4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 25.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2536/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.4, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 143 от 14.05.2015 г. по в.т.д. № 95/2015 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1167 от 05.12.2014 г. по т.д. № 1183/2014 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове: за сумата 61 231.84 лв., представляваща получени от ответника суми за периода 18.09.2012 г. – 31.12.2012 г. като цена за достъп до електроразпределителната мрежа на отпаднало основание, в евентуалност като платени без основание или при неосъществено основание, ведно със законната лихва от завеждане на иска и за сумата 3 783.06 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.11.2013 г. до 12.05.2014 г., както и в частта за разноските по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касирането му, с произтичащите от това правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: „1. Когато цената на една услуга се определя с административен акт, то: предварителната изпълняемост на решенията на административния орган, нормативният акт, който характеризира предоставянето на тази услуга като „възмездно”, без да определя размера на цената, ли са основанието за заплащане на тази услуга, или административният акт, с който изначално се определя размера на цената на тази услуга и 2. Има ли отмяната на един административен акт конститутивно действие, изразяващо се в отпадането с обратна сила на породените от акта правни последици”. По първия въпрос се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а по втория правен въпрос – т.2, с приложени копия от влезли в сила съдебни актове на съдилищата, даващи противоречиви отговори на този въпрос.
По делото е постъпило и допълнение към касационната жалба и към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, подадено в регистратурата на ВКС с вх. № 3161/24.03.2016 г./ извън срока по чл.283 ГПК/, в което освен конкретизиране на поставените правни въпроси и поставяне на допълнителни правни въпроси, касаторът поддържа и т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед постановени, след подаването на касационната жалба, решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК, съответно приложени.
В постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор от ответника по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – В., препращайки и към мотивите на първата инстанция, е извел изводи за неоснователност на предявените, в условията на евентуалност искове по чл.55, ал.1 ЗЗД поради това, че заплащането на суми по фактури за процесния период за такса достъп В. е извършено на валидно правно основание, свързано с установената в чл.13, ал.9 ЗЕ предварителна изпълняемост на решенията на регулаторния орган- ДКЕВР, като отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. от Върховния административен съд, не се отразява на валидността на съществуващата между страните по спора облигационна връзка по предоставен достъп. Счетено е, че самият акт на ценообразуване не съставлява основание за възникване на вземането за достъп, а отпадането на временните цени за достъп до мрежата не прекратява правоотношението, нормативно възмездно по своя характер, а създава задължение за преуреждане на разменените престации. Изложени са и допълнителни съображения, че механизмът на това преуреждане е определен в чл.32, ал.4 ЗЕ, като в случая ищцовото дружество не е изключено от кръга на адресатите на компенсаторни мерки по решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не в поддържаната от касатора хипотеза по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. По наведените от касатора правни въпроси /конкретизирани съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ за действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор, вече е формирана практика на ВКС по чл.290 ГПК – така например, решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г., І т.о., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г., ІІ т.о., решение № 157 от 11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г. ІІ т.о., решение №7/26.04.2016 г. по т.д. № 3196/2014 г., ІІ т.о., решение № 28 от 28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г., ІІ т.о. Доколкото отговорът на обуславящите за изхода на делото правни въпроси, даден в обжалвания съдебен акт, влиза в противоречие с цитираните решения на ВКС, които са и служебно известни на настоящия състав и надлежно публикувани, следва да се приеме за основателно искането за допускане на касационно обжалване.
Допълнително поставените от касатора правни въпроси не следва да се преценяват, доколкото допълнението към жалбата и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, е извън преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 143 от 14.05.2015 г. по в.т.д. № 95/2015 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 300.40/ хиляда и триста лева и четиридесет стотинки/ лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: