5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 26.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2582/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1761 от 19.08.2016 г. по т.д. № 4242/2015 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 5 състав, с което след отмяна на решение № 991/18.06.2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 14 състав, по т.д. № 8567/2014 г. е признато за установено по иск на [фирма], предявен срещу касатора, че с поставянето на указание „бутилирана в [населено място]” /bottled in the town of Devin” върху етикетите на продаваната от ответника бутилирана изворна вода и използване в рекламен клип на думите „изворна вода от [населено място]” [фирма] нарушава регистрирано в полза на [фирма] право върху географското указание „Д. натурална минерална вода”, като ответното дружество е осъдено да преустанови занапред всякакви действия, които представляват нарушение на правото върху географско указание „Д. натурална минерална вода”, изразяващи се в поставянето на указание „бутилирана в [населено място]”/ „bottled in the town of Devin”/ върху етикетите на продаваната от дружеството бутилирана изворна вода и използване в рекламен клип на думите „изворна вода от [населено място]”. С оглед изхода на делото, на ищцовото дружество са присъдени разноски в размер на 8 960 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касирането му и постановяване на ново решение по същество за отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следните въпроси: 1. Транспонирана норма от Директива има ли примат над норма от вътрешен закон; 2. Следва ли от прякото действие на Регламент 692/2003, че разпоредбите на чл.53, ал.2, т.1 и 2 ЗМГО трябва да се тълкуват в светлината на Директива ЕС/54/2009; 3. Необходимо ли е разпоредбите на чл.53, ал.2, т.1 и т.2 ЗМГО да се тълкуват по аналогия с чл.3 от Мадридската спогодба за преследване на фалшиви и заблуждаващи указания за произход и чл.14 ЗМГО, респ. чл.12 от Регламент 207/2009 относно марката на ЕС, с оглед отстраняване на непълноти в закона и въвеждане на липсваща правна норма, допускаща ограничение на правото върху регистрирано географско означение и 4. Необходимо ли е да се налага забрана за нещо, което има полезно действие.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество твърди неоснователност на жалбата. Съображения са развити в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено следното: Ищецът е единствен вписан ползвател на географското означение „Д. натурална минерална вода”, регистрирано в Патентно ведомство; Ответникът ползва означението „бутилирана в [населено място]”, вкл. изписано на английски език, върху етикетите на бутилките минерална вода, които продава на пазара, както и в реклами, а в рекламен клип, излъчван от български електронни медии ползва означението „изворна вода от [населено място]”; Ищецът експлоатира извор Б-5 в [населено място], а ответникът – водоизточник „Балдаран” от землището на [населено място], което се намира на 14 км от [населено място]; Прието е, че изворната вода от извор Балдаран и минералната вода от посочения извор в [населено място] са сходни стоки. За безспорно е счетено, че ответникът има право и задължение да посочва мястото на бутилиране на водата върху поставяните от него етикети, като това посочване в специално информационно поле не съставлява нарушение на географското означение.
По спорното обстоятелство – дали използването на горните изрази върху етикета на продавания от ответника продукт – изворна вода Балдаран, извън обособените информационни полета, представлява нарушение на регистрираното географско означение по см. на чл.74, ал.2 ЗМГО, решаващият състав на Апелативен съд- София е извел извод, че действията на ответника по етикиране на продукта „Балдаран” включват употреба на регистрираното в полза на ищеца указание – [населено място]. Това указание се използва активно в търговската дейност на [фирма] от 2003 г.; придобило е популярност и репутация за предлагане на продукт с определени качества, като с действията си ответникът осъществява нарушения по чл.53, ал.2, т.1 и т. 3 ЗМГО, тъй като се възползва от известността на добиваната в [населено място] вода и заблуждава потребителите, че предлаганата от него бутилирана вода се добива в [населено място]. Отчетена е конфигурацията и начинът на изписване на указанието „бутилирана в [населено място]” – поставянето му на централно място върху етикета, под надписа „БАЛДАРАН”, срещу думите „Г. Д. избира”. Според въззивната инстанция, независимо от начина на изписване на търговското означение „Балдаран” /с голям размер на буквите в централното поле на етикета/, предвид на обстоятелството, че не се касае за познато и наложено на пазара такова означение, средният потребител може лесно да бъде заблуден, че предлаганата от ответника вода е добита в [населено място]. Прието е, че след като ответникът е лице без регистрация в Патентно ведомство, няма право да поставя указанието върху етикетите на продаваната от него изворна вода.
Решаващият състав е отхвърлил като неоснователни възраженията на ответника, основани на Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни нужди, по съображения, че изискванията на тази наредба не може да противоречат на императивни норми на ЗМГО и на европейски нормативни актове, съответно да допускат вписване на заблуждаваща информация или такава, имаща характеристиките да предизвика заблуда у потребителите.
Посочените по-горе съображения са съотнесени и към другото сочено нарушение – използване от страна на ответното дружество на думите „изворна вода от [населено място]” в рекламен клип.
В съобразителната част към въззивното решение изрично е отразено, че [фирма] също добива изворна вода от извор „Балдаран”, но в нарушение на чл.8 от Директива 2009/54/ЕО я продава под търговското описание „Д.”, което обаче съставлява единствено основание за заличаване на регистрацията на географското означение и за отмяна на вписването на ползувател в Патентно ведомство, по реда и на основанията по чл.57 и чл.58 ЗМГО, но не и основание за отхвърляне на предявените искове.
При постановяване на въззивното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е посочил коя е международната, европейската и национална правна рамка, уреждащи регистрирането и защитата на наименованията за произход, в частност на географските означения: Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход, Мадридската спогодба за преследване на фалшиви и заблуждаващи указания за произход на стоките, Споразумението TRIPS, Директива 2009/54/ЕО, Регламент 510/2006, Регламент 110/2008, с цитирана практика на С. по приложение на посочените Регламенти, като в мотивите са изложени съображения, поддържани в правната доктрина.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговско колегия, второ отделение счита, че с оглед решаващата правна воля на въззивния съд е налице основание за допускане на касационно разглеждане на спора, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по един от поставените от дружеството-касатор въпроси /въпрос № 2/, конкретизиран съобразно правомощията на ВКС/т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК/ в следния смисъл: При произнасяне по обхвата на правната закрила на регистрирано географско означение по чл.53, ал.2 ЗМГО как следва да се тълкува и прилага законодателството относно продажбата на минерални и изворни води, съответно изискванията към тяхното бутилиране – Директива 80/777/Е. на Съвета /сега заменена с Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18.06.2009 г./, транспонирана с Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни нужди.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1761 от 19.08.2016 г. по т.д. № 4242/2015 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 5 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80 /осемдесет/лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В съобщението до касатора да се впише изрично, че при неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: