О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
Гр. София, 07.08. 2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1155/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ТЪРГОВСКА ЛИГА – НАЦИОНАЛЕН АПТЕЧЕН ЦЕНТЪР АД, [населено място], чрез процесуалните му пълномощници, против определение № 524/13.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 637/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е отменено определение № 6631/07.11.2017 г. по т.д.№ 2616/2016 г. по описа на СГС, ТО, VІ-13 състав за оставяне без уважение на отвод за неподведомственост на предявения материалноправен спор пред българските съдилища, на основание чл.25 от Регламент /ЕО/ № 1215/2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения, и вместо него е постановено друго, с което е прекратено съдебното производство, образувано по т.д.№ 2616/2016 г. по описа на СГС, ТО, VІ-13 състав, поради липса на международна компетентност на българския съд, и ищецът е осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски.
В частната жалба се съдържат оплаквания, че определението е недопустимо, евентуално – незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му, с оглед неоснователност на отвода за международна подсъдност.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят следните въпроси, по които се моли да бъде допуснато касационно обжалване: № 1. Нарушил ли е САС правилата на диспозитивното начало, като се е отклонил от спорния предмет, който е определен от наведените твърдения на ищеца в исковата молба и търсената от него защита?; № 2. При произнасяне на съда по непретендирано от ищеца основание на иска, което той не е заявил – че вземането му произтича от дистрибуторски договор, а не от Генералния устен договор от 09.04.2010 г. – стига ли се до постановяване на недопустим съдебен акт?; № 3. Произнесъл ли се е САС по съществото на спора и в нарушение на чл.252 ГПК, приемайки, че /следва цитат/: „Очевидно е, че страните по учреденото с процесния договор за дистрибуция търговско правоотношение са постигнали допълнителни съглашения за продажба на продукти на ответното дружество на публичния национален пазар при участие на ищеца в обществена поръчка. Както бе изяснено, този факт се признава от ищцовото дружество. По този начин обаче не е породено ново търговско правоотношение, с различно предметно съдържание от това, което е възникнало от процесния договор за дистрибуция.”?; № 4. Произнесъл ли се е САС в противоречие с практиката на СЕС по тълкуването и прилагането на чл.7 т.1 от Регламент /ЕО/ № 1215/2012 г.?; № 5. Действително ли е търговско споразумение, сключено в устна форма, между българско и чуждестранно дружество с предмет: доставка на ваксини за участие и изпълнение на държавните обществени поръчки на публичния пазар?; № 6. Приложима ли е разпоредбата на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договор, сключен между търговци в устна форма; № 7. Признание на неизгодни факти от свидетел по смисъла на чл.175 ГПК, дадени в чужд граждански процес, представляват ли доказателствено средство по смисъла на ГПК в българския граждански процес?. По всички въпроси се твърди наличието на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а по въпрос № 6 – основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Против частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от ответната страна – САНОФИ ПАСТЬОР АД, [населено място], Франция, чрез процесуалните му пълномощници. Той съдържа мотивирано становище, че не са налице поддържаните от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел, че пред съда е предявен иск за заплащане на обезщетение за причинени от виновното неизпълнение на ответника по Договор за доставка и дистрибуция от 29.09.2009 г. имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено възнаграждение /комисионна/ по договора, ведно с лихви за забава /чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 и чл.86 ал.1 ЗЗД/. От договора е видно, че ответникът се е задължил да продава на ищеца продукти с неговата търговска марка, които да бъдат препродавани на българския пазар от купувача, като неизключителен дистрибутор на частния пазар, а според случая – и на обществения пазар. Дистрибуторът може да продава в РБ продуктите на продавача и на обществения /публичния/ пазар при допълнително постигната уговорка. Като е съобразил изложеното от ищеца в исковата молба и уточнителното становище по предходно производство между страните /прекратено с влязло в сила определение/ относно възникналите с договора права и задължения, съставът на въззивния съд е приел наличието на признание за постигане на споразумение правното действие на договора да се разпростре и по отношение на продажбата на продукти на ответника на публичния пазар в Република България. Съдът е извел извод, че поради това разпростиране, в отношенията, породени от спора във връзка с публичния институционален пазар, е приложима и процесуалната клауза на чл.16 от договора за установяване на прерогация на компетентност, съгласно която международна компетентност да разгледа всички спорове, свързани с процесния договор, включително така предявения спор, има надлежният съд в [населено място], Република Франция. А никаква устна договорка не може да дерогира писмената уговорка, определяща международно компетентния съд – арг. чл.25 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г., в какъвто смисъл по същество са релевираните в исковата молба правни доводи на ищеца. Доказателство за противното не представлява обстоятелството, дали представител на ответното дружество е заявил като свидетел в друго съдебно производство, че за „обществени поръчки не сме сключвали отделен договор, като при обществена поръчка от година на година споразумението ставаше устно”. Очевидно е, че страните по учреденото с процесния договор за дистрибуция търговско правоотношение са постигнали допълнителни съглашения за продажба на продукти на ответното дружество на публичния национален пазар при участие на ищеца в обществена поръчка и това се признава от ищеца. По този начин обаче не се поражда ново търговско правоотношение, с различно предметно съдържание от това, което е възникнало от процесния договор за дистрибуция. По гореизложените съображения, както и на основание чл.25 от Регламента вр. чл.16 от договора, съдът е намерил, че българският съд не е международно компетентен да разгледа предявения материалноправен спор.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да бъде допуснато, по следните съображения:
По начало въпроси от № 1 до № 4 не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а такива по правилността на изведените въз основа на конкретните факти по делото изводи в обжалваното определение, поради което не съответстват на общото основание за достъп до касация /в т.см. ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/. В случая следва да се отбележи, че при разрешаване на въпроса за международната компетентност на сезирания съд, той следва да вземе предвид обективните данни по делото, включително може и е длъжен да направи преценка на доводите и доказателствата, дали т.нар. Генерален устен договор от 09.04.2010 г., на който ищецът основава претенцията си, е напълно отделен и самостоятелен, или напротив, е свързан или произтича, или съставлява част от Договора за доставка и дистрибуция, сключен между страните на 29.01.2009 г. По тази причина, а и доколкото за допустимостта на обжалваното въззивно определение касационният съд следи служебно, с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, следва да се посочи, че липсват данни за вероятна недопустимост на атакувания съдебен акт, в който е прието, че отношенията между страните, вкл. по процесуалноправния спор, предмет на обжалване, са уредени от писмения договор за дистрибуция и за него действа постигнатото пророгационно споразумение на чл.16 относно компетентност на съдилищата в [населено място], Франция. Останалите въпроси не се преценяват като такива, имащи значение за постановения от въззивния съд резултат по делото, поради което отново не покриват общото селективно изискване на чл.280 ал.1 ГПК. По въпроси №№ 5 и 6 липсва произнасяне в мотивите на въззивния съд. Въпрос № 7 също не произтича от съдържанието на обжалвания акт, т.к. съдът е приел не недопустимост да бъдат ценени изявления на представител на страната в друго съдебно производство, а че от същите не следва извод за наличие на уговорка за промяна на вече съществуващата писмена такава за определяне на международно компетентен съд.
Поради неустановяване на общото основание за допускане на касационно обжалване, искането в този смисъл се преценява като неоснователно, без да се налага преценка на допълнително поддържаните предпоставки за селектиране на частната касационна жалба.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 524 от 13.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 637/2018 г. Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: