О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
Гр. София, 30.07.2019 год.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 08.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2866/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, постъпили срещу решение № 767 от 30.03.2018 г. на Апелативен съд – София, ГО, 14 състав по гр.д. № 875/2018 г., както следва:
І. „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 1023 от 02.02.2016 г. по гр.д. № 13221/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, 1-16 състав, е уважен искът на А. И. Т., представляван от своята майка и законен представител – В. Б. М. с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 20 000 лв. до 52 000 лв. – присъдено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 19.11.2012 г., ведно със законната лихва от посочената дата.
Оплакванията в жалбата са, че решението в тази част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, довели до завишаване размера на присъденото обезщетение. По подробно изложени съображения, свързани с приложението на чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, се моли за неговата отмяна и за отхвърляне на исковата претенция в обжалваната част. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване на решението е основано на въпросите: 1. В случаите на конкретно поведение на пострадалото лице или на негов законен представител, което не съответства на предписаното от закона, което поведение е установено като пряка и непосредствена причина за настъпване на произлезлите вреди и без който принос не би се стигнало до осъществяване на вредоносния резултат в конкретната му проява, кои са основните елементи от поведението на пострадалия, респ. на неговия законен представител, за определяне на конкретното изражение на неговия принос и каква е тяхната тежест при оценката на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието?; 2. Кои обстоятелства определят по-голяма тежест в причинния процес, довел до уврежданията за пострадалия, и относно критериите за съпоставянето на същите по отношение на деликтното поведение?; 3. Следва ли при определяне наличието на съпричиняване и за съотношението на приноса самостоятелно да бъде обсъдено налично ли е и в каква степен принос на всеки от участниците в произшествието – относно неговото възникване и отделно – за настъпване на вредите от осъществяването му?. По така поставените въпроси, касаторът се позовава на допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Против касационната жалба в срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни, чрез процесуален пълнощник, със становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски.
ІІ. В. Б. М., действаща лично и като законен представител на малолетното си дете А. И. Т., чрез процесуален пълномощник, обжалва решението на въззивния съд в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковите претенции по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ съответно за разликата над 60 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв. – по отношение на М. и за разликата над 52 000 лв. до пълния предявен размер от 90 000 лв. – по отношение на Т., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от касаторите от ПТП, реализирано на 19.11.2012 г.
В касационната жалба се развиват подробни съображения за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на решението в посочените части. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново по същество, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени, с присъждане на разноските за всички инстанции.
Искането за допускане на решението до обжалване е основано на доводи за очевидна неправилност, както и на следните, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да възприеме безусловно експертното заключение или заключението следва да се съпостави с всички доказателства по делото?; 2. При константен извод на вещото лице относно предпазното действие на колана, че при страничен удар коланът не изпълнява предпазната си функция и направен противоположен извод по конкретното дело, следва ли съдът да подложи заключението на внимателен и обоснован анализ?; 3. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, презюмира ли се наличието на обезопасителен колан и на работещ такъв за процесното МПС и ако не, чия е доказателствената тежест за доказване на този факт;Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат, или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП?; 4. Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за настъпилото ПТП и може ли да се отчете съпричиняване при очевидни тежки деформации на целия автомобил и в мястото, на което се намира пострадал при преобръщане на автомобила на страната на пострадалия и доказан факт, че използването на колан е без всякакво значение за мястото на което се е возил пострадалият, предвид силните деформации точно в тази част?; 5. Ако не е доказано категорично и безспорно, че коланът във всички случаи ще предотврати последиците от ПТП, а са налице редица различни и в голямата си част противоречиви отговори и хипотези за значението на колана, както и доказателства за силна деформация в мястото, на което се е намирало пострадалото дете, съответно изключващи предпазната функция на колана, може ли да се приеме съпричиняване поради неизползване на такъв?; 6. За да се приеме съпричиняване поради неизползване на предпазен колан, достатъчно ли е да се докаже фактът на непоставяне на колана или трябва да се докаже предпазното значение на колана и съответно причинна връзка между неизползване на колан и настъпили вреди при условията на пълно доказване въз основа на обоснован анализ на всички доказателства?; 7. Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вреди от ПТП и дали всяко нарушение на установени правила има релевантно значение за вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с настъпилите последици; 8. Нарушен ли е материалният закон, като се приема съпричиняване от пострадалия, без да е конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, до същия вредоносен резултат?; 9. Може ли поведението на пътник в автомобил, за който се приема, че е без колан, без каквото и да е съпричиняващо поведение за настъпване на ПТП, да се сравнява с вината на виновния за ПТП делинквент, без нарушенията на когото, нито ПТП, нито последиците щяха да настъпят?; 10. Може ли да се отчита в равна степен като съпричиняваващо поведение обективната невъзможност всеки возещ се в автомобил да бъде в постоянна готовност да бъде блъснат и да стои постоянно в правилна възможно най-безопасна позиция, и съответно да се съпоставят вината на делинквента с поведението на пострадал без колан?; 11. Може ли да се изисква от всеки пътник в автомобил да е в постоянна готовност да бъде жертва?; 12. При определяне обема на съпричиняване от возещ се пътник в автомобил следва ли съдът да отчете конкретните обективни факти, имащи значение за поведението на пътника – в случая майката е взела да накърми 6-месечното си бебе, за да се прецени степента на допринасяне и доколко поведението на пострадалия е оправдано?; 13. При отчитане на съпричиняване, следва ли съдът да отчете степента на вина на всеки от участниците и с оглед конкретното поведение и значение, от една страна – за настъпване на самия деликт, а от друга страна – и при различни условия, за настъпване на последиците, да определи размера на обезщетението?; 14. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 15. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалия и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите? Как следва да се отчетат настъпили при дете психически последици? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/68 г.?; 16. Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалата и последици за здравето и психиката й? Длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания?; 17. