О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
Гр. София, 18.07.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 3018/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество Е. АД [населено място], чрез процесуалния му представител ю.к. Л., срещу решение № 990/15.15.2015 г. по в.гр.д. № 157/2015 г. по описа на САС, в частта, с което след частично изменение на решение № 5887/04.08.2014 г. по гр.д.№ 6682/2013 г. по описа на СГС, І-21 състав, касаторът е осъден да заплати в полза на Г. Б. Г. от [населено място] обезщетение за имуществени вреди /средства, необходими за 24-часови грижи и наблюдение от болногледач/, настъпили в резултат от ПТП, причинено виновно на 17.05.2008 г. от застраховано при ЗД Е. АД лице по ЗГО, за разликата над 400 лв. до 1000 лв. месечно, считано от 16.05.2013 г. до настъпването на законово основание за прекратяване или изменение на присъденото месечно обезщетение.
В жалбата се излагат подробни доводи за необоснованост, нарушение на процесуалните правила и материалния закон при формиране на извода на съда, че пострадалият не е съпричинил вредоносния резултат, поради липса на поставен предпазен колан. Моли се решението да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен за разликата над 400 лв. до присъдените 1000 лв. месечно.
Касаторът се позовава на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК при разрешаването на въпроса: При постановяване на съдебното решение съобразени ли са критериите, въведени с ППВС № 4/1968 г. относно вземането предвид наличието на съпричиняване от страна на пострадалия и настъпилите вредоносни последици? Сочи, че относно определяне приноса на пострадалия решението противоречи и на приложените към жалбата решения на ВКС по т.д.№ 551/2009 г. на ІІ ТО и по т.д.№ 936/2011 г. на І ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК. На посочените основания моли решението в обжалваната част да бъде допуснато до касационна проверка.
В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Г. – пълномощник на ответника по касация, в който е изразено становище, че касационната жалба не отговаря на изискванията за допускане по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както и че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По направеното от ответника – настоящ касатор възражение за намаляване на дължимото обезщетение по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ поради съпричиняване на вредоносния резултат, във връзка с което са и оплакванията в касационната жалба, и съдържанието на изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК, съставът на въззивния съд е приел, че съобразно заключенията на експертите, изслушани в първата инстанция, приносът на ищеца за получените увреждания и тяхната тежест е само хипотетичен, но не и доказан при условията на главно и пълно доказване от страна на застрахователя, съобразно чл.154 ал.1 ГПК. В константната си практика по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, вкл. според множество решения на ВКС по чл.290 ГПК, надлежно цитирани, намаляването на обезщетението за вреди от деликт е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и причинените вреди. За да е налице съпричиняване, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал, виновно. Релевантен е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането. Такъв принос от страна на ищеца по делото не е констатиран. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си с вероятности или предположения. Тежестта за надлежното установяване на този факт е върху застрахователя.
Съставът на Върховния касационен съд, ТК, ІІ ТО, като съобрази задължителните разяснения на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението в обжалваната му част не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Формулираният от касатора въпрос в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК – да има характера на правен и да е от значение за изхода на спора, но не и за правилността на решението. В случая питането дали конкретното решение е съобразено с критерии, изяснени с ППВС, при всички случаи е относимо към неговата правилност. Но дори и въпросът да бъде преформулиран по съответния начин, не се доказват допълнителните предпоставки за касационен достъп, на които касаторът се позовава, поради следното: ППВС № 4/1968 г. не третира въпроси относно съпричиняването по смисъла на чл.51 ал.2 ГПК. От друга страна, правните изводи на съда относно съпричиняването съответстват изцяло на задължителната съдебна практика, като преценката за липса на такова произтича единствено от ненадлежното му доказване в процеса. Дали тези изводи са обосновани е въпрос, който не може да бъде обсъждан в етапа на селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Не е налице и противоречие между решаващата воля на съда и посочената от касатора практика по чл.290 ГПК. Решение № 96/15.10.2012 г. по т.д.№ 936/2011 г. е по въпроса за прилагане на чл.113 ЗДвП /съдържащ правила относно пресичане на пътното платно от пешеходци/ при преценката за съпричиняване на вредоносния резултат, решение № 39/16.07.2009 г. по т.д.№ 531/2009 г. е постановено в същата хипотеза. Предвид наличието на обилна съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, съобразена при постановяване на решението, не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, т.к. към настоящия момент липсват предпоставки същата да бъде преосмисляна и изменяна. По тези съображения правото на достъп до касация по конкретното дело следва да бъде отречено. Ответникът по касационната жалба претендира заплащане на сторените от него разноски за защита пред настоящата инстанция, но искането му не е доказано по правилата на т.1 от ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Водим от горното, на основание чл.288 ГПК съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 990/15.15.2015 г. по в.гр.д. № 157/2015 г. по описа на САС в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: