3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№373
гр. София, 18.05.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11.05., две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2693/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. В. срещу решение №41 от 20.02.2015 г. постановено от АС-Варна по в.т.д. №741/2015г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 122 от 30.06.2014 г., постановено по т.д. №37/2013 г. на Добрички окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на Татяна М. Разумовская сумата от 126 629 евро- дължима като дадена на отпаднало основание: развален предварителен договор от 30.09.2008 г. за продажба на пет апартамента , разположени в поземлен имот УПИ ХІІ , кв.162 по плана на [населено място], ведно със законната лихва и 9 921,60 лева-разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор, в който излага съображения за липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
На 30.09.2008 г. между страните по делото е сключен предварителен договор за продажба на пет апартамента , разположени в поземлен имот УПИ ХІІ , кв.162 по плана на [населено място], по силата на който продавачът по него [фирма]-гр. В. е следвало да прехвърли правото на собственост чрез сключването на окончателен договор веднага след въвеждането на сградата в експлоатация, но не по-късно от 01.06.2009 г.. Не е установено изпълнение на това задължение от страна на ответното дружество, което е и основание за разваляне на договора. Ответникът е оспорил, че въобще има сключен предварителен договор, тъй като подписът за продавач не е на управителя му. От приетите единична и тройна графологични експертизи се установява, че подписът е на управителя на дружеството-продавач по предварителния договор, но е положен преди попълване на самия текст на договора. Съдът е приел, че се касае за бланкетен договор, подписан преди попълването на текста му, което не го прави нищожен, още повече,че са събрани устни доказателства, че по принцип управителят е разполагал с такива бланкетни договори. От изложеното, съдът е заключил, че не се провежда успешно опровергаване истинността като частен документ на процесния договор, което по начало е в тежест на ответник. Това е така, защото нито се твърди, нито се доказва текстът в бланкетния документ да е попълнен от трето лице и в разрез с волята на страните по самия договор. От тук следва и изводът, че се касае за валидно сключен предварителен договор, пораждащ права и задължения за страните, който е неизпълнен от страна на ответното дружество, поради което и правилно е бил развален от ищцата-купувач на това основание чрез едностранно волеизявление от нейна страна, изразено в самата ИМ. Самият договор играе ролята на разписка, удостоверяваща получаването на процесната сума като предварително платена цена,доколкото това е ясно изразено в изричната уговорка в т.1.2 от договора. С оглед изложеното и съобразно отпадналото основание-развален с обратна сила предварителен договор, съдът е постановил и връщане на платената на отпаднало основание цена-чл.55 ал.1, предложение трето ЗЗД .
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат три въпроса , които според него се явяват обуславящи изхода по спора и следва да се поставят на дискреция по допълнителните критерии по чл. 280 ал.1 ГПК: за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви в своето решение относно преценка на събраните доказателства и да посочи конкретните доказателства, на които изгражда своите фактически и правни изводи и дали установяването на факта, че подписът в един договор е автентичен е достатъчен, за да се приеме, че е валидно изразено съгласие за сключването му. Твърди се противоречие в отговора на тези въпроси от въззивния съд със съответната задължителна практика на ВКС: ТР №1/13 на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство, Р по реда на чл.290 ГПК №381/2011 по гр.д. № 756/10 на Първо г.о. на ВКС -по първите два въпроса и с Р по чл.290 ГПК №178/30.03.2010 г. по гр.д. № 5160/2008 –по третия .
По първите два процесуални въпроса липсва противоречие в отговорите на въззивния съд с тези в посочените ТР и решение по чл.290 ГПК , поради това, че в мотивите на обжалвания акт съдебният състав на ВАС е изложил собствени мотиви в своето решение относно преценка на събраните доказателства и ясно е описал конкретните доказателства и правни съображения, на които изгражда своите фактически и правни изводи. Третият въпрос: дали установяването на факта,че подписът в един договор е автентичен е достатъчен, за да се приеме, че е валидно изразено съгласие за сключването му не е обуславящ изхода по конкретния спор, доколкото в отговора на ИМ от страна на ответника се е твърдяло единствено, че подписът положен под договора не принадлежи на неговия управител, но не и твърдяната в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК хипотеза на „кражба на подпис”. В този смисъл, спорът не е включвал подобен факт и съдът не се е занимавал с него при формиране на своята правна воля в обжалваното решение. Липсата на обуславящ изхода по спора въпрос е пречка за допускане до касация.
В полза на ответника следва да се присъдят разноските в настоящата инстанция в размер на 6700 лева, възнаграждение за процесуално представителство, съгласно съдържанието на приложения договор за правна помощ с изрично отбелязване на плащането на самото възнаграждение.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №41 от 20.02.2015 г. постановено от АС-Варна по в.т.д. №741/2015г..
ОСЪЖДА [фирма]-гр. В. да заплати на Татяна М. Разумовская сумата от 6700 лева- разноски в настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.