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „някакво компенсиране“, както е направено в обжалваното решение?; 18. Отчитането на несъществени обстоятелства и игнорирането на съществени такива предпоставя ли нарушение на принципа за справедливост? Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение?; 19. За да се гарантира правилно приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията?; 20. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия и достатъчно ли е да се приеме за отчетен лимита с посочване от съда, че обезщетението е определено към момента на настъпване на вредата? Нарушен ли е принципът за справедливост и задължителната съдебна практика по приложение на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи (за период 2004 г. – 2008 г.), но при лимит 5-10 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия? Достатъчно ли е формалното сочене, че се отчита лимитът, без реално да се обсъди размерът и значението му, като единствено се казва, че обезщетението е определено към момента на настъпване на събитието? Следва ли съдът да посочи какъв е действащият лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит – само формално соченото „съобразяване с лимита“ достатъчно ли е за обективно приемане на такъв, без дори да е посочен действащият лимит?; 21. Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити?; 22. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“?; 23. В интерес на кого се увеличават лимитите и съответно премиите – в интерес на застрахователите, за да реализират по-големи печалби, или в интерес на пострадалите, за да се постига все по-пълно компенсиране на вредите?; 24. Определянето на обезщетения, очевидно несъразмерими с търпените морални вреди и с общественото разбиране за справедливост към момента на настъпване на деликта, с установения лимит и огромното им занижаване, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?; 25. Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД с действително търпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение?; 26. Длъжен ли е съдът да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят търпените вреди, преживените болки, негативни емоции, както и цялостната промяна в живота на пострадалото лице и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение? По поставените въпроси се обосновават допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Против жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „ЗК Лев Инс“ АД, чрез процесуалния му пълномощник, с доводи, че касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано поради липсата на основанията за това, а по същество – за неоснователност на касационна жалба. Претендират се разноски.
За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, съобрази следното:
Касационните жалби изхождат от легитимирани страни, подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са насочени против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което са процесуално допустими.
За да достигне до обжалвания от страните краен резултат, съставът на САС е установил наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, осъществено от страна на застрахован при ответното дружество водач на МПС, настъпило на 19.11.2012 г., при което ищците са получили множество телесни увреждания с характера на средни телесни повреди. Преценил е подробно събраните по делото доказателства, и въз основа на установеното от тях е приел, че в полза на В. М. следва да се определи обезщетение от 100 000 лв., а в полза на А. Т. – в размер на 65 000 лв. Тези обезщетения са намалени с приетия от съда принос за настъпване на вредоносния резултат, както следва: 40 % за майката и 20 % за детето.
І. Настоящият съдебен състав намира, че искането на „ЗК Лев Инс“ АД за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната от него част е неоснователно, поради следното:
Поставените от този касатор въпроси касаят приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД относно съпричиняването на вредоносния резултат при непозволено увреждане, което е обусловило решаващата правна воля на съда, макар да са много неясно и неточно формулирани. Същевременно в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК липсва обосновка на допълнителните селективни критерии на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, на които касаторът се позовава – нито се сочи практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи, нито се аргументира твърдяното значение на тези въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, за да се извърши проверка за тяхното наличие. С оглед горното съдът приема, че данните в изложението не покриват указанията на ТР № 1/19.02.2019 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационната жалба не следва да бъде селектирана до разглеждане по същество.
ІІ. Не следва да се допуска касационно обжалване и по жалбата на В. М., подадена от нея в качеството й на законен представител на А. Т.. В общото за двамата касатори изложение /макар за всеки от тях съдът да е преценявал различни обстоятелства/ са формулирани три групи въпроси. Първата група въпроси касае съпричиняването по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, втората е относно приложението на принципа на справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при деликт по см. на чл. 52 ЗЗД, а третата /подгрупа на втората/ – за значението на лимитите на застрахователните суми по § 27 ПЗРКЗ /отм./ и връзката им с размера на дължимото обезщетение. Настоящият съдебен състав намира, че в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се съдържат въпроси, удовлетворяващи общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, но по отношение обезщетението в полза на детето не се установява същите да са разрешени в отклонение от цитираната и служебно известна на съда практика на ВКС, нито пък поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изяснен с указанията в т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не се установява и решението в тази обжалвана част да е очевидно неправилно по см. на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК /под формата на очевидна необоснованост при определяне на различен размер на приноса на пострадалите лица при еднакви факти/, с оглед интересите на детето.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато по жалбата на В. М.. По отношение на решението в тази му част се установяват общите и допълнителни селективни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните обобщени и преформулирани, съобразно правомощията на касационния съд, правни въпроси: 1/ Относно критериите, които следва да се съблюдават за определяне на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди при деликт; 2/ Относно критериите за отчитане приноса на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат. По първия въпрос се установява отклонение от цитираното от касатора ППВС № 4/1968 г. и постановената въз основа на него практика по чл. 290 ГПК, а по втория – противоречие с цитираното решение по т.д.№ 977/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС и др. служебно известна практика в същия смисъл.
Касаторът М. е освободена от внасянето на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 767 от 30.03.2018 г. на Апелативен съд – София, ГО, 14 състав по гр.д. № 875/2018 г. в частта, с която е потвърдено решение по гр.д. № 13221/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, 1-16 състав за отхвърляне на иска на В. Б. М. с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ за разликата над 60 000 лв. до 120 000 лв.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 767 от 30.03.2018 г. на АС – София, ГО, 14 състав по гр.д. № 875/2018 г. в обжалваните от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД и А. И. Т. части.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на Председателя на ІІ търговско отделение при ТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: