О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
Гр. София, 21.07.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2678/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „6-ти септември” № 6А, чрез процесуалния пълномощник адв. Г., срещу решение № 115/25.04.2015 г. по в.т.д. № 170/2015 г. на Апелативен съд – В., ТО, с което, след отмяна на решение № 1136/02.12.2014 г. по т.д. № 1453/2014 г. на Окръжен съд – Варна, е отхвърлен искът на касатора против [фирма] с правно основание чл.55 ал.1 пр.ІІІ ЗЗД за заплащане на сумата 118 526.84 лв., претендирана за връщане на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа по 10 бр. фактури, издадени в периода 09.2012 г. – 06.2013 г. от [фирма] и касаторът е осъден да заплати съдебно деловодните разноски за две инстанции в размер на 17 082.54 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, по подробно изложени фактически и правни съображения, ведно с присъждане на сторените разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси:
1. Законосъобразно ли е въззивният съд да се произнася относно правилността на постановеното от първоинстанционния съд решение, като обсъжда пороци в него, които не са въведени с въззивната жалба и не касаят приложение на установена в публичен интерес материалноправна норма; 2. Налице ли е пасивна процесуалноправна и материалноправна легитимация за лице, конституирано като ответник по дело с правна квалификация чл.55 ал.1 ЗЗД, за което изначално с исковата молба ищецът твърди, че е получил парична сума или друга престация при начална липса на основание, респ. при отпаднало или неосъществено основание; 3. Следва ли съдът да обсъжда обстоятелства, които са приети от страните за безспорни и поради това за тях не са събирани доказателства; 4. Следва ли въззивният съд да изложи мотиви към решението, съответно да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и да обсъди доводите на страните, като посочи кои от тях възприема и кои не, както и да обоснове правните си изводи, в хипотезата, когато не споделя тези на първата инстанция и постановява решение в противния смисъл. По тези въпроси се обосновава наличието на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителната съдебна практика /ППВС № 1/28.05.2979 г., т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, т.1 от ТР № 1/2013 г. от 07.11.2013 г. по т.д.№ 1/13 г. на ВКС, ОСГТК/.
Ответникът по касация – [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], р-н „В. В.”, В. Т. – Г, [улица], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адв. Банков, оспорва изцяло искането за допускане на касационно обжалване, както и заявява становище за неоснователност на жалбата, мотивирани подробно в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Третото лице – помагач на ответника по касация – КЕВР [населено място] не е заявило становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да достигне до заключение за неоснователност на иска, съставът на въззивния съд е изложил съображения, че се претендира връщане на суми, дължими и платени по фактури, издадени от [фирма], след отпадане на основанието за заплащането им /отмяна с влязло в сила решение на ВАС № 4025/21.03.2013 г. по адм.д.№ 12423/2012 г. на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, което има обратно действие/. Посочил е, че ответникът – [фирма] е лице, различно от [фирма], а именно с последното ищецът е бил в облигационна връзка по сключен договор за достъп до мрежата от 30.09.2013 г. и с оглед издадените от същото лице фактури. Едва в хода на устните състезания двете страни са направили волеизявления, че по отношение на платените по фактурите суми в полза на ответника е налице договор за цесия между двете дружества на „Енерго-Про”, за които ищецът е бил уведомен по реда на чл.99 ал.4 ЗЗД.
По делото липсват предприети процесуални действия по изменение на основанието на предявения иск по реда на чл.214 ГПК, ето защо първоинстанционният съд, макар да е разгледал иска на предявеното основание, е обсъждал в мотивите на решението си факти, които са неотносими към предмета на спора и страните по него, но са послужили частично за обосноваване на извода на съда за основателност на предявения иск. Съобразно приетото по-горе съдът е счел, че изходът от спора, както е очертан с исковата молба, не се предпоставя от въпроса дали отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР има за правна последица отпадане с обратна сила на задължението на ищеца за заплащане на цена на достъп до електроразпределителната мрежа. Ищецът не е бил в облигационна връзка с ответника по иска по този повод.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, приема, че са налице данни за вероятна недопустимост на въззивното решение, с оглед задължението на въззивния съд да се произнесе в рамките на надлежно очертания предмет на делото. При това самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за наличието на което ВКС е длъжен да следи и служебно /т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, не се налага изрично посочване на правен въпрос, или извършване на преценка доколко формулираните въпроси отговарят на критериите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 115 от 25.04.2015 г. по в.т.д. № 170/2015 г. на Апелативен съд – В., ТО.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 370.54 /две хиляди триста и седемдесет и 0.54/ лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: