3 на чл.47 ЗМТА са неоснователни. От заключението на допуснатата и приета, неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С. Ч., е видно, че подписите за клиент в представените й от страните по делото оригинални екземпляри на договор за револвиращ заем от 21.12.2011 г. и съответни декларации от същата дата във връзка с обработката на личните данни на страните, като част от ДРЗ и общите условия, са положени от Д. Новачки. Възприемайки изцяло експертното заключение и предвид изричната арбитражна клауза – т.13.1 от общите условия към договора, предвиждаща разрешаването на всички спорове, произтичащи или във връзка с ДРЗ от институционалния арбитраж „А. Юстициарум” С., с поименно посочване на едноличните арбитри, сред които е и арбитърът, постановил атакуваното решение, следва да се приеме за обоснована компетентността на едноличния арбитър.
Настоящият състав намира за доказано твърдението на ищеца, че не е бил надлежно уведомен за образуваното срещу него производство по арб.дело № 2534/2014 г. на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С.. което е препятствало правото му на участие и на защита по делото.
От съдържащите се в арбитражното дело доказателства е видно, че препис от разпореждането на председателя на АС – С. А. Юстициарум за образуването на делото и за назначаването на арбитър, заедно с призовка за арбитражно заседание и препис от подадената от „Профи Кредит България” Е. искова молба, с приложенията към нея, са били изпратени до ответника на посочен в договора адрес за кореспонденция – [населено място], [улица]. В приложената товарителница № 3100014741052 на М. експрес” О. е отразено, че пратката е непотърсена, с ръкописно отразяване на две дати: „ 1 стикер 27.12.2013 г.; 2 стикер 08.01.2014 г.”, като това при отбелязване не са положени подписи за връчител. Подпис за „доставил” пратката липсва и върху лицевата страна на товарителницата. При тези данни, в насроченото открито заседание по арбитражното делото арбитърът е приел, че ответникът е редовно призован съгласно реда, уговорен от страните с договора и общите условия към него. В постановеното арбитражно решение също е отразено изрично, че ответникът е редовно призован съгласно процедурата, посочена в чл.13.4 от ОУ, но не е взел становище по предявения иск, нито е ангажирал доказателства по спора.
В разпоредбата на чл.13.4 от приложимите към процесния договор за револвиращ заем/ДРЗ/ общи условия на [фирма] е предвидено, че арбитражният съд има право да връчва документацията на посочените в ДРЗ адреси, като призовките и съобщенията се изпращат на клиента на посочения в договора адрес и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Предвидена е приложимост на тази фикция и в случаите на отказ за приемането им или поради това, че не са потърсени, както и в други, посочени в тази клауза случаи. Посочената клауза от общите условия, предвиждаща фингирано връчване на съобщението за образуваното арбитражно производство, заедно с препис от исковата молба, не може да дерогира законовата разпоредба на чл.31 ЗМТА, във вр. с чл.27 ЗМТА, изискващи реалното връчване на ответника на редовна искова молба, както и действителното уведомяване на ответника за насроченото открито арбитражно заседание. Редовното призоваване на ответника за арбитражно заседание е съставлявало абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразното развитие на арбитражното производство, в каквато насока е и трайната практика на ВКС, Търговска колегия – така например, решение № 189/17.12.2014 г. по т.д. № 1605/2014 г., решение № 114 от 27.06.2012 г. по т.д. № 1194/2011 г. и др.
При тези данни, независимо от недоказаността на твърденията в исковата молба, че посоченият адрес за кореспонденция на клиента в ДРЗ съвпада с адреса на клона/офиса/ на кредитодателя към момента на сключване на договора и към момента на разглеждане на арб.дело, искът с правно основание чл.47, т.4 ЗМТА следва да се приеме за основателен. Възприемайки изцяло практиката на ВКС по приложението на чл.31 ЗМТА, настоящият съдебен състав счита, че предвиденото в чл.31,4., изр. 2 от ОУ фингирано връчване на съобщения в арбитражното производство неправилно е приложено от арбитъра, разглеждащ спора между страните. Независимо от това, допълнително следва да се отрази, че посочената клауза не препраща към посочения в ДРЗ адрес за кореспонденция между страните по договора, нито препраща към чл.11.3 от ОУ. Видно от титулната част от процесния договор, по отношение на ответника са отразени и: постоянен и настоящ адрес, на които обаче неправилно не са изпращани книжа в рамките на арбитражното производство. От друга страна, както бе посочено и по-горе, отразяването в товарителницата, че пратката е непотърсена, не е надлежно оформено от връчителя, което съставлява самостоятелно основание, препятстващо приложението на предвидената фикция за редовност на призоваването на ответника за арбитражното производство и за надлежно упражняване правото му на защита в процеса.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че са осъществени визираните в чл.47, т.4, предл.2 и 3 от ЗМТА предпоставки – неуведомяване за арбитражното производство и препятстване на възможността за участие в него, поради което атакуваното абритражно решение следва да се отмени, а делото да се върне на АС за ново разглеждане.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се дължат разноски в размер на 800.89 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ арбитражно решение № 2534 от 23.01.2014 г. на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С., постановено по арб.дело № 2534/2014 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Д. В. Новачки, с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата 800.89/ осемстотин лева и осемдесет и девет стотинки/ лева – разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